В морето като птичка погледът се носи...
Небето се е сляло със вода!
В морето виждам дълги сенокоси,
дошли до мен от края на света.
Стоя във лодката и пляскам със веслата. ...

Добро утро, ЛЮБОВ НЕОСПОРИМА!
Усмихвай се, не ще допусна да си уязвима
в моменти дълги или кратки,
в мигове на радост и тъга.
Усмихвай се, бъди ти смела, силна, ...

КАНТАТА ЗА РЕКА И ВЯТЪР
По стръмната извивка на небето,
над Дунав мартенският залез слиза
и късният небесен огън свети
на рамото на синята му риза; ...

Дойде на тоз свят празна и зелена,
завчас изпълни се със щастие и със мечти,
мечти за красотите на утрешните дни.
Запленена от светли чувства
усмихна се на любовта ...

В очакване.
В чакане.
В застой.
Безвремие.
Почивка без покой. ...

Усмихни се.
Накарай ме и аз да се усмихна.
Успях да чуя пак гласа ти днес.
И някак самотата в мен утихна.
Усмихни се. ...

страстта ...
смехът на разума
и въпросите след това
и отговорите
така натъкмени, ...

Тръгвам си!
Не ме изпращай, спести си го.
И този път се провалихме, признавам го...
Какъв ще бъде краят, знаехме го,
но трябваше поне малко да боли... ...

Едно кокиче на прозореца
да танцуват двама влюбени видя.
И във копнежа си по хората
до стъклото бялото чело опря.
Опъна нежните си корени ...

Опит за летене
Душата ми - страхлива птица,
уплашена до смърт да полети,
затворена във свойта клетка златна,
наум опитваща се да крещи. ...

Тъжни, мрачни мисли обземат моята душа,
тъжни, мрачни мисли ме карат вечер да не спя,
тъжни, мрачни мисли в моя свят нахлуват
и в душата ми нежна и ранима бушуват.
Те душата ми крехка-язвима владеят ...

За Орцево
Живеем там, където
над нас са звездите само и небето.
Пред нас снага Пирин простира -
от Предела до Славянка ...

Старата любов ме кани
да се видим на кафе
и без поводи за драми
да си стиснем пак ръце.
Да забравим малки грешки ...

Копитата на хранени коне
във ритъм 7/8 чаткат,
следващи каргуя предан,
от мириса на Дуна воден,
вече пет слънца напред. ...

В душата искам да е пролетно,
като през март на двадесет,
в очакване на дълъг полет,
с усещане за вечен празник!
Сърцето да подскача лудо ...

Недей да казваш ти на никого за мене.
Недей! И аз за теб ще си мълча.
Недей, може някой да ни го отнеме,
завистниците могат го това.
Умолявам те, Пази ме в тайна, ...

Източно
Като капка тежи…
кървав залез огромен,
стигма, свят от лъжи –
паралелно бездомен. ...

Мечтата... е
Притихнала тъга.
Вик, стон,
стих
и откровение. ...

Гледаш ме отчаяна, смирена,
безжизнен поглед, вперен в мрак,
лудешки търсил дълго време
своя път и своя бряг.
И не открил ги, в болка бил удавен, ...

Когато и коричката ми хляб не стига
и ми пресяда в гърлото от самота,
а някой ми разстила на трапезата
не само вкусната храна, а милостта...
Когато някой мисли ме и чувам как тупти ...

Присядат ми горчивите ти думи
и зейват пропасти бездънни.
Разтяга се безкрайност помежду ни.
Минута-нощ и пак се съмва...
Горчи ми от безделни метеори, ...

Минзо, минзо, минзухарче,
хей, нали си ми другарче.
Не се крий, а покажи се!
Топло, топло усмихни се!
След виелици и хали, ...

Зимни спомени
разхождат се във плен.
Мигове отминали
аз още пазя във съня си.
Една ръка от нежност - ...

Тишината еволюира до експлозия.
Времето отново подсказва съживяване.
Всеки един мой лъч дарява щастие.
Горещото чувство изпълва всичко.
Горещите ми устни търсят съвършенство. ...

Ти не се натъжавай,
ще си тръгна,
забравяйки за любовта си.
Ще вървя към самотата,
без да се обръщам назад. ...

Превземай ме! Безсрамно-методично
и сбъдвай сънищата ми, наяве...
Дали си Ангел ми е безразлично,
ако си Дявол - хич не ща да зная...
Магьосник си! Вълшебник нощен... ...

По площадите останахме без гласове,
подметките изтрихме, протъркахме и джинсите.
Омаляха ни ръцете и краката от подскачане.
Измръзнахме от студ, макар и чайче да ни давахте.
Развявахме байраци и свирките надувахме, ...

Има едно нещо, пред което беззащитен може да се окаже и най-смелият, и най-умният, и най-хитрият, и най-трезво мислещият мъж - това нещо се нарича жена.

Когато мама беше млада,
(пък все такава аз я помнех)
отивах с нея до чешмата
да пълним шарените стомни.
Дъхтеше люляково мракът, ...

Етика на успеха
Ако се огледаме наоколо, ние ще видим, че около нас е пълно с преуспели хора - лекари, учители, инженери, научни работници, хора все с престижни и уважавани професии. Други са поели по пътя на бизнеса, усъвършенстват своето професионално майсторство или създават добри семейства. Всич ...

На кой ли да кажа?
Tова ми се случи...
Човек съм и често се давя в тъга.
На мисли от вятър, подгонен от куче,
не искам да давам аз свойта душа. ...

Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...

Все по-трудно ми е да съм ведър.
Обичам, радвам се, работя и творя.
Към всеки аз искам да съм щедър.
Защо тогава плаче моята душа?
Не ми е хубаво да съм обиден, ...

С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...

Пролет, зима, есен, лято
са сезоните великолепни.
Във небето виждам ято
- птички достолепни.
Зимата - гостенката мразовита, ...

И заблестяха сапфирени въздишки
Тъгувал си... И няколко въздишки от странна
нощ, в която си ме искал. Отронил си. До болка
влюбен аромат на мента. Над мен. Неотпил ранна
роса все още. В невъзможен тюркоаз сред мрака. ...

Стъпихме накриво,
за да хванем един път...
стъпихме накриво,
за да намерим
едно неправо решение, ...