Долитат думите в нощта,
накъсани от времето...
и твърде късно.
Преборили се с гордост,
страх, вина. Идат полуживи... ...

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...

Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщно ...

И днес народ събуден сме, сънувал истини...
Кипящ казан - накладохме огньовете на вярата.
И тутакси наскачаха ездачи с викове неистови
в борба кой пръв да ни отнеме залъка.
С подправки от мераци гозбата пресищат, ...

Денят поглъща мислите-неземници,
не са за мене вятърните мелници,
а колко трудни, колко тежки седмици
и неизвестни, мрачни понеделници...
Когато Слънцето стои на прага ми, ...

Бяхме щастливи,
за ръка се държахме,
гушнати заедно
като децата си спяхме..
А сега стоим един срещу друг, ...

Да пием за неидващата радост,
за полъха на скритите въздишки,
за прехода на чезнещата младост,
превръщаща душите ни във мишки.
Да пием за пропуснатия шанс, ...

Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.

Обичах те, но на себе си не бях.
Летях из облаци, от щастие не спях.
Промени ме от главата до пети
и непрестанно търсих себе си в твоите очи.
Обичах те, но на себе си не бях. ...

Безкрайно син светът минава:
небе, море и планина.
В екрана вечер ме огрява
ефирен образ на жена.
Друг път в кафяво е обагрен ...

Не бе случайно, Аз го призовах -
с разцъфналите клони на душата ми,
(когато в ирисите му видях
онези белези от мъжка жажда).
Реших, че мога да го утеша - ...

Тъй лесно беше в дни на тържество
с приятели да споделя трапеза.
Пчелици нежни и във звезден рой
с масло и мед край мен замезваха.
А бяха светли, чудни часове ...

Любов в резерв
Ти беше винаги до мен,
любов първична, разнолика.
Когато духом съм сломен,
душата ми ще те повика. ...

Дълго ще помня в очите ти блясъка,
дъжда, снежинките и листопада...
Ще чувам отново на вълните плясъка
и ще те целувам насред водопада.
Дълго ще поливам в градината ...

по текста на
"Партизан за бой се стяга"
Млад гамен за бой се стяга,
мята сопа на рамо:
– Гудбай, мадър, гудбай, фадър, ...

Обещах ти да не те забравя,
да ти пиша всеки ден.
Обещах ти да се върна
там, където те оставих.
Писах ти, но ти не отговори. ...

През безмълвната пустиня,
потопена в сънна тишина,
ви се моята пътека
към миражна, мнима светлина.
Кат' самотен дъб прекършен, ...

От тихото на зимния пейзаж
във мен прокрадвам две-три нотки.
Красиво е, когато съм сама
съблякла задължения и болки…
От книгата поглежда ме герой ...

О, ракия! Два месеца те правих
и рецептата забравих.
Само като те подуших
и носа си аз отпуших!
О, бира! Толкова хора те купуват ...

Старият тъпан
(басня)
Когато бях млад и кожата здрава,
бях тачен добре и носен весден,
после тъй стана – изпаднах в забрава - ...

Ти демон си и в душата черен,
но до гроб ще съм ти верен.
Очите ти са тъмни, но не зли.
Поглъщат моите, но не боли.
В твоя ад ласкаво съм призован ...

Наблюдения и размисли.
Били високи сметките за тока - ами кой ще плаща за светлината в тунела, а?
Някой си вдигнал кръвно. Ами какво да вдигне - заплати и пенсии ли?
Вдигнали цената на бензина. Тя да не е мадама,че да я свалят?
Свободните пари изчезнали от пазара. Ами хората като ги затварят в бурка ...

Сега или никога
Пр.: Сега или никога,
прегърни ме силно.
Целуни ме скъпа,
бъди моя тази вечер. ...

Побързай. Не се бави.
Ела и ме вземи.
С мен живота ти
ще е песен,
без никакви тревоги. ...

Като слънцето зад облаци
скрито е твоето лице.
Една искрица свети в мрака
на надеждата в моето сърце.
Един ден вятъра облаците да прогони, ...

На мъката грозните крака
мога да строша.
От крилете ù грациозни
как да я лиша?
На неизвървения път ...

Смирете се. Не си въобразявайте,
че ще живеете едва ли не безкрайно.
Бъдете честни. Непрекъснато внимавайте
да не завиждате, макар и тайно.
Бъдете търпеливи и внимателни. ...

Две говорещи очи. Две дълбоки езера. Две бездънни вселени. Две искрящи слънца. Един поглъщащ поглед. Болезнено доверие. Искрена преданост. Единственост. И… два угасващи лъча…
…………………………………………………………
Неделко е само един съвсем обикновен човек над средна възраст. Живеещ в едно още по-обикновено и забут ...

Аз
Събирам полускъпоценни камъни,
а единствената ми кукла в оранжево плаче.
Като дете лекувах дърветата.
Лятото често играех на зарче. ...

Напред капитане
Изтупай прашния байрак,
на мачтата вържи го гордо,
вдигни моряците на крак,
хвърли ненужното зад борда! ...

Напиши ми приказка. За двама.
Този свят, до болка прозаичен,
все ще побере една измама -
клопка за пораснало момиче.
Не държа да бъда героиня. ...

Небето понякога със сълзите докосва -
земята целува в своя тъга,
на капките шепота омагьосва -
цветята и улиците... Рисува дъга.
Понякога глас от джобове разпръсва ...

Любовта е смисълът на живота ни. Колкото и трудно да е за някои да възприемат истината, това е факт. Любовта е нещо изключително, нещо красиво, нещо различно... Разглеждайки чувството любов не от психологическа гледна точка, а от онази, в която усещането на висша духовна цялост се нарича истинска лю ...