Нуждае ли се от спасение днес човекът? От какво трябва да се спасим? От безчувствието на двадесети век? Или от безразумността на съвременния човек?
Разумът е това, което ни отличава от животните. Човекът е мислещо и разумно същество. А животните действат инстинктивно, първосигнално.
В днешно време р ...

Да бъдеш уморена, значи, че си лоша,
щом искаш света да млъкне покрай теб...
Ръка протягаш - викове отсреща,
подай ми я, но дръж я надалеч...
Аз знам, че станах егоистка ...

Очи, задъхани от грим.
Лице, приличащо на себе си.
Непостоянни рамене.
Коси – нескромно дяволити.
Гърдите – нежност и възторг. ...

Когато с утрото политам -
оглеждам се. Намирам теб.
На изгрева - с усмивката намигам
и всичко друго чака ред.
От тъмнината сенките разпръсвам, ...

Изгреяло ясно слънце.Ясно слънце по Гергьовден.Та погледна от високо.От високо, надалеко. Та съзряло Свети Георги.Да препуска с бяла коня.По нивята избуяли,И по росните ливади. Та си срита бяла коня.Та си срещна млади моми.Млади моми с росни китки.С росни китки с бели ризи. Ой ви, вази, млади моми.М ...

Вървя из центъра в този късен следобеден час с куфарче в ръка. Усещам как ме галят по лицето, с нежни милувки ме обсипват. След секунда се свестявам. Нашето безценно слънце, невиждано месеци наред. Прищраква ми: майната му на всичко, отивам на платото. Иде ми да го захвърля това куфарче, само ми се ...

Неспокоен е сънят ми тази нощ, мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя до телефона и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове, а вест от тебе няма, ...

Очите бавно давят се без дъх,
В ла бемол гасне последният нюанс
На дървената рамка насреща окачена,
Клавишник стар събира в дисонанс
Звуците на маслени бои, ...

Тази нощ ще облека онази рокля, червената.
Ще обуя най-високите обувки.
За теб ще бъда вече "променената",
а друг ще съсипе червилото ми с целувки.
Тази нощ забравям аз очите ти зелени ...

В Небивала земя, на остров, скрит от хорските очи,
там, где Питър Пан живя под слънчеви лъчи,
там, где изгубени деца споделят своите мечти,
би съзрял в небето синьо Бамка* да лети.
В Страна на чудеса, на 300 сънища от тук, ...

Не искам скъпо погребение,
нито жални писъци на гроба ми.
Не искам ничий умиление
и сладки приказки... отприщени.
Не искам ничий тежест на плещите си ...

Стоя и гледам те. И искам да повярвам,
че онзи вечен сблъсък помежду ни
утихнал е и бавно се потапя
във всяка следваща усмивка, в смеха ни.
Стоя и гледам те. Очите ти са мили. ...

Ще ти напиша нещо, за умирането.
Прекалено много разсъждаваш върху него.
Умирането си е свършване.
На нещо, някой или и двете.
Умирането не боли. ...

За мене
ти си святата икона
и моята
любов към тебе литва.
За да те ...

Само по бельо...
Харесвам да си само по бельо.
Така си някак уязвима.
Красива си и само по палто,
в душата ти когато не е зима.. ...

Вървях по пътя си от години,
по педя го превземах всеки ден
през стръмнини и през долини
и ти вървеше винаги до мен.
Захласната в пейзажите отпред ...

ПЪРВОРОДНА
Свещичка аз ти паля,
да ти свети през нощта,
образът ти нежно галя,
моля се до сутринта. ...

Тази нощ ще дойда във съня ти,
ще отключа тежката врата
да ти напомня, че аз съм Жената
от спомените за младостта.
Косите ще развея над дъха ти ...

От все сърце благодаря ти, Боже,
че пак съм най-самотен на света.
Кому е нужна връзка сложна,
щом може да живее в самота...?!
И още, Боже, искам да ти кажа, ...

Любов,
магьосница си ти!
Любов, ..
магьосница си, покровител
в житейската мъглявина ...

Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, коит ...

ВРЕМЕТО - ПИНК ФЛОЙД
Тиктакането отброява
секундите от празния ден.
Прахосваш час след час
в безделие и не ти пука. ...

„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...

Настъпват силите на Равнината,
понесени от южни ветрове,
Зеленото пълзи по планината,
превзема белите ù върхове...
От устрема им стене планината, ...

* * *
рециклирам
един стар стих
в него ме обичаш
аз те обичам ...

ГЛИНА
Бях глина.
Просто глина – влажна, тежка,
пред оня стар, неук грънчар – Живота.
Не станах ваза. ...

Гледай облака - скитник!
Как бързо се променя, изплъзвайки се като дим!
Твоят образ е в него: пътуващ, променящ се, но невредим!
Погледни брега на реката!
Вчера зелен, днеска с оголени корени! ...

Една ръка люлката люляла
и докосвала с обич детето,
една ръка днес е протегната
в очакване да погали лицето.
Много години са минали, ...

Лицемерието стана днес модерно.
Прекръстено е на дипломатичност.
Това абсурдно е, имагинерно!
И може ли да бъде идентичност?!
Човек в преценката си първа бърка - ...

Питаш се, защо животът е черно бял,
може би, защото за цветовете си ослепял.
Злобата си в огледалото
с реалността си припознал,
а светът около теб ...

Здравей, мое безсъние!
Изгубена моя усмивко...
Довиждане, тъжно бездумие!
Довиждане, обич на плитко!
Здравей, мое вдъхновение! ...

И тази нощ те чакам,
отново там, сама в студа.
И тази нощ очаквам
да си тръгна с разбита душа...
И отново за теб мисля, ...

ще се стопи като сняг, ще
изчезне като кратък дъжд,
обичай, докато можеш...
благославяй чувствата,
докато си в състояние, ...

Колко ти остана?
Мрачното в душите ни, облак в мечтите ни, десет цвята на сивото
И тази болка, в чуждите, в очите им, видях се като малка трапчинка
Пиеса с красив анонс, без аплауз
Свиди ми от себе си да дам, назаем, може би ...

Искаш ли да си откраднем късче младост
от отминали години,
ще изпитам луда радост,
ако искаш, целуни ме.
Искаш ли да помълча на рамото ти, ...

Омразата не те прави велик... велик те прави да обичаш! Да подаряваш любов с усмивка, с жест, дори буквално - с душата и сърцето. Всички говорим, че светът не отива на никъде, стои на едно място и цикли, но защо? Защото всички казваме, че сме различни, а всъщност не е така. Различни сме по външност, ...

Ще минават години и време, и хора.
Някой ден ще сведа побеляла глава.
Ще налегне сърцето ми сива умора,
но пак ще осъмвам щастлив от това,
че съм бил на света, че съм любил и страдал, ...

Лесно ли е да накараш сърцето да спре?
Лесно ли е да накараш любовта да умре?
Лесно ли е да гледаш чуждото страдание?
Лесно ли е да имаш всичкото познание
по чувства силни нечии, дълбоко. ...