И аз, и ти, и той... сме просто хора.
Тук търсим своят път... (както в гората),
но други често съдим без умора...
Изземвайки на Господа правата.
Затуй във храм ще вляза сутринта ...

Аз седях под бялата бреза -
немощен, отпаднал, безсилен.
Мракът изцеждаше мойта душа -
като болест ме мъчеше силно.
Борих се с него, но той ме надви, ...

На Тони!!!
Искам да ù подаря живот,
сърцето ми във Нейното да тупка.
Във ритъм и синхрон - с любов,
да бъда Нейна сянка луда. ...

Когато сърцето утихне самотно
на своята участ във тънката мрежа,
приело да бъде сърце доживотно
на някакъв глупав и влюбен невежа...
Тогава на разума тънките нишки, ...

Искам да напиша нещо весело,
да подаря усмивка на света.
Но тук Ви казвам, не е лесно
да пишеш с болка на душа.
Да изрисувам с думи аз желая ...

За кой аз ще гласувам утре, питате ме днес.
Аз бих попитал - за кого гласува вчера?
Ще отговоря тъй - загубих вече интерес,
туй диагноза си е в психо-диспансера.
Не искам да ми вярвате, но зная, ...

Това е финалният мастеринг на парчето!

Да си изкривя чертите,
цялата нарязана и вдлъбната,
отнел си ми и името
и кожата ми смъкна от лицето.
Аз съм никоя ...

Дори живота си така да пропилея...
и шансовете по-добри за мен,
аз искам само с теб да изживея,
до края и последния си ден!
В прегръдките ти топли да се будя... ...

Забрави ли ме? Или ме намираш
все още във шума по тротоарите,
в онези тъмни сенки под очите ти,
в онази тишина пред огледалото?
В ръцете ти, превърнали ме в рана, ...

Ако искаш да ми бъдеш приятел – бъди!
И аз ще бъда твой приятел…
Ако не искаш – недей, но и аз няма да бъда зад теб…
Плащам само изпитото и нито капка повече!
Ако искаш да ми бъдеш познат – нека. ...

Да започвам ли? Сигурно да, така или иначе съм сама с теб, нали...
Може би ще ме помислиш за луда, ахаха, стените са бели...
Убий ме! Разкъсай ме! Зарови ме!
Не ти заповядвам, давам шанс, постарай се... Трудно е!
Полудей с мен! Мечтай с мен! Живей с мен! ...

Безлюдна пустош, скитание безкрай,
човешки облик нийде се не вижда.
Буря страшна обгърнала простора цял -
тъмни облаци адский прах глозгат и безжалостно раздират кожа.
Ни стон, нито вик могат устни да нашепнат, ...

Любовта, както и смъртта ни спохожда с неописуема сила, без да се замисля за последствията. Това чувство не би могло да се замени, няма второ по рода си. Обичаш ли - ти живееш, имаш сила да продължиш да се бориш и да минаваш през препятствията на трудния живот.
Досега не ми се беше случвало. Когато ...

Усмивка ти ми подари.
И много хубави спомени.
Благодаря ти! На теб -
който разби тоя лед.
Дори небето да е мрачно, ...

Да, за очите ти говорят
в тревата черните щурци,
същите са паднали звезди,
които за дома си спорят...
Не, не искам да се връщам ...

Ние непрекъснато изстрелваме нещо в космоса. Но ще настане голяма бъркотия, ако той реши да изстреля нещо по нас...
Няма ли кой да спре криворазбраната цифровизация?
Мисля си, ако направят някой диригент митничар, няма ли по-лесно да засича няколко фалшиви тона стока...
На малките, бъдещи агенти от ...

Ти и утре пак ела при мен
така случайно, без да съм те канил.
Добре дошла си всеки Божи ден.
Заповядай! Влез! Не се смущавай!
- Добър ден, приятелю добри ми. Добре заварил! ...

Всички в селото обичаха Рафи – дружелюбното куче смесена порода, което живееше в импровизирана къщичка от щайги до спирката. Макар и да не бе чистокръвен, Рафи изглеждаше достолепно, може би защото бе взел много от гена на баба си – породиста каракачанка. Всички познаваха Рафи и мнозина го хранеха р ...

Кога ли детството немирно си отива?
Кога настъпва луда младостта?
Дали когато в сънища щастливи
осъществяваш твоята мечта?
Или когато спреш омаяно да тичаш ...

Добър вечер, Любов, закъснях ли?
Щом ме чакаш, навярно не съм,
но в очите ти гасне забравен
спомен някакъв (или пък сън).
Колко жалко, Любов, изтрезняла си, ...

Възелът в душата си
трябва аз да разплета,
да отпусна и юздата
на заключената си душа.
Да преборя себе си отново, ...

Небето пада в косата ти
и лумва тревата ядосана
от този тъй внезапен плюшен допир.
Лалетата не смеят да ти докоснат сърцето -
страх ги е да не оставят белези. ...

Маниакална съм и вместо магнетична -
лунна полусянка си привличам.
Гледам се на изгрева в очите
и в лъчи от обич се обличам.
Ветровита съм и някак вяло ...

Никога от теб
не ще се откажа,
МОЯ, БЪЛГАРИЙО, любима!
Със зъби и нокти ще се боря
още дълго да те има! ...

Власт! Думата, която моментално пренася мисълта ни в черната дупка, наречена политика. Неусетно, когато я чуем, започваме да правим разочаровани гримаси, да псуваме нервно и да даваме неуместни коментари за състоянието на държавата и нейното общество.
Винаги съм искала да задам на глас няколко въпро ...

Къде отиваш? Нямаш ли си име? Не мога ли веднъж поне до тебе да поспра? Ела и тази вечер гост бъди ми, за да мога да те мразя сутринта. По пътя някъде те срещнах към пороя, но заедно не можем да вървим. Не зная нищо за живота ти, но моя - е с много маски и със грим. Ти, странен непознат, от мене бяг ...

---
Не ме ревнувай днес — нали ме вдишваш
през онзи кичур, легнал в първа струна.
Не питай за целувките на бившите,
аз помня — Ти! — когато ме целуна... ...

Уморих се да викам, да шепна дори,
стига драми и толкова тичане!
Ще се върна в началото – в новия филм
да играем натурчици и все пак различни.
Без монолози и тъмни увъртания, ...

Безсъние
Пристигаш вечер някъде към шест.
Пак си купила някаква бутилка.
Вечеряме и пием, после правим секс,
накрая приготвяш чая от билки... ...

Бе така пристрастена към това усещане, че виждаше реалния му образ като цветна спирала. Научила се беше да разпознава едва набъбващите тръпки на желанието, после лекото завихряне, като пърхане на хиляди пеперудени криле в слабините, а след това стремителното изкачване към насладата.
Много пъти бе чу ...

Необходими продукти:
1 глава цвекло
200 грама зеле
Портрет на Сталин
1 картоф ...

Сила
И понеже съм хвърлил щастливия зар
със жените, ви казвам, повтарям изрично,
че не ми е съвсем по вкуса Жана д'Арк.
Не харесвам по правило мъжки момичета. ...

ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ
“Къде се намира
онова последно пристанище,
от което няма да отплаваме?”
Херман МЕЛВИЛ, “Моби Дик” ...

Нещо като Всичко
Усетих нещо, нещо като тръпка в сърцето.
После нещо като блясък в очите.
И нещо като огън в душата.
След това... ...

С годините изкачвам този връх
в живота трънен, болен и суров.
Събрал и сили, и последен дъх,
съм горе в сняг, и стар, и нов.
Снегът ме вече толкоз наваля, ...

В ръцете му - ръце на покорител,
и тази нощ усмихната ще спя.
А ти ще си отново само зрител
на нечия любов. В една ръка
със чаша попривършило уиски, ...