Не мога да умирам всяка Сутрин!
Наистина, повярвай ми! Не мога!
Крилата ми все никнеха Навътре,
а тръгна си отдавна – Еднорогът!
И аз - се умълчавах... като Вятър, ...

Танцуват листата от вятър подгонени,
ту Менделсон, ту пък прощално танго,
във танца природата тъжно заплаква
и в капки дъждовни излива тъга.
Есенни багри подрежда земята, ...

СКОРОСТТА НА АНГАР
“Поетът е вселенски параход” /В. Станков/.
“Две неща са безкрайни – глупостта и Вселената.
Но за Вселената не съм сигурен.” /Айнщайн/.
Поетът бил “Вселенски параход”?! ...

Есен моя, пъстроока...
О моя пъстроока Есен!..
Ела!.. Добре си ми дошла,
дори с увяхващата прелест
на пожълтелите листа... ...

Siento
Siento debilidad,
siento soledad,
siento tu amor,
tus besos y caricias. ...

ПАРУС
Михаил Лермонтов
ПЛАТНО САМОТНО
Михаил Лермонтов
Белеет парус одинокой ...

Първи сняг
Превод: Мария Шандуркова
Яздя. Тихо. Звън извива
от копита под снега.
По полето врани сиви ...

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...

Тя беше там във радостта,
там и с мене искрено се смя.
С успеха мой гордееше се тя,
тъй както горда е една сестра.
Беше там, от мен така различна - ...

Земята ми е жълто-кафеникава,
ятата от небето ми отлитат,
вилнеят сухи ветрове и дракони
крилете си разкъсани заплитат.
Изсъхнаха градините с мечтите ми, ...

Белите листове с черни редове...
Почеркът на живота е
моята следа.
Рисувам със
думите ...

Облаците предвещават, ще вали
и нямам нужда от прогноза,
за да видя, че започва да гърми
в душата ми поезия и проза.
Стих в писмо и самота ...

Ако сбъднеш мечтите сега,
ще ти трябват ли тихи пространства,
ще потърсиш ли мойта душа,
ще докоснеш ли нечие тайнство.
Или може би в свойте следи ...

ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ - ПО ВЕРEН ПЪТ
Повече от 22-ве лета,
“Бг“ политическия Е-Л-И-Т,
Води България до Ф-А-Л-И-Т.
---------------------------------------------------- ...

Не знам какво,
но нещо се обърка!
Уж е октомври,
а навън е пек!
Дали пък август нещо склерозира, ...

Устните ми тлеят от пламъка ти безпощадно жаден...
Трептях във ритъма на дивата ти страст, под знойните лъчи на животворна власт.
Цъфтях необратимо щедър... докато спонтанната ми нежност
превърна се във суха слама...
Пороят ли така ухае от косите ти внезапно разпилени! ...

Орехче да посадиш
Разчупвайки черупката от чувства,
във орехчето пускаш светлина
и ядката му беззащитна схрускваш,
превръщайки го в някаква храна. ...

Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...

Не бе той принц, не беше тя принцеса,
по пътя си случайно се откриха.
Тя беше май объркала адреса,
а той пък явно бе объркал стиха...
Защо поеха заедно? Не знам. ...

В един оранжев замък, на брега на оранжево езеро, живеела една оранжева принцеса. Баща и бил самият най-царствен господар-Великото Слънце.
Като истинска дъщеря на своя баща тя - Зоя, била носител на Огъня, каквито са и всички други нейни посестрими като Изида, Деметра и др.
Принцесата имала всичко, ...

Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...

Да пиша не обичам
Не ми се и отдава
Защо си го навличам
Като ме натъжава
Букви някакви валят ...

Отново мрак по мойте струни,
божествен звън дъхът разлива
и сякаш огънят на тези устни,
че жаждата на времето убива.
А кой ли с свойта арфа броди? ...

Видях я, още докато паркирах колата. Без да се усетя, краката ми сами тръгнаха след нея. Имаше нещо в походката ù, сякаш танцуваше. Тактуваше с пръсти по бедрото си. Не беше някоя кльощава мацка. Как съблазнително поклащаше дупе, сякаш ме канеше да я следвам.
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...

С тихи стъпки тихо излезе,
не се обърна, затвори вратата.
А слънцето сякаш залезе,
скри се зад облак луната.
Напусна леглото горещо ...

Софийска сага 36
Глава тридесет и трета
Виктор Антонов свали наушниците, прибра двата пистолета в кутията и ги предаде на оръжейника. За днес тренировъчната стрелба беше свършила. Днес беше вкарал 5 в десетката в позиция “с гръб” към мишената. Имаше още какво да се желае, но първият по-сериозен успе ...

И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий ...

Без любов във бездната потъвам,
без любов не знам да съществувам!
Без любов съм в пълна тъмнина
и кръвта ми става на вода!
Без любов не мога и да дишам, ...

Синьо небето по здрач посивя,
навярно дъжд ще вали призори,
или над сухите вече нивя
в сън ще полегнат бели слани.
Вятърът палав във шепи с листа ...

Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...

Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси: ...

Омайна нощ от мирис на канела
и пушек от сандалово дърво,
една жена, косите си разплела,
и нежна малка чаша със бордо...
Луната е огромна, но е блага ...

Не се ли умори само да гледаш?
Не се ли умори да мълчиш и бездействаш?
Не се ли умори да склоняваш глава,
сякаш нищо не е станало?
Защо веднъж не подадеш ръка? ...

НЕВЪЗМОЖЕН ГОСТ
Залязва слънцето и в клоните на ореха
навива приказно кълбо златиста свила,
нощта прихлупва шепи и в небето горе
до хоризонта тъмно кадифе разстила ...

сиви силуети
назад
се движат към мене
плаши ме миналото
връщащо се време ...

- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...

Всеки българин познава Васил Левски и може би за мнозина от нас той се е превърнал в част от персоналната ни митология. Защото Васил Левски известен с евангелското име Апостола е неразривна част от пантеона на българското национално съзнание. Може би мнозина биха си помислили, че да се започва изсле ...