Огледало
от пречупени надежди,
разкривено от посечено небе
и от мисли в посиняло утро,
обещали близост... ...

В артериите ми
кръвта жестоко плиска.
И бурята в ушите ми реве.
И сила някаква
юмруците ми стиска ...

Умора нова върху себе си обличам.
Усещам трескаво действителността.
Защо все по-трудно ми е да обичам?
Дали обръгна вече моята душа?
Агресия, протести, викове, борби. ...

Такава тишина настана...
Къде са Шаро и Писана?
Кой мишките да гони по долапи?
А кой ще пази двора от апапи?
... А скрити Шаро и Писана ...

РЕАЛНОСТ II
Реално тази нощ не съществува.
Измисленият мрак, сред който скитам,
не е в реален свят.
И ми се струва, ...

Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига, в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овал ...

Славната личност Левски нека помним ние,
страх ни е, че родината ни пак ще се затрие!
Великите идеали на Дякона са в нашите сърца,
но народът ни сляп е, блее, наистина е овца!
Той падна, за да я има днес свободата, ...

Питам, питам, питам и все въпроси без отговори.
Вечно търся нещо, изплъзващо ми се.
Вината ме разяжда и руши съня ми.
Животът ми е капка в океана, а аз не мога да го спра.
Смъртта е лесен изход, но не би, страхливците живеят дълго, тихо и нещастно. ...

Почуках три пъти на твоята врата –
дали не чу, не знам, но не отвори…
Сега стоя отпред и чудя се сама –
нима голяма грешка сторих?!
Не ме обичай силно – ще избягам. ...

Днес не искам спомен да тревожи
нито моя разум, ни кръвта.
Нося обич - крехка, невъзможна.
Спирам се пред твоята врата.
Искам да се втурнем, да догоним ...

Искаше ми се да си тук,
но си сред мъртвите сега,
на тихо и спокойно място.
И със любимите ти вещи лежите под влажната земя,
търсейки спокойствие във вечността. ...

„Тя тръгна, но накъде ли... Дали забравила, че аз съм любовта на живота ù, забрави дори да се обърне!?! Или може би в бързината да избяга от заблудата си, забрави да ми каже поне „Сбогом”... Какво пък! Защо ù е наистина любов несподелена? Защо ù е някой, в който не е намерила отзвук на силните си чу ...

NELLY FURTADO
"WAITING FOR THE NIGHT"
ЧАКАМ НОЩТА
Baby I know you’re outside
In here it’s warm and dry ...

Когато алената кръв
не се купува, ни продава,
под знамето ще мина пръв
и за честта ще се сражавам.
Но виждате ли, братя, днес, ...

Февруарски ескизи
Нахвърля сняг духът му необятен,
развял перчем над спящите жита –
един портрет обичан, на приятел,
най-смелият... с очи от синева! ...

Иконо Българска,
поведи ни, дай ни сила!
Ние сме времето.
Ние сме бъдещето.
Лъвът е веч′ събуден. ...

В тези дни на робство и на кражби,
как си, българино, още жив?
Взимайки мизерните си дажби,
нито сит си, нито си щастлив.
Век на алчност. Век на простотия! ...

Когато ти е тежко -
обади се.
Ще бъда близо и ще ти подам ръка,
когато някой те ранява -
до теб ще бъда, да те утеша. ...

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== ВТОРА ЧАСТ ===
Беше минала седмица от срещата им, а Катя още усещаше онези решителни устни. Николай не я потърси, но и тя се въздържаше. Беше любопитна, как толкова млад човек, ще се издигне до такъв висок пост. Видя, че е на 29 години и все пак, как го е ...

МЪЛЧАНИЕТО НА АПОСТОЛА
Най-хубавият и най-голям портрет на Васил Левски и то не само според мен, е нарисуван от изключително талантливият и вече от световно ниво български художник Росен Райчев, с когото по стечение на ред обстоятелства станахме близки приятели.
От няколко години Райчев е в Атланта/ ...

Garbage – It’s All Over But The Crying
Everything you think you know baby
Is wrong
And everything you think you had baby
Is gone ...

JAYBI FT. JASMINE-PAPITO
Besa me papito,yo te quiero solo ti.
Cuando queres a mi lado mi papito dame asi.[x2]
Lei lei le,papito.Dame lo passion.
Dame lo passion,papito.Te quiero mi amor.[x2] ...

Благодаря ти, че те има...
Благодаря за добрия, мил поглед,
за винаги милите думи,
които вяра за добро ми дават.
В болестта, коварна и зла, ...

МАЛКО ПРЕДИ ПОЛОВИНАТА
Календарът ми хвана косопад...
Шеметно зарони бели листи...
Времето, по-големият му брат,
го пришпорва от тях да се чисти... ...

Танците са моята страст.
Когато танцувам, никой над мен няма власт.
Вдъхновението мое танците са, да,
чрез тях от сияние блестя.
Смела и силна, тъй неподправена се чувствам аз, ...

Ако въпреки това
се будят клони непрекършени
и с аромат посягат ни цветята,
ако и светът сега не свърши,
когато на война играят си децата... ...

Отмина днес, а още не е утре.
Сега е, времето е точно тук.
Любовта владее ме отвътре,
отвсякъде я чувам като звук.
Чувствата обличам с думи, ...

Здравейте! Моля Ви да оставите по едно мнение, за да знам ставам ли за нещо.
Нов съм в бранша и доста набързо написах произведението по-долу. Но в случай, че
ви хареса, ще го коригирам и ще го напиша докрай. Благодаря за вниманието!
Неуверени във своите постъпки,
в роби на системата сме се превърнали. ...

Надеждата ми презимува,
стаена тихо в снеговете.
А после радостно изплува
в окото на внезапно цвете.
И страховете презимуваха - ...

И както винаги, часовникът ù звънна в шест.
И както винаги, пи сутрешното си кафе с три бучки захар.
И както всеки ден във 7 и 15, заключи своя дом и се запъти към спирката.
И както всяка сутрин, си закупи вестник.
И както винаги, автобусът беше пълен и закъсня. ...

Тази нощ вечерта е досадна,
бързо свлече студения ден…
И прибра светлината на хладно,
под едно подранило небе.
Малко тъжна от стари клишета – ...

Пак нощ е... няма да липсвам
и сълзи не ще да се леят,
когато от теб си отида,
а птички дори ще запеят.
Когато от теб си замина, ...

Преследван от демони в тясната стая,
стоиш до прозореца, дебнейки мрака.
Приплъзват се сенки, очите блуждаят,
дочуваш ли шепот, дошъл от безкрая...?
А мислите ти като гладни лешояди ...

Животът ни е даден за минути -
безсмъртието още е химера,
а ние пърхаме с криле на пеперуди
към огъня, защото ни притегля.
И изгорени искаме да литнем - ...

Днес в черно обляках аз свето тяло,
до гуша дойде ми от светли лъжи.
Не искам да бъда в най-чистото бяло,
да бъде звукът ми от бели тъги.
Венеца си свялям, трънлив е премного ...

Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...

Когато облачна армада
нагоре бавно запълзи,
пътеката ще ме подкара
край клонки с капещи сълзи.
Когато Рила си разтвори ...

Свършва уж, пък се напъна.
Виж го ти какъв инат!
Снежни дипли пак разгъна,
пак показва нрав чепат...
Но ще е от ден до пладне. ...