Моето вдъхновение
Ти си моето вдъхновение
с несравнима красота,
но аз съм твоето падение,
а ти мойта висина... ...

На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...

Често животът ни поднася трудни изпитания. Плащаме чужди грехове, страдаме, борим се, но у нас остава надежда, която ни крепи, която не ни позволява да паднем духом. Това, което ни крепи, е нашата вяра. Всеки човек вярва в нещо. Някои вярват в доброто, други в злото, в любовта, в справедливоста, в г ...

Истина ли е, или не... никой не знае, но любовта те грабва и не пуска душата ти. Вкопчва се като отровна пепелянка и се надява да си прережеш вените, но не това, което аз мисля, е че просто търси внимание. Разбито сърце... хм... комерсиално, но празнина в същността ти - истина. Бавно и мъчително уби ...

Първи в темпо реже ленти
(за музей ги май събира),
втори пък апартаменти
взел да колекционира.
Трети с тембърче фалшиво, ...

Топлият полъх на лятото
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...

Живеем в паралелни светове.
Вратите им са двойно огледало.
Със тебе се разбираме добре.
Мълчим – отломчици от нещо цяло.
Минутите се сгърчват и болят, ...

“От скърцане на зъби ме болят
изтръпналите мои зъби...”
Иван СТАНЕВ, “Болка”
Светът край нас е зъл и уродлив,
но скърцане със зъби не помага, ...

Сълза
Заплака душата ми,
изтъркули се сълза.
Залюля се, препъна се,
но тръгна сама. ...

ПО ПЛАТНОТО БЯЛО
С тая четка есенна рисувам
По платното бяло стича се боята
И с пръстите си мръсни те рисувам
По платното бяло оставям ти ръката ...

Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност, ...

Запалих свещ в душата си, че тъмно стана -
дано я освети поне за час!
Душа - минорен тон от звън камбанен,
отминал порив, спомен мил за нас...
Ще ти подам ръка трепереща във мрака. ...

Пролет
Мечти и мисли са в безкраен полет
над заснежените и мразовити дни
и сънувах, че дошла е вече пролет
за окованите ни ледени души. ...

Прошка не се дава,
когато не е поискана,
любов не се дава,
когато не е пожелана,
клетва не се изрича, ...

Облаче в небето си постлала
да ни е завивка през нощта!
Гушвам те... а времето е спряло
и притихва, за да те приспя!
Не познахме есен, нито зима – ...

Янус*
Лицето ти е строго и любимо,
човешки лик и камък от скала.
Там светят пламъци неукротими
и тайни Зевсови завинаги мълчат. ...

От първата ни глътка въздух
и чак до края на света
очите търсят красотата
във всичко и отвъд нощта.
В небето необятно и Земята, ...

С кръв заплаща се летенето
Животът празен е, пълен само с бремето,
без летене, писано във епилог.
С кръв заплаща се летенето,
като в тъжен, трагедиен монолог. ...

С всяка част от себе си прощавам -
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета... ...

На края на пътя
е тя,
в светлина и покой
утолена.
Сладкият плод ...

Нощем,
когато липите спят,а звездитесънено примигват,си мисля за теб –за твоите топли очи,в които винагизамечтано се давя,за мекия ти глас,в койтос радост потъвами за прегръдката ти,с удоволствие в коятосе губя…

Давай, върви си…
Този път няма да плача,
там, където няма реално начало,
няма и истински край…
Давай, върви си… ...

Скъпи читателю, ако четеш това, значи тръгваш да четеш книгата ми. Аз пиша само за удоволствие и вероятно заради многото свободно време, което имам. Затова, щом си решил да почнеш с този роман, и ти като мен имаш много свободно време. Но това, за което искам да те помоля, е истината, нищо друго. Тво ...

Тогава още знаех - ще запомня...
тъй дребнички са важните неща.
Протегна шепа с няколко малини,
в която сякаш бе се сбрал света.
В тях имаше и обич, и надежда, ...

Опознай ме. Аз съм като мида -
чак на дъното на океана ме търси.
В себе си аз нося скрити
всички болки, радости, тъги.
Намери ме - мен, съкровище изгубено, ...

Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне. ...

Една звездичка се повдигна на пръсти,
изгаси уморения лунен фенер.
Вятърът тихо крилете си скръсти
и се шмугна под клонче имел.
Тъмнината дъхти на сено окосено ...

ИМПРЕСИЯ
Текст и изпълнение: Геновева Цандева
Музика и аранжимент: Бойко Иванов
Кораби проплакват закъснели,
търсят към брега пулсиращ фар. ...

Аз не съм някой мъж от роман,
който често цветя ти купува
и се прави на лапнал шаран,
и на влюбен пред теб се преструва.
Със подарък не помня дори ...

Сред маслини и портокалов цвят
По моя си пътечка тайна
отивам в друг - измислен свят.
Там има клонки от маслина
и много портокалов цвят. ...

И този край съвсем ще преживея -
предишният до смърт не ме отнесе.
Отнесе вяра, свои... И идея,
че сам ли си – животът става тесен.
Не става. И не свършва. Не започваш ...

Две-три къщи и срутен дувар,
даже котката нейде избяга.
И внезапна и тиха печал
в гнездото под старата стряха.
И дворове, обрасли с треви, ...

Този свят за дом не става!
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...

Вървиш по все един и същи път.
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...

Импровизация от една картина
Утрото идва
внезапно,
аз го виждам
от моето ...

В дупка съм, ров голям в тъмен цвят! Не е пред мен, в нея съм. Тъмно, черно, черно от най-черното. Очите ми свикнаха да виждат, но само тъмни петна. Проклинам дните си в нея, кога ли паднах тук? Загубих мисъл за време, никога не знам! Коя дата е днес? Какъв ден сме? Колко е часът, сутрин ли е, обед ...

Връзката ни бе крехка. Имах чувството, че само да я докосна и ще се разпадне на хиляди миниатюрни парченца. По-крехка от кристал бе…
Седях и я гледах с децата. Бе сцена от филм на ужасите. От онези в края, когато се разбира защо “чудовището” е такова, какво е. Малките неща бяха проблем. Защо тичали ...