Когато вятър залюлее
Когато вятър залюлее златна нива
и надалеч гората зашуми,
дъхава природата се слива,
с небето тя трепти. ...

Отново ме отмина вятърът
и мъртъв ще остане този сън:
край прозореца седиш сама,
сама... аз къде съм?
Вън вали и капки влага ...

Цял живот споделях
постелята си и с друга.
А сърцето му, разкъсвано,
най-малко между три.
Но сърцето туй не разбира ...

À la guerre comme à la guerre.
Животът ни е като водевил във стар театър
с подмяна честа на актьорите,
а любовта е оня вятър
от вентилаторите зад декорите... ...

Ще страдам тих и в стихове ще плача
за своя ден, без нея – пропилян;
към две очи когато пада здрача,
ще ме понася блян.
А сутринта, щом своите отворя, ...

И лятото ей тъй си тръгна,
като неуловим в съня ми миг.
Целува ме със матовата четка
и в спомена рисува моя лик.
Не си е тръгнало, под клепки жарки ...

Когато станеш сутрин и се измъкнеш от леглото, аз ще бъда топлината между разбутаната ти завивка. Онази топлина, която те кара да се върнеш и да си легнеш пак. Но вече си станал и отиваш към кухнята. Когато пуснеш кафе-машината, аз ще бъда дразнещият звук, който издава, а когато кафето ти стане гото ...

Там някъде любовта е красива!
Има място в света необятно,
което само малко от нас ще открият.
Място уютно, приятно,
където длани и сърца ще се впият. ...

Тя бе идеалът за момиче, красива, с дълги руси коси, сини очи, популярна, можеше да има всеки само с поглед. Изглежда перфектна, нали? През главата ти минават мисли от рода на "Никога няма да съм нея", "Ще умра сама","Защо е по-добра от мен?". Мислиш си, че няма смисъл, че си по-нисша от нея. Но ти ...

Не успях да ти кажа всичко това.
Затова нека с това писмо да кажа...
”Сбогом, Любов Моя”
Помня всичко...
От първата секунда, когато ме съживи, ...

Междусезонно
Обосяло, лятото си тръгва,
дрешката наметнало през рамо.
Почна вече рано да се стъмва,
но са хладни утрините само. ...

Един есенен лист те догони сега
и твоите устни докосна неволно,
отрони се нежно, почти закъсня
от вятърен шепот подгонен свободно.
Целуна те леко и тихо се спря ...

НАРИСУВАЙ МЕ
Нарисувай ме нежно с ръка
ти, художнико мил на словата,
във картина вербална една
обрисувай ме там със Съдбата. ...

Жестока, непреклонна, безпощадно мачкаща,
огромна и злокобна, постоянно чакаща,
моментът тъй удобен, от нея тъй желан,
готова да удари със силата на боздуган.
Моментът днес настъпи, щастлива днес е тя, ...

Изстрадано
На Онзи, когото обичах
По бузите парят горещо
пияни, две тежки сълзи.
Душата проплаква зловещо ...

Една надежда
в очите погледнах,
една надежда
ме изравя от гроба, в който сама легнах...
Една надежда ...

Избягала от училище, така се чувствам.
Има нещо вътре в мен, което негодува и не иска
да се среща с хората.
Запътена наникъде, загубвам смисъла.
Не е в розовите хапчета със захарно покритие. ...

Светлината бавно си пробива път
и малкото прозорче грейва озарено,
а душата празна, изправена на кръстопът,
ридае в стонове болежни.
И тъй минаваха и дните - ...

Ден като всеки друг. Зима, студ, пак на работа. Как ми се иска нещо хубаво да ми се случи. Ама да е такова, дето да кажеш "Няма начин точно на мене да се случи".
Зареждам си на мобилния любимите парчета и потеглям. Днес ми трябва адреналин. Искам сритване по дупето, нещо да ме разсъни.
Иначе зимата ...

Повече от нощните звезди в небето,
стиховете ми за теб, любов, нямат край.
Повече от всичките вълни в морето,
те са единствено за теб, винаги знай.
Ти си сърце от обич в моите длани. ...

- Искам да те изкрещя на целия свят!
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха. ...

Ти по число си Едно,
чела съм купища мнения
за това твое число.
И ето едно обобщение:
Горд си и много ревнив ...

Ограбиха ме...
лесно бях спечелил.
Измамиха ме...
нека, щом съм позволил.
Обичаха ме... ...

Вървя сама в гората,
загледана в безкрая -
роклята ми влачи се
по мокрите листа.
Мъглата бавно, бавно ...

Сърцето ми биеше като полудяло. Дланите ми се потяха. Усещах как кръвта ми бушува във вените. Един тънък косъм от перфектния ми кок падна върху моето лице. Леко притиснах устни и усетих ярко червеното червило. Беше тихо и тъмно. Само аз и тъмнината. Само аз и топлината. Само аз и единствено аз.
Усет ...

Раздухва вятърът листите есенни -
танцуват грациозно последния си танц,
изпяват своята лебедова песен
и се завъртат в предсмъртен каданс.
Живот, по-кратък от една година, ...

Ние, хората, не ценим краткия миг,
който любовта ни дарява.
За нея нямаме място в живота си сив,
щом банковите си сметки при нас не оставя.
Като бездомница днес, тя обикаля навред ...

Ситен дъжд.
Падат мравки
с подкови.

Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове! ...

Есенен плод
Есента приласка плод.
Грабна го, даде му сладост.
Направи го дъхав и красив
и накрая го позлати. ...

Неповторима, като сън
и като болка си ми близка.
Пристигаш ти сега отвън
със разкопчана бяла ризка.
И влизаш ти във моя храм ...

ПОЗНАВАШ МЕ
Познаваш в мене всякоя жена -
онази непринудената, плахата,
която плаче тихо под дъжда
и крие се на птиците под стряхата. ...

Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите. ...

Относителна е моята енергия –
загубена във време и пространство,
привлечена от твоята материя
в едно свещено тайнство.
Оста ми х и у – векторна , ...