РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ
Старата римска максима „Разделяй и владей“ е валидна и ще е валидна до края на дните ни.
Българското общество е болно. Духовно болно. Сривът не е толкова икономически, колкото духовен.
Непосредствено след 10.11.1989г. обществото бе умишлено политизирано и разделено. Хората, до вчер ...

САМ
“Съдба, не може тъй...”
Агрипа д`ОБИНЕ
Странно, но моят живот си отива без мене
и ме зарязва сред път... или може би вече към края; ...

Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!
Стърчим като разпънати мишени - ...

разпилени мисли
по цялото ми тяло
оставят кръвни очертания
издишват ме и пускат
в мен изгнилост ...

Ще спре ли някой този Купидон
От доста дни снове в небесния ефир,
препил сериозно с незнаен елексир,
един зле ориентиран Бог на любовта -
и на посоки стреля, и не съвсем в целта. ...

Не ми обещавай това,
което не можеш да ми дадеш,
не ми обещавай това,
което ти е трудно
да откъснеш от себе си, ...

От тази тежест във гърдите
щом въздуха не ми достига,
какво да чакам аз от дните,
покой когато не намирам.
И в кръг въртя се денонощно ...

ТИ И АЗ
Прав е не този, който е прав, а този, който е щастлив.
Ненавиждам тялото си. Излишно е. Винаги трябват много грижи. Да го облечеш, да го изправиш, ръцете изпънати, грим... И е задължително, защото то е моят билет. Без него съм нищо.
Искам да те докосвам, но не мога – обвивката не е същата.Ти ...

"Feel"
Come and hold my hand
I wanna contact the living
Not sure I understand
This role I've been given ...

Отиде към Тео и не спря да пуши цигара след цигара. Разказа на Ники какво се е случило. Те й казаха, че той не я заслужава и няма смисъл да се ядосва за него, обичайните неща, който двамата вече й повтаряха. В очите на Вики той също вече беше паднал ниско и си мислеше, че дори чувствата й вече ги ня ...

дете в ръцете ти
очи
разкъсват душата ми
сън
обичам те

Птичке малка чуднолика,
твоят глас отгде изблика,
где е сгушена сега
твойта мъничка душа?
И когато пак запееш ...

Септември кацна на прозореца
и гледката закри с крила.
Рамкира всички тъжни поводи
със тясна ивица вина...
Щом чукна с клюна по стъклата ми ...

Отново есен е, и зейват пак посоките
за полети на сбрани птици,
като клавирни ноти пак по жиците
накацват черно-бели лястовици...
Под тънкото крило на пролет бяла ...

Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...

Спомени в теб ще живеят,
образи мили за мен ще помниш.
В битки заедно ще победим и в радост и тъга,
един за друг ще бъдем аз и ти.
Сила неуморима нейде в сърцата ни се крие, ...

Понякога, когато няма какво да правя, мисля. Вярно, рядко се случва, но все пак се случва. Мисля си за всякакви глупости – все философски работи. Понякога чак се възхищавам дори на собствените си мисли и като един модерен „философ“ реших да споделя с вас моите размишления:
Винаги съм се чудел дали и ...

Птиченцето на късмета кацна на моето рамо.
Това беше ти.
Но то кацна веднъж само,
преди безвъзвратно да отлети.
Дните, прекарани с теб са награда ...

на Краси Автанска
Как хубаво седиш и ми говориш,
без думичка дори да ми отрониш...
Разкриваш ми прекрасни светове
вселили се във теб от векове... ...

Написано е в нечий град.
На крачка от живота.
И пише: минах непознат,
не викнах, не похлопах.
И пише: чувах гласове, ...

Жената,
която все нагоре гледа,
в очите на птиците
която се взира
и мечтае ...

Днес трудно се живее,
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...

Свърши лятото – някак внезапно и просто.
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...

НЕПЛАЧЕЩА МЪКА
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...

Във търсене на бряг
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...

Мълчанието на бедността
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...

Душата ми крещи,
но никой не я чува!
Защото всички останали души
също крещят вътре в себе си
и собствените им вопли ...

Потърсих у себе си тръпка,
останала нейде към теб.
Не открих дори една пеперуда
да пърха с красиви криле.
Уби всички мои копнежи. ...

През своботното ми време
за нищо не ми дреме.
Брат ми на леглото се е изтегнал
и за лаптопа ръце е протегнал.
Аз гледам за училище да понауча ...

На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно. ...

Идеята възникна от
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...

Аз знам, че ти си ме родила!
И знам, че твоят син съм аз!
Живота ти си ми дарила!
От теб започва моят глас!
Как искам днес да те прегърна... ...