Празнуваме празника Вси светии.
Тиквата прави вси простотии.
Това е тя - един фенер -
Боко - нашият премиер.
Може да ви изглежда комично, ...

Колко ми е мило, колко ми е драго,
че съм на гости при баба и дядо!
Има тука пиленца,
сладички мъниченца!
Има и писани, ...

◊НА ПАНАИРА◊
Аз, Мила и Добрила
отидохме на панаира.
Взех си въртолет,
а пък Мила сладолед. ...

Ти беше моята любов,
дойде внезапно в синеоко лято,
не каза "сбогом", тъжно отлетя
като лястовица след безгрижно ято.
Ти беше моята стихия, ...

На Маги
Когато сутрин слънце се събужда
и нощ очите си измива;
когато чак душата има нужда
от хубав ден да се напива; ...

"Прекален светец и Богу не е драг!"
Спокойствието вече ми е дреха,
придиплям си отминалите бури,
фустаните на идващото време
не ще играят в мисли богохулни. ...

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

Музиката- или онова прекрасно чувство на вдъхновение. Една песен – а е целият ти свят. Свят на върховно изживяване- пулсът в сърцето ти, мелодия в душата, тоналност в съзнанието, ритъмът на кръвта във вените. Момент на безсмъртие- затвори очи и си представи, че светът е точно под краката ти. Разтвор ...

Днес даже и небето се разплака.
Валя до дупка. Слънце не изгря...
В оная нощ, когато тебе чаках,
се пръкна тая буря. И узря...
Тръбяха гласове на синоптици ...

От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен, ...

Очите ми не са огледала...
Защо се търсиш, отразен във тях?
Обичах те - безумна съм била
да крия сълзи в изумруден смях.
Ръцете ми не са като лиани, ...

Есенна приказка
зад девет планини в десета
окото на живота бе се свряло
в хралупата на горските джуджета
под корените на дъба бе спряло ...

Обикновена изповед в александрин
In corpore vivo
Върви към предците с корона от спомени –
кога отпътува... в кой час се завръща?
На своето място вековно от корени ...

Ледена жена
Стоя сама, загледана в нощта,
обгърната с воал от тишина,
сълза - кристал отронва мисълта
и тихичко се слива със дъжда. ...

Студено е. Не лази ли по кожата
тази есенно-пълнолунна ледина?
Събужда ли в теб мисли за безбожие?
Побратимяваш ли се с призраци в нощта?
Не ти ли изглежда малка Земята? ...

Какво прави те щастлив, не зная,
но сега да видя усмивката ти желая.
Искам всяка твоя мечта
да се превърне в реалност сега.
Помниш ли звездната нощ, ...

Зимен сън
Наесен ми става
частичка по-розово,
бримка по-жълто.
Дори да вали, ...

Има красота!
Има красота в една есенна тъга...
Има красота в душите ни една в една опрени!
Има красота в какаовия цвят на нашите тела!
Има красота в емоциите преживени! ...

Моя грешна любов,
моя срамна болест,
топъл допир суров
и свенлива горест,
подранила зора ...

Преди не смеех даже да помисля,
че ще живея в нови векове,
че новата История ще листя
и бъдещето с мен ще се кове!
Но не така решила бе Съдбата, ...

ЗАЛЕЗ В ЕСЕННО ЖЪЛТО
Денят си тръгва без да бърза по небето
и нощен вятър роши жълти и мъгливи,
увиснали по клоните на старите дървета,
далечни облаци – космати лъвски гриви. ...

Това, което за мен е непростимо,
отминаваш с гордо вдигната глава,
това, което мен ме наранява,
за теб е прищявка...
Различни сме, ...

Забрави да ми кажеш, че когато тръгваш,
ще вземеш слънцето със целия му блясък,
звездите ще ги сложиш в стария си куфар,
а гларусите ще приспиш в прощален крясък .
Не мога да те моля да останеш, ...

"Ти пак ме гледаш с ласкави очи
и питаш пак: "Боли ли те за нея?" ..."
Д. Дамянов
Да, гледам те със ласкави очи,
защото знам, че те боли за нея. ...

Запазих те почти непокътнат,
недокоснат и недообичан,
като изключим, че насън те целувах
и понякога те събличах.
Запазих те леко небрежен, ...

Едно животно страшно
лежеше в тъмнината,
голямо и безстрашно,
владетел на гората.
Едно животно силно, ...

България за мен е болка.
От нея всеки ден отпивам
и все се питам още колко
остава... Ала не отивам
в далечни, чужди ми родини, ...

"На две дори сърцето си делях"
Kadife
Не съм го делила туй мое сърце -
то цяло туптеше за тебе.
Но ти го погали със хладни ръце ...

Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...

Само глухата тишина тук ме кара да те забравям. Защо стана така? Защо съм толкова глупава? Защо сега се чувствам така?
Искам да не те познавам, искам да не съществуваш. Чувствам се толкова сама, самотна. Стичат се сълзи - всяка вечер, всеки ден, всяка нощ.
Просто те обичам. И това ти никога, никога ...

Ключ - без врата
Стъкло - без прозорец
Сълза - без око
Тъмно - без нощ
Невъзможност! ...

Ден първи:
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.
Ден втори:
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той ...

Розови поля и уханни цветя!
Усмихни се! - това е радостта!
Волно да тичаш бос в пясъка,
полъхът на вятъра в косите
и пенливият звън на вълните. ...

За теб
Как се дъхът се затаява, как светът бавно се върти,
как съзнанието замъглява, щом пред мен се усмихваш ти,
как краката подкосява като след тежка жътва през деня,
как пеперуди заиграват, вътре в мен пърхат с крила ...

Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...

Ако за тебе всяка сутрин се събуждам,
ако посвещавам на тебе всеки ден нов,
ако всичко лошо твоя лик прокужда,
това е, мили, това е то ЛЮБОВ!
Ако ръцете твои са за мен потребност, ...

Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...