Лула тютюн не струва тази нощ –
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...

Работя дестинация за бягство
от надпревари и стереотипи,
от кожата, в която ти е тясно,
от чувства, овехтели като дрипи.
Обаждай се, чепикът щом те стяга, ...

Слънце без лъчи
това е моят светъл ден,
живот, но без мечти
прелитащ в мислите смутен.
Не е красив, дори желан ...

Ще се видим отново.
Ти достигна безсмъртието...
Че такива поети - не умират така.
Ще се срещнем, Володя.
Ще възкръснеш от мъртвите. ...

Посветено на всички, които прекаляват
с жаргона
Джинджифилено ми е. Балирам.
Гайдата ми вече е надута.
Сред златотърсачки ще рулирам. ...

Научих се да дишам
като йогите - дълбоко.
И мога да въздишам,
когато скачам от високо,
висока е цената на гнева - ...

КАРЪКЪТ НА ОХЛЮ БОХЛЮ
Каръкът само е за другите,
знаеше от баба си това
и ходеше си най-доволен охлюва,
от тук до там, и от там до тук, ...

Че "ти си ми Бога
и ти си ми Царя",
без тебе не мога
и всичко изгаря.
Без тебе съм пушка, ...

Незабравим спомен
на Н. С.
Не можеш да изчезнеш.
Не и когато си в мен.
В спомените ми. В сърцето ми. ...

Този полъх познато небрежен,
говор сподавен, бряг крайбрежен,
ручей пресъхнал от задух в гората,
слана изгаряща сутрин тревата...
Пустош дива, Оазис безропотен, ...

Истината
И истината има своята лъжа,
дори и тя обича да флиртува,
и някак си съвсем от суета,
намира време да хитрува. ...

Понеже съм била и сбъднат сън,
а също и несбъднато видение,
ласкателствата остави отвън.
Ако ще влизаш - бос ела при мене.
Да чуя как под стъпките ти голи ...

МЕРИЛО
(за човечност)
Бях го срещал и преди. Във влака. Слезе на една гара някъде между София и Мездра. Нямаше как да не го забележа: сплъстената като кече, отдавна немита коса; лъскавите до блясък от мръсотия, но нескъсани дрехи; погледът, насочен някъде напред и преминаващ покрай теб, без да те до ...

До днес крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта не съм летял!
А в огъня на чувствата си съм изгарял...
И твърд като скала срещу стихии съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава... ...

И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея. ...

КАКВО Е ЛЮБОВТА
Кажи, има ли любов?
Или това е някаква игра?
На какво си ти готов?
Или всичко е ези–тура! ...

Дълго наблюдавах те, след като тръгна.
Изживявах те, а ти не се обърна...
Сигурен съм, в мен прекрасно те познавам.
Но когато ми говориш - осъзнавам...
Нужно ли е да опитам - за да пробвам... ...

Днес удуших нямата си муза. Сълзите се стичаха по лицето ми, докато нейното застиваше в гротеска усмивка. В последния ù глух опит за вик прочетох молба за помилване, но това само ме накара да стисна по-силно.
Надявам се, че ми прощава. Или по-скоро, че ще намери сили да си отмъсти, в друго време и н ...

На този свят, дошла съм от неволна грешка,
навярно тъй ще си отида
и в духа на тази драма човешка
започнах рими да пиша.
Исках някому да разкажа, ...

Ти най-здравите основи в мен постави,
но защо поне малко от твоето хладнокръвиe не ми остави!?
Защо не ми остави поне час,
в който да мисля като теб аз -
в него да потъна и да се спася - ...

Душите ни намразиха се две,
любовта от болка е ранена,
бушува като бурни снегове -
кръвта във вените студена.
Съдбата ли виновна е не зная, ...

Лутам се... и няма път,
по който мога да поема
стоя на този кръстопът,
на който няма никаква табела.
Уви... боли жестоко ...

Как топло е - и как разтапящо приятно
прониква топлината във телата,
страстта събужда се и мислите обсебва,
поведена от тръпка непозната.
Тя винаги е силна - и е с порив, ...

Аз го обичах, Господи, сляпо,
както може дете да обича...
И потъвах в очите дълбоко,
не откривах за бягство пътека.
Бях наивна, глупава даже, ...

Светлината е като милувка,
за мен родена
в' вечността.
Небето бистро се усмихва
и гълъб гука в утринта. ...

Ти си рай, ти си ад!
Бълваш пепел, сипеш лава!
Зарад теб съм вечно млад
и изгарям, и се давя!
С мъст, голяма, лягам ...

П АРИ 3
Излязоха от училище. И двамата мълчаха. Единият от срам, другият от обида. Кой от какво точно, после ще си изясняват. Той отдавна не води децата си за ръка. Май, за да сме точни, никога не ги е водил. Майка им, докато прохождаха. После сами. Между тях двамата, до тях двамата. Нека сами уцелв ...

Ден след ден, час след час,
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик ...

Светът Без Тебе не е същия,
от мъка Слънцето се скри
зад Облаци навъсени,
а ярките Звезди заплакаха,
сълзи - искрящи Mетеори, ...

Не ми достига утро нито вяра
а толкова секунди пропилях –
животът е надбягване с мечтите
до следващия в дланите ти страх...
... не ми достига сила нито обич – ...

Добър вечер, тъга...
Днес вечерта е тъжна и самотна
като жена останала без ласки,
без цел и без мечти в Живота,
с надеждата- да оцелее някак си... ...

Текст, музика, аранжимент и изпълнение: Мария Шанел
ТОВА СЪМ АЗ
Не ме е срам да ходя без грим.
Не ме е срам да се държа смешно.
Не ме е срам да кажа "Обичам те". ...

Научи ли се да заспиваш нощем
когато всеки стон е път
когато те обгръща вятър
по мачтите на кръстопът...
... и давят мисли уморени ...

Не знаеше дали отново ще може да рисува пеперуди. В малката ù стая всичко беше толкова сухо... Сухо, но старо и познато. Чувства в буркан с мирис на препарирано, тлееща малка страст. Нищо от това не я интересуваше: не прибледняваше при вида на кръвта си по пода и не се целуваше с призраци, а по-скор ...

ОТ ДРУГАТА СТРАНА
- Ти си боклук! Пълен боклук! Нищо няма да стане от теб, Виктор! Какво си мислиш, че си постигнал, като влезе в колеж? Едва ли изобщо ще го завършиш! Погледни се само - какво правиш, къде ходиш?! Как можах да родя такъв идиот! Истинска отрепка като баща си…
- Млъкни, майко!
- Истин ...

Слепецът вижда
Живеем между проблясъци,
на които не се доверяваме.
Тръгваме или идваме,
живеем между съществуване! ...

Тръгнахме си, въпреки нежеланието ми. Селин както винаги със светкавична скорост стигна до колата си, но този път не ме изчака, а си тръгна. Аз се прибрах вкъщи, а баща ми, очевидно ме чакаше. Той ме попита къде съм ходил и ми показа часовникът. Мда беше пет и половина! Бях в особено добро настроени ...

Пак
И пак съм аз, сама и мръсна, засъхналата сперма опъва кожата ми тъжна.
Омерзена и самотна, опитвам пак да стана и да продължа,
да видя смисъла в живота и мислите да събера…
Не мога, пробвам пак, и пак и пак… Но нещо дърпа ме надолу, ...