Там някъде животът продължава ли?
Със тебе сме заключени в мига си,
откъснати от всички и останали,
запазени единствено в дъха си.
Все още ли ни чакат озлобени ...
ГЛАВА ОСМА
Утрото настъпи тихо. Слънчевите лъчи заиграха по лицето на Мич и той се събуди. До него тихо спеше Боби. Той се наведе и внимателно, без да я събужда я целуна. Стана, изми се и отиде да донесе нещо за закуска. Боби се събуди. Бе спала толкова добре... Чувстваше се защитена. Мич го нямаше ...
Пред нас се открива чудно бъдеще,
пълно с още повече градивна любов.
Ние ще сме повярвалите в пътя,
разкриващ безценните богатства.
Енергията на вятъра и слънцето ...
Любовта е пламък, любовта е жар,
живи въглени в огнището ЖИВОТ.
Чувството прекрасно е от бога дар,
скъпоценност в житието на един народ.
Любовта е сляпа и това е неин чар, ...
Сещам се от време на време колко хубаво беше, когато бях малък и ходих по поляните да гоня пеперудите. Имаше всякакви - големи, малки, шарени, бели. Тичах наляво-надясно да ги гоня, все едно бяха мои. Радвах им се, играехме с тях. А те ми се усмихваха, викайки ме да се приближа по-наблизо към тях. З ...
Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
Не ме обичай. С мен ще ти е трудно.
Убийствено егоистична съм във любовта.
Ще те обсебя. Без магия ще те омагьосам.
Ще станеш друг. Аз неусетно ще те претопя.
Небето ще покрия с плащеница ...
Споделено щастие
- Радина! От толкова време не сме се виждали! Грам не си се променила! – срещу мен вървеше видимо усмихнат мъж на средна възраст с огромен букет яркожълти нарциси в ръка. Засмях се.
- Мисля, че ме бъркате с някого.
- Прилагаше ми този трик, когато бяхме ученици, помниш ли! Колко глу ...
Той ми дава любов - нежна, сладка, без да иска нищо в замяна.
Гледа ме с възхищение, боготвори ме сляпо, до фанатизъм почти.
Следва ме, навсякъде с вярността на куче.
Искам да пия от неговата нежност и любов.
И това, което с теб ми липсва, да го получа от него. ...
- Цял живот съм мечтал да рисувам, откакто се помня, ми сподели старчето, като замислено ръчкаше огъня. През снопчетата искри лицето му в мрака странно ми напомняше нещо, познато, но забравенo.
- Имахме няколко кофи с блажна боя в пристройката на къщата и аз вземах от нея в бурканче и тайно рисувах ...
2.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Скръндзи Стотинков лежеше на пода в спалнята си, вперил блуждаещ поглед в тавана и бълнуваше.
,,Такъв ужас, такъв ужас!“
Две неща го бяха довели да сегашното му състояние. ...
Закусих с на търпение трохите,
избърсах устните си от печал
и стекоха ми се от мляко дните
на лепкавия ми нещастен шал.
И роклята ми с пламенна украса ...
На майката е тъжна участта,
а умора да показва – не приляга;
тя върши сто и две неща сама
и ни едно за по-късно не отлага.
Раздава се. До късчета последни. ...
Морето сиво бе като стомана,
но ще речеш, че спящо е дете -
водата бе като чаршаф простряна
под нежното светлеещо небе.
На пясъка бе толкова студено ...
Здравей,
в това писмо ще се опитам да опиша какво чувствам към теб. И да кажа колко много те обичам. И колко значиш ти за мен. И колко си ми ценен.
Ще започна с това, че искрено съжалявам за всичко! Искам да знаеш, че абсолютно никога не съм се подиграла с теб. Не съм те и лъгала. Освен един път - к ...
Дай на душата си каквото поиска -
ще дойде време нищо да не ще!
Стените се смаляват и я стискат,
а дивото все повече зове.
Слабият ù глас набира сила - ...
Наблюдения и размисли
Тази снимка има обидно за обикновения българин съдържание - на нея е изобразена храна...
Предизборна обява: „Български политик търси интересни хора за обслужване на неговите интереси".
Опитно съм установил, че човек живее по-дълго, ако има с какво.
Всяка седмица алкохолиците у ...
- Добър ден. Идвам относно съпругата ми.
- Да? Подозирате я в изневяра?
- Не. Знам, че ми изневерява.
- Ясно. Значи трябва ви доказателствен материал.
- Напротив. Точно обратното. ...
„Натали, Натали...”, Жилбер Беко пееше фалшиво от часове, без да спира. Грамофонната плоча беше толкова надраскана, че гласът на този прекрасен певец звучеше вече почти неузнаваемо. А малката Натали се беше свлякла на пода и беше обгърнала кокалестите си колене с крехките си ръце. Гримът ù се беше р ...