Не в очите си те търся,
не и в сенките си Азови.
В дъното и ъгъла най-мръсен,
в думи празни и омазани.
Не в ума си те откривам, ...

Ах, болка моя стара,
почти колкото е стар света.
Защо се пак във мен разгаряш
и палиш в мене лудостта?
Жал ми е, мамо, за милата родина, ...

Ела, любов! Но нека ти е за последно.
Остаряла съм за твоите игри.
Или пък, може би, прогледнах
и вече ме е страх да ме боли.
Но ти ела, ела ми за последно. ...

Когато вятърът
с водата се любеше,
вълните ревниво
морето ядосваха.
То в своята ярост ...

Оставам сама,
далеч от хорския поглед.
Махнах всички маски
и позволявам на чувствата си да вземат връх,
да изригнат от всяка моя пора. ...

ПРОБУЖДАНЕ
... И парфюмът се разля
върху кожата златиста,
пърхащите сетива
блеснаха като мъниста. ...

Страст
Докосвам те с ръка.
Да, да, да, там.
На онова място,
където най-желаеш. ...

Сега е тихо в мен
И болката не пари.
Очите ми са празни
като стари и ненужни гари.
Влаковете на живота ...

Нима се стичаха сълзите -
все така,
щом обсипваха самотното си
блюдо,
а от извора пресъхваше ...

В начале
“В начале бе Словото и Словото бе у Бога..."
Иоан Богослов
Човек и добре да живее -
умира. И ражда се друг. ...

всеки ден - изпълнен с отрова,
всяка нощ - пълна със смъртта на звезди,
реката дава сила на джунглата,
радостта е вътре, любовта отвън,
винаги е отзад билото, ...

Тази нощ в полунощ,
не, не бе полунощ;
а по-скоро - преди да заспя,
Събирачът на грешници
ме посети. ...

Ж А Л Б А ПО М Л А Д О С Т...
...на Теб
Вече пълна със благост
бе Душата, та ахна
като жалба по Младост ...

Земята се събуди недолюбена,
от жажда черноземът се напука…
А вятърът безкрайно срича блудното
и отлетя в безпътици към Юга.
Земята се събуди непогалена ...

Аз не искам да бъда будител -
нито днес, нито утре, ни вчера.
Как среднощ да събудиш детето -
да му кажеш, че няма вечеря?
Как да кажеш на своя народ: ...

И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...

На Майка и Татко
Как искам Майка жива да прегърна,
и съня си в реалност да превърна.
Макар и да сме един от друг далече,
бариера между нас, няма да има вече. ...

Мъка в пъкъла? -
Боже! Разкош!
Като нож, посред нощ – разголена…
- Бързо в ъгъла?
- Може – за грош. ...

Настроение
Окапват последните листа,
сухи вейки бръснат небето,
разчесват грапавата виделина
на баирите в навъсеното чело. ...

Тъгата следва ни по пътя дълъг като игра децата...
защо сме тъжни и унили, щом няма вечно да сме живи ,
розови мечти или студът във нашите души -
от тях ни боли по начин, който не прости.
Всеки сам решава дали тъгата да избави, ...

На смядовски диалект
поздрав за празника
Туй, пуетите, да ви кажа честно,
хич не съ наред.
Уж, мислят, чи съ изразяват лесно, ...

Очите на мама
Малка скръб, натежали балкони,
снежен вихър, душевен вулкан,
сълзи избликват от старите рани,
а животът е кух, разпилян... ...

Евгений Онегин 2012
На Недялко
„Служив отлично – благородно,
долгами жил его отец,
давал три бала ежегодно ...

Днес иска ми се да крещя, беснея и да вия,
но болката в душата си не смея да разкрия.
На хората „озъбени” и чакащи, като хиени,
аз кокали не давам на кървавите им арени.
До капка да изсмучат кръвта ми заразена, ...

На нашия син!
Роди се ти със мъки и надежди,
във свят един неотразим.
Дойде със хиляди надежди,
с тебе да го преобразим. ...

Обичам есента
Обичам есента -
моята есен -
багри, аромати, дъжд.
Дъхаво. И хубаво. ...

Как ухае на теб... Днес навярно си идвал
тук, във нашия пясъчен спомен.
Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,
време раните пак да отворим.
Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите ...

В сезона на грипа...
Тази любов, като грип е -
попремине и пак се завърне.
Не признава ваксина - току
в нов щам се превърне... ...

Избягвам много-много да се замислям за любовта, да правя някакви жалки опити да я дефинирам, да търся причините, поради които ми се е случила, или пък ме е подминала. Любов! Толкова много написано за нея и толкова малко казано всъщност. Чудя се честичко защо ли ни е притрябвало непрекъснато да анали ...

Първоноемврийско
Народът спи. Дори след век и кусур
светът все още с дрямката си чудим.
Какво ли още има да ни друса,
щом Ботев не можа да ни събуди...

Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...

НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат. ...

ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...

Реших да бъда днес поет,
на музата слуга смирен
и да започна този ден
с един класически сонет.
Но не като псувня през плет ...