Горещниците посред лято спряха...
Сега прохладата върви към нас.
О, жегите си крушите обраха,
но Самотата си прегръщам аз...
Оставен съм в далечната чужбина, ...

Музикална миниатюра.

Понякога ми липсваш, но само понякога,
после забравям, че те обичам,
връщам се в реалност измислена някаква
и цветни дрехи отново обличам.
Закачам усмивка за пред тебе и хората, ...

Усещане за... (4) четвърта част
Когато видя за първи път Джована, бе привлечен от заразителния ù смях.
Той отекваше ясен, напомнящ тих, пролетен шепот на току-що раззеленили се листа.
Обърна се и я видя - лицето ù сияеше, няколко черни кичури коса немирно се полюшваха от небрежния океански бриз, очи ...

Здравей, “Трите вълка”! “Баба Яга” как е?
“Разговор в пустиня” писа, че е зле.
Вчера се засякох с “Кончето” и “Влака”.
Те със “Спукан пояс” били на море.
“Бялата брезичка” всичко ù е черно, ...

Здравей,
това е моята история,
във теб се влюбих - на практика и на теория,
не съм очаквал, всичко в миг се случи,
но вярвам и надявам се да се получи. ...

Мисли за мен! Мечтай за мен!
Дори когато си със друга.
Бъди от мен опиянен –
нали не съм ти аз съпруга...
Ще идвам тихо посред нощ, ...

Ти казваш "Аз тръгвам",
аз казвам "Недей".
Да останем със него,
той не е злодей!
Макар уморена ...

Участвах в конкурс за сценарий на видеоклип „Мтел и безкрайността” и получих награда за най-добра комедия.
3012 година.
Сем. Петрови са на своята междугалактическа совалка и са готови за полет.
- Къде ще почиваме тази година?
- Миналата бяхме на Марс, хайде да идем на друга планета. ...

Джаспър, Алабама: търси се помощ
Ако случайно се озовеш в окръг Уолкър, северозападна Алабама, то непременно трябва да посетиш Джаспър, население около 14 000 души. От Бирмингам[1] хвани извънградско шосе 78 (вече е магистрален път 22) и си там за по-малко от час, точно 41 мили. Защо ли?
Слушай сега ...

Защо аз?
Изстрел...
Светлина....
Куршум...
Капки кръв. ...

Спомних си лицето ти
нежно и сладко,
стихийно като буен огън,
скрит зад перлени небосводи...
Очите ти божествени ...

Все по-големи очаквания
и все по-малко любов
и все повече питания -
това какво беше,
това защо беше ...

"Да не изпуснат една звездица."
За астрономията - "постна пица".
Бойко, банкянският "Коперник",
гледа отвисоко главите учени,
Дянков ли им е вдигнал мерник, ...

Жените на Ямбол в живота ми влизат напряко,
не търсят в кръвта ми завои, пресечки горчиви.
За тяхна целувка бих няколко вечности чакал,
на ада в десетия кръг, ако трябва, отивам.
Жените на Ямбол отдавна не вярват на думи ...

Аз внимателно в очите ще те погледна.
После на постелята ти топла ще поседна.
С ръка внимателно ще те прегърна.
На милувките ти с милувки ще отвърна.
Миг мълчание, въздишки... ...

Когато Бог създавал е жената,
душата си откъснал за модел,
шест дни я ваял от дъгата,
косите ù от звезден лъч изплел.
Намислил си, че трябва да обича, ...

Остави ме да ми се радва друг -
да ме прегръща нощем и завива
остави ме в ръцете на добър съпруг
за старостта теории да ми развива...
Повтарям си, че няма лошо във това - ...

Тя стоеше на прозореца, облечена в очакване и нетърпение. Минаваше дванадесет след полунощ и улиците навън бяха почти пусти. Само някои таксита и закъснели развеселени хора минаваха епизодично и се смееха и закачаха. А вечерта бе толкова топла и приятна. Лекият морски бриз нежно милваше косите ù, но ...

Мълчание. Много е трудно, нали?
Цял ден. Опитай и после кажи.
Издържа ли? Нито дума дори.
Само мисли. Тишина. Не говори.
Минута след минута. Ти си сам. ...

Изпивал ли си болката
до дъно,
до капка,
както пие гладна смърт?
Изпивал ли си болката ...

Искам истинска, взаимна и споделена любов. Без тайни, без лъжи, без игра на гоненица. Лоялни и предани отношения. С много фантазия, въображение и хумор.

Нощем,
когато луната е брошка
върху дрехата вечерна
на небето,
в което звездите ...

Тъмна, черна пелена
спусната е над града.
Пълна, сляпа тишина,
нарушена от кола.
Глас на приятел в телефона звучи ...

Защо не спиш
И ето сега, затварям очи,
но мойта душа не ще да заспи!
Какво те измъчва, кажи ми сега?
Какво те преследва и гони нощта? ...

НЯМОТО
То не говори, а само мисли, мисли
минават зад изпъкналото чело...
Не може да ги каже, въпреки че иска.
Пък и едва ли някой ще го чуе. ...

Събирам
По плажа вървя, оставям стъпки в пясъка.
Всеки ден съм тук.
Всеки ден събирам по мида с ръка.
Ценна е. Скривам я там, на дълбоко в моя океан. ...

-----
И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня, ...

Любов - хазна, напълнена след кражба.
Съкровище - след влизането с взлом.
Подслон във дом. Пропаднал покрив.
Опора - сринати мечти.
Да се вселиш отново в себе си. ...

Лъчо рееше празния си поглед през прозореца на автобуса, който всяка вечер го отвеждаше у дома. У дома?! Кой дом? Оня, който беше приютил толкова надежди за пълноценен и щастлив живот, а сега тънеше в глухо мълчание, като грохнал старец, завинаги забравен от роднини и познати. От Бога. Кротко притих ...

В разпилените от теб моменти се намираш,
разбъркваш се нарочно уж неволно в дните ми,
харесваш ми как никога, никога не спираш...
Минава време и се вглеждаш пак в очите ми.
С куршум разстрелваш всяка чужда моя мисъл, ...

Да бях аз слънце, да огрея
градината ти с благодат –
в теб ябълките ще узреят
и ще разпръскват аромат.
Да бях пазачът на бостана ...

Есен палитрена грейна в гората.
Тайно напръска с боички листата.
Втъкна във клоните златен конец.
Вплете короните в шарен венец.
Слънчо зад облаци сиви надникна, ...

И понеже лед сковал е счупеното ми сърце,
си нахлупвам черна шапка без красивото перце!
Музиката тихо свири все един и същ рефрен,
как любов не се повтаря, но я чакаш всеки ден!
Бавно лягам във тревата, вдъхвам сутрешния бриз ...

Всички сме чували израза "Когато една врата се затвори, друга се отваря."
За нашия герой Ивайло тази врата направо го цапардоса в лицето. Той беше на 42 години. Живееше в малък град. Беше романтичен, поет, меломан, душата на компанията. Женен за Надя, красавица, на която индианското ú име бе "вечно ...

Искам да помълчим... на фона на сивия мрак! Облаците са се слели един в друг и са готови да покажат яростта си. Капки дъжд започват бавно да се изсипват на земята. Земята под нас се мокри, а ние мълчаливо следим капките. Една се търкулва на челото ти... наблюдавам я с интерес! Как бавно слиза надолу ...