В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,
по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.
Шасито старо на количка бебешка тя бута,
той смело скача в кофите за смет.
Пластмасови шишета празни, светлосини, ...
Исках да мога спокойно да ходя
по улици грешни, в спомени свити...
В желание днешно тогава да бродя,
а страници празни от щастие скрити...
Душата ми гладна за времето беше, ...
Ако се смеем, когато ни се плаче,
Ако обичаме, вместо да мразим,
Ако прощаваме, вместо да отвърнем,
Ако хвалим, вместо да отречем -
Тогава ще станем богове. ...
Смръдливочeрна нощ
Тъмночeрна и смръдлива e нощта,
както животът ми смръдливочeрeн!
Когато слънцe грee горe прeз дeня,
ми напомня всe, чe идващата нощ - ...
Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите...
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците....
И плачех заедно със твоите неволи, ...
Ходейки по улицата, аз мечтая.
Искам от природата да се смая.
Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
Тъжен и самотен, под него пак бродя. ...
Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...
Грешни погледи тършуват в нощта,
тела горещи търсят любовта,
ала в миг щом слеят се в едно,
превръщат се в пулсиращо кълбо....
А нощта е дива, луда и красива ...
ЩЕДРОСТ
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят. ...
Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...
Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...
Единствената муза
Ти си единствената муза, която ме усмихва.
Моят изгрев, залез и загадъчна луна.
Ти си любовта в сърцето ми, която не утихва,
облечена в римите ми, женска красота. ...
Остани! Тази нощ ще е нашето истинско тайнство.
Да покръстим душите си с трудна и свята любов.
Тя е ерес от плам. Заклеймено от бога пиянство.
Да надигаме с теб грехове съм безумно готов.
Остани! Нямат шанс между топли тела страховете. ...
И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...
На клона е кацнало сиво врабче,
чирика си волно със пълно гласче.
Чирика си, пее и пърха с крилца,
че слънцето грее, че има зрънца.
Че лютата зима остана назад, ...
Драги ежедневковци!
С напредване на възрастта, може да се каже, че помъдрявате все повече. Почвате да правите интриги на всеки четири години, да се карате и излагате пред света. Ще ви разкажа една история, а после вие ще дерзаете и ще обмисляте какви ще са ви предизборните обещания за тези, които не ...
Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...
Животът спря да съществува в миг.
Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.
Ето там - далече - се случи нещо.
И сълзите затекоха по бузите горещо.
Лава заплиска в недрата - ...
Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...
Съвестта много ме терзае, мъчи,
душа не иска да си трае, да мълчи,
как бедните ще страдат виждам
и мисля:"Никак не им завиждам!"
Този, що на Земята има много - ...
Бе ранно утро. Птичките пееха, осите жужаха, когато се чу неземен рев. Всички се събудиха и погледнаха. На около километър от тях имаше огромен динозавър. Бе Ти-рекс, поне доколкото би могло да се предположи. Бе висок 15 метра, дълъг над 10.
-Ей сега я втасахме! - каза Емил.
-Друг път, няма да мине ...
По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят. ...
Докосни ме. Дори да е само веднъж,
ще ме стопли през дългите нощи.
Като жадна земя, напоена след дъжд,
ще поискам, ще моля за... още.
Утоли моя вътрешен, огнен копнеж. ...