Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пламен Скорчелиев
Изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
КУКЛО МОЯ
Кукло моя, хубавелке! ...

Винаги ще съм до теб,
независимо дали ме обичаш,
като обикновен приятел или не,
има ли значение, поне за мен не!
Обичам ли те? Не знам. ...

"А всеки е само това, което
без него става невъзможно."
Ден първи
Аз помня
въздишките на листата ...

Огледа се слънцето
на минзухарите в чашките.
Във жълто-оранжево
поляните грейнаха.
Събуди и зрънцето, ...

Изповед в лятна нощ
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...

Себичен
От дъскорезницата на съседа
април отряза резен дъжд,
дъждът превърза със зелено
липата сякаш изведнъж! ...

Ангел си, изпратен от Бога
и твоята слабост е моя тревога.
Обичам нощите, само в съня ми
неканен да си в ума ми...
Гласът ти топъл ...

Усещане
Наситено
с обилни и контрастни цветове,
небето
днес през сЪлзи се усмихва. ...

Сърцето ли? Захвърли го на пътя.
Небето струпва облаци. И мрак.
Сама побягвам. С болката се мъча -
душа безпомощна, душа - сирак.
Пътеки по света - безкрайни, ...

Гущерът влезе в хола, препъвайки се, понесъл огромен поднос, отрупан с чаши чай и казанлъшки понички, произведени от Дънкин Донътс.
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и пр ...

Вече не останаха сълзи,
а само болката в горките ми очи...
Вече не ме е страх,
само търся отново пътя, по който да се върна...
Вече не изпитвам мъка, ...

НЕВИНАГИ И ПОНЯКОГА
“...дважды два не сразу сто.”
Борис ПАСТЕРНАК, “Высокая болезнь”
О, две по две невинаги е шест,
не изведнъж, не просто тъй – случайно. ...

Луната се затули зад черната скала
и може би затуй наоколо е тъмно,
а ние с теб все още под старата бреза
се гледаме в очите тъй безумно.
Натрупани години като канара ...

... В едно далечно царство всяка година празнували Ден на Лъжата. Този празник станал толкова известен, че от всички краища на света заприиждали хора, да го почетат. Толкова много народ идвал, че празнуването на Лъжата станало целогодишно, царството добило ново име – Лъжеландия. Та и поданиците му т ...

Преди да се науча да живея
във този луд, комерсиален свят,
бях божа птичка, често пеех
и исках да докосна всеки цвят!
Прескачах чужди, каменни огради, ...

Подмятано от вятъра се носи,
тук се закачи или пък падне там...
Пухчето вниманието си проси,
така е, кой ли иска да е сам?
Осъзнатата любов тренира ...

Тя е жена, която ти дава надежда,
изгубената пролетна усмивка;
изпълва сърцето ти със нежност,
в самотната нощ - ярка звездичка.
Жена, която разпръсква ти мрака, ...

Бели облаци ябълков цвят.
Ароматни, невинни дантели.
Весел, нежен и радостен сняг
по дървета - симфонии бели.
Красота, красота, красота! ...

От мрака идва моето сърце,
по лунната пътека недостигнало
до неизвестни върхове
и в гроба търсило въздишката.
То искаше да бъде замразено ...

Мълния небето цепи.
Гръм събужда тишината.
Топъл дъжд целувки лепи
по очите на стъклата.
Пак земята жадно пие ...

Уморих се от лъжи.
Вече нямам сълзи.
Пада само дъжда...
Няма и следа от любовта.
Опитах всичко. ...

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред. ...

Ако някога някъде няма те...
На небето не ще засияят звезди,
планини вдън земя ще потънат,
слънцето в кърви веч' ще гори.
Ако някога някъде няма те... ...

МАСТИЛЕН ЦВЯТ
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича. ...

Приказка за крадена мома
стой до мен и аз ще ти разкажа,
за вълка и шапчица една,
за морето, с мидички по плажа.
За снежанка бяла, във съня ...

– Училище-мъчилище! – с ръка
Асенчо бърше потното си чèло.
– Как новия урок да разбера?!
Това за мен е адски трудно дело!
"Че учиш се през пръсти вече срок! ...

Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...

Аз те нося съдбовно в сърцето, море,
аз те нося съдбовно, греховно.
И да пия от теб, и да взимаш от мен
все остава, със теб да се помним.
Нямам родствена връзка със тебе, море, ...

Всеки носи младостта
с клонче с цвят в ръка
и върви усмихнат по света,
ръка в ръка с любовта.
През морета, планини и океани, ...

Дори да си тръгна
от този озъбен черно-сив свят,
спокоен ще съм,
че оставям след себе си нещо красиво...
Тази вечер ...

Несъдбовно
Какво пропуснах... всичко или нищо,
сгреших ли някъде фатално,
догарят въглените на едно огнище,
в което стрих съдбата си прощално. ...

Как искам да ти бъда огледало -
усмивки да ми пращаш всеки ден,
да те рисувам - и лице, и тяло,
а погледът ти да е все във мен.
Да съм ти обич, вяра и надежда. ...

Къде е любовта...?
Обичам те, но нямам сили
да издържа на този ад
и болката във сълзи ме облива...
не знам, защо съм в този гаден свят. ...

Ти като дух от бутилка излезе
от някакъв сайт за познанства случайни.
Навярно ме взе за поредната глезла,
а аз теб - за моя Ромео... навярно.
Не казвам, че бе несериозен - напротив - ...

Измамата, когато лъсне!
Очакваме ний чудеса!
Съдбата в блатото ни блъсне
и ни изхвърли от света...
Ний под земята търсим рима ...

Следобедно кафе
Харесва ти да бъдеш мокра
и без чадър, да те вали,
по локвите да тичаш без посока,
на подскоци, все едно ще полетиш... ...

В името на любовта
цвете, птица и Луна ти дадох...
и, може би, цялата си красота
аз за твоето име продадох...
но ти дори не разбра, ...