Отрони се и падна
последна капчица роса,
дървото сам-само остана
под безкрайно сини небеса.
Клоните прибра си бавно, ...

Кой каквото ще да казва,
аз държа сега на мойто.
Днес животът ме наказва,
но си вземам аз от свойто.
Затова сега живея ...

... но с теб е по-красив светът от всичко,
което някога сънувала си ти - сама,
и времето да хванеш като птичка,
от мен поиска, но кажи ми ти - кога, кога...?
Не искам в теб да се изгубя тъй отрано, ...

Пусна ме... Полетях, като есенен лист, ненужен, от клона.
Какъв наивник само бях, мислейки до последно, че заедно ще го направим. Как в една посока ще поемем с теб. Навън и нагоре - да летим на крилете на вятъра. Вплетени в едно, бродейки в пейзажа от чувства. Заедно, като огромен лист, единен и плъ ...

Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...

Самотно
Липсваш ми! Неудържимо
всичко в мен те вика.
И крещи, и търси
най-милия ти шепот. ...

Ах, този поглед, изпепеляващ ме отвътре,
и тези устни, изгарящи ме отвън.
Ненаситих им се и още колко ли пъти
те огнища ще палят, негаснещи в мен.
Ах, тази гръд, с пръстите си галил я, ...

И казах: "Добре съм, дявол да го вземе".
С иронична смешка побързах да отвърна.
Това, което нямаш никой не ще ти отнеме.
И това, което не дошло е, няма да се върне.
И казах: "Добре съм", мъчейки се да повярвам. ...

Имаше дървета...
храсти...
и от онова шумолене типично за горите.
Привечер... може би към 9.
Хладно и се канеше да вали. ...

Твоята жена
Дали съм още твоята жена
или съм просто тъжна поетеса?
Мастилото е моята душа,
хартията - протритите завеси. ...

Наивниците се събуждат вечер
щом разумът им се успи.
Разяждащата самота ги прави уязвими,
мечти дълбаят в "умните" стени.
Загряват се от страст очите, ...

Аз съм жълто софийско паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент. ...

... Едва ли бащата е бил толкова жесток, че да забрани на майката да отиде на свиждане на болното си малко момиченце, което лежало в интензивното. Тя твърдяла, че диагнозата била Магарешка кашлица и докторите се борели за живота ù!! Може би в началото на миналия век или преди Христа, медицината е „п ...

За мен това не е разходка,
а верен начин да съм здрав!
Форсирам своята походка
и мисля си, че тук съм прав...
Аз всеки ден се натоварвам, ...

Глупак, простак в очите хорски,
ужасен тип с характер лош.
Изглежда слепи бяха мойте-
не виждаха във него зло.
Приятел стана по случайност, ...

Сънувах го пороя. Изваля
за някакви си двадесет минути
върху ми целия Световен океан.
Провирах се под дрехата от струи,
обилно мокрещи. От водопад ...

ГЪСЕТО
Винаги съм си мечтал да се пусна по главната, облечен с бял костюм, бяла риза, с бяла вратовръзка и бели обувки, и да водя за каишка едно гъсе, но не бяло, а от онези, дето им викат неми и са дребни, тумбести и с къси крака, и дето като вървят, се клатят и казват гъ-гъ-гъ, май някои им викат ...

Нощни птици
Доволна от къщи си тръгваш,
след кратка вечеря, подарък и секс..
и когато поискаш, пак се завръщаш,
до тогава отпивам само на екс... ...

Вихрушките яростно гонят се там
и снежни фъртуни бушуват.
Върхът е пред мен, величав като храм -
и вече за него жадувам.
Стои, сиви облаци гордо подпрял, ...

Мръсно време – на кал и лъжа.
Срам – да бъдеш човек, или воин.
И покрива дебела ръжда
всеки остър меч, щит или броня.
Знамената ядат ги молци. ...

Стискам във влажната
си шепа,
избърсала последната
сълза,
плахичка мъждукаща ...

И благословия, и проклятие
ще ти дам…
изборът твой ще бъде
и да ми ги връщаш
няма да пожелая, ...

Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъглено ...

Всеки път след теб си пожелавам да не чувствам нищо...
Всеки път си казвам „За последно е!!!“
Но всеки път, когато ме повикаш, идвам...
Без да мисля... без да питам...
Без угризения... без извинения... ...

Нощи осеяни с мрачни стени,
дните поети са от гъсти мъгли.
Полъхът гали със студени ръце,
обгръщащи всичко, сковавайки в лед.
Кожата умира, плътта ми се стича ...

Понякога можеш
само да се надяваш
и да гледаш
как радостта
между пръстите ти изтича ...

Колко пъти простих?
Колко болка и разочарование преглътнах?
Колко от сълзите мои аз скрих?
Колко лъжи забравих?
Колко? ...

Усещане за Буря...
През облаците черно-бели
проблясват слънчеви ками
и над вълните посивели
импулсна светлина ръми... ...

Българийо свята, Татковино мила,
защо изчезна плодната ти градина!?
Необработени пустеят нивята,
бурени, трънки стелят се по земята?
А тя, плодородна, щедра, изобилна, ...

Кой измисли тази чудна
пръчица на детските мечти?
Всяка вечер щом съм будна,
приказчици тя реди.
С нея аз ще нарисувам ...

Глава 3
Съдба
Ако човек е лишен от свободата си, той забравя кой всъщност е и защо всъщност живее. Хората, отричащи своята свобода, без значение колко са силни, не са нищо повече от нищожества, които следват сляпо правилата.
Урок без болка е безсмислен. Това е, защото никой не може да вземе без да п ...

Веднъж започнах разговор с небето
за времето, душата, ориста...
Дали е закодирано през вековете
това, което чувстваме сега?....
И мъдри ли са нашите постъпки, ...

По листа ми не се разхождат мисли,
стои си бял, безмълвен, чист,
във самотата си до скръб изчистен
е този мой душевен лист.
И химикалът тъне във забрава ...

Нощен блус
Задъхващо думите мълчат.
Като изкупление сакса заплака
в китарното безвремие
на онзи чувствен блус, ...

Госпожице Юлия
Госпожице Юлия – ти си цяла от пламъци!
Дишаш с мечти! Този вятър в очите ти
е като взрив – ще изгори някого. Морето
ти подари рокля – с типично райе, с полепнали ...

Перон,
две–три стъпала
и:
“Пази се от вратите - влакът тръгва!”
Запази мечтите ! ...

- Кажи ми го пак - прошепна той и зарови лице в гърдите ù.
- Обичам те! - прошепна тя, а той я притисна още по-силно към себе си... Лежаха така от часове, но не им омръзваше! И двамата не искаха това да свършва!
- И аз те обичам! - той вдигна глава и нежно допря устни до нейните, прокара пръсти през ...

Само Животът може да ни научи да живеем, така както само Смъртта може да ни научи да умираме!

Не простих
С какво показах,
че не те обичам?
Кой те убеди
да захвърлиш любовта ми ...