По–лесно щях да покоря Луната,
но не да спре да ме боли от теб...
Аз за теб погазвах правилата,
но ти не се отказа от лъжата...
Страхът си от високото забравих, ...
Той говореше. В класа беше тихо. Винаги, когато го изпитваха класът се умълчаваше. Слушаха го. Разказваше интересно. Обикновено получаваше шестици. Е някои учители понякога се заяждаха с него и тогава в класа негодуваха. Случи се веднъж даже да го защитят. „Ама госпожо, защо четворка. Той всичко си ...
Как иска ми се да умра,
но вътрешно аз вече съм умряла...
Как иска ми се в огъня да изгоря,
но душата ми отдавна там изгаря.
Лута се из мисли моето сърце, ...
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
Ще искам от утре да не съм романтичка,
в простора да литвам неуморна,
сред градини да бъда и аз цвете,
а нощем звездно небе да ми свети.
Ще искам от утре да не съм поетична ...
Преди да започна, трябва да ви кажa, че това е книга и ще качвам поотделно различните глави! На сайта ми също я има!
17 години по-рано
Двамата братя вървяха бавно към летището. Те мъкнеха багажа си. Усещаше се напрегнатост между двамата, въпреки че мълчаха и дори не се споглеждаха. Най-после те се с ...
Спри за малко, заслушай се в летния дъжд,
който весело в клоните пее.
Той пристига внезапно, ей така - изведнъж,
точно както съдба. Но се смее
под искрящите струи всяко стръкче трева, ...
Обичай ме, какъвто и да бях...
Скиталец, шут, мечтател романтичен.
От теб дойде щастливият ми смях
и смисълът, че просто съм обичан.
Обичай ме, какъвто и да бях... ...
Утро бързо сумрака подгоня.
Изсветлява. Денят се заражда.
Аз препускам към светлото с коня,
все натам, към планинската стража,
построена над тези долини ...
Къде си раснало до днес, та не си повехнало?
И цялата си красота все още съхранило си във теб.
Не си ли расло в бурените като всяко друго
цвете, изсъхнало преди да избуи?
Не те ли е докосвала ръка човешка? ...
Разхождам се в парка, а вятърът нежно докосва листата и ги кара да потрепват. Любовен танц, който ме успокоява. Тревата расте и мирише на зелено, а стъпките под краката ми редят приспивна песен. Морето се синее и движи на тласъци, а слънцето рисува в него. Пътят пред мен е ослан с бледо-зелени цветч ...
Благодатният четвъртък
... шестодневът свърши като сериал в неделя.
Следва - нашето стълпотворение.
Идем си при тебе, отче, с буса в шест, последния,
но преди честта – къщата си ще разтребя ...
В тази безвакуумна стая всичко е сухо до крясък. Извалях предпоследния си дъх за две думи, чиито смисъл си измислих. Дъждът от клетви закъснява вече с месец и под мене е Сахара.
Замълчах и снощната буря отнесе дома ми. Усмихвам се налудничаво, пометена от някое вчера дълбаещо тунели в гърдите ми. Съ ...