И отново съм свършена,
само цигареният ми дим ми остана.
Всичко изгубихме,
любовта - тя си отиде.
Ти, ти ме загуби, ...

СОЛ И СВЕТЛИНА
Матей 5 гл. - 13 стих. Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат по ...

Ще можеш ли да ме обичаш
със сметки неплатени,
недохранена и безпарична,
със заеми непогасени,
отчаяна и апатична ...

Лудост
"Любовта е лудост"
Луда съм, луда по теб
и вечно бързаща, много припряна,
защото ме чакаш, ...

Не се опитвай да си по-добър от други,
това е ниска летва в твоите мечти
и всеки скок те хвърля във заблуди,
летиш и се сънуваш във звезди.
Не се оплитай в страсти непокорни, ...

Навън денят се пробуждаше. Въздухът бе влажен, а улиците осеяни с локви от среднощния дъжд. Хората предвидливо бяха взели чадъри и вървяха устремено. От време на време се чуваха клаксони и викове на минувачи, опръскани от преминаващите коли.
Предишния ден Сара бе взела и последния изпит. След като б ...

Ядосват ме
flash mob-овете
в космоса,
които виждам всеки път
щом гледам през телескопа си. ...

Това е наша орисия...
Аз мисля с всички е така.
Ний с дързост тръгнем да се бием,
но спрем пред твърдата ръка!
Животът щом ни заглуши. ...

Лятно
Светят акварелни
капчици роса.
Слънчево небето.
Слънчево в сърцето. ...

Ако си тръгнеш някога от мен,
небето, натежало, ще заплаче,
светът ще се отдръпне уморен,
денят ми тъжно ще прегърне здрача...
Звездите - натрошено кубче лед - ...

Затварям очи,
но отвътре пак боли.
Сърцето ми плени
и вече даже го разби.
Какво да правя, аз не зная. ...

С ухание на цвят и хубост
до мойто рамо да си ти.
С една незнайна, тиха лудост
любов в сърцата да кънти.
Щастлива винаги да ходиш ...

Отрупана оставам с ябълки
и никоя за моята уста.
Дните със теб непрекарани
намаляват шанса да съм изядена.
А съм направена по твоята захапка ...

На порасналите хора
В двореца на големите мечти,
където нощем често се завръщам,
де пукотът от клоните ехти
на вишните до старата ни къща, ...

Усмихвай се! Животът е прекрасен!
Денят е топъл, слънцето гори!
Тръгни към него рошав и разпасан,
една искра в очите приюти,
стаи си огън вътре във сърцето, ...

Има ли място за мен
в този свят студен?
Има ли звезди в небето,
които да ми покажат доброто?
Има ли доброта за мен, ...

Какво си ти, което ме убиваш
вече трети ден така нахално,
стомаха ми на топче свиваш,
неочаквано се появяваш, сякаш нереално.
Какво си ти, не зная, ...

На голямото междучасие в петък попитах приятелите си дали знаят къде живее Селин.
- Недей, Джейк, не се измъчвай, защото Селин не е на училище. Повярвай ми – тя ще те нарани както нарани повечето момчета тук. – каза Тейлър.
- Искам да знам къде живее. – настоях аз.
- Проблемът е, че никой не знае къ ...

Дясното ни постави
на тясно,
само не е ясно
във времето,
което ни пришпори бясно ...

Романтика
Изчакай изгрева на слънцето горещо,
а щом то погали небесата,
в ухото нежно прошепни ми нещо
и целувай ме с всяка капка на росата. ...

Искам те облечена в желания,
искам те тъй както цветето вода.
Искам те с най-мили пожелания,
искам те измръзнала в студа.
Трябваш ми дори да не съм сама. ...

Докосваш ме вълшебно, полудяло...
С аромат на страст и огън...
С очи ме пиеш и хипнотизираш...
Бележиш ме със твоето дихание!
Изричаш заклинание! ...

На племенничката ми Лора
В очакване на първата любов
как всичко нежно, радостно изглежда.
Трепти светът и пее в ритъм нов
и все към теб замислено поглежда. ...

От самотата винаги боли.
А близостта най-често наранява.
Макар че никога не сме били
по-истински. Освен когато мразим.
И въпреки абсурдния момент - ...

И тази вечер времето е спряло.
Дванадесет и три след полунощ е.
Неоновият град спи под одеалото
и само моят сън не идва още...
Приличам на удавница, която ...

КОМАНДИР
I.
Пред кота номер четиридесет,
аз спирам и очи обръщам.
Назад, назад, далеч назад, ...

Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...
Една, неотлетяла в юга птица, ...

Врабецо, тънкокраки приятелю мой,
верен единствено ти ми остана.
Виждам тебе и дрипаво късче поле,
а, и светулки, но само в омая…
Чуруликаш, приласкаваш, пърхаш с криле, ...

Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоят с бялата черта ...

Time, is a reason why we fight to stay alive, until the morning comes
It's a strife but a shimmer in your eyes just makes me know that you and I belong
And you can light the dark up by your own, so let us show the world that love is strong
Like a sign, like a dream, you're my amaranthine
You are all ...

Един кавър на любима българска банда "Монолит".

Художник: Уилям Хаенраетс - акварел
Колко парещи
следи,
колко стенещи
дихания! ...

Денят, в който те видях,
приличаше на всички други дни.
И погледът, с който ме погледна,
приличаше на всички други погледи.
Дори чувството, което изпитах, ...

Месечина в небето за тебе да бъда,
пътеводна звезда, планета далечна.
Спомени лоши, наивни пропъдя,
да бъде съдбата ни просто човечна...
Да бъда море или тиха пустиня, ...

Денят е тежък и светъл
като кошница с грозде,
песенен и многоделен,
като вятър сред облаци.
Аз се губя във него, ...

Ето ме -
малък рицар,брониран с едва набола брада,
цвета на узрялата ръж понесъл в косите си.
Кандидат за слава и почести - педя бард,
стъпващ по криви пътеки. ...