Колко хубави реки
във България аз зная -
от граничната Тимок,
до граничната Резвая!
Тимок е смок, ...

Равносметка, навярно се прави,
щом навлезем в последния час,
но пък аз... аз почти я забравих,
твърде скучна година бе... Пас,
неусетно, май почнах да казвам, ...

Знам, че този стил музика не е много любим на повечето от вас, но качвам песента от други съображения. Музика, текст и аранжимент: Любомир Георгиев; Изпълнява Иван Иванов.

Седя и те чакам на зелената трева
в тази тъмна, отвратителна мъгла.
Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.
Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.
Небето излъчва мъчение и гняв. ...

Въжделение
Сън ли си? Или си Реалност?
Моя чакана - Любов, Мечта!
Загърбих прозаичната баналност
и ослепителната жадна суета. ...

Всичко е възможно
С вяра и силно желание
няма неща невъзможни,
всяко, под тяхно влияние,
става от тежко и сложно, ...

Господи, колко си хубава! С риск ще го кажа,
с риск да ми лепнат дамга плагиат,
с риск да ме плюят и гонят - същински прокажен,
с мисъл Давидова пред Голиат.
Господи, колко си хубава! Пак ще повторя, ...

С настоящото поздравявам читателите, редакторите и всички съпричастни към сайта „Откровения” с пожелание за много здраве и късмет през новата 2013 година!
Отива си забързана годината,
като опразнен заминаващ влак,
като любов, помръкнала завинаги,
като прелитащ мълком пътен знак. ...

Не съм от този или онзи свят,
Любовта е вечното ми царство.
Знам, там най-добре се живее.
Притежавам абсолютно всичко,
но не мога никога да го изгубя, ...

В очите ми когато слизаш –
сълза по скулите на Бог
и ангелът в кълчищна риза,
в молитва свлечен пред чертог –
изронва се небето безвъзвратно. ...

Приседнах тук да чакам пролетта
Сломена бях от зимните вихрушки
Пробудена от галеща ръка
Останах тихо тебе да послушам
* * * ...

Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...

Като мъдра река през живота минавам,
минали наноси влача,
в настоящето срещам скали.
Треви и дървета заливам,
От коритото си излизам дори. ...

Една година си отива!
Изпращана с какво ли не…
И както все в живота бива,
тя води свойто протеже.
Това е Новата година, ...

***
Седя сама и чакам
празника да свърши.
Поредната година е
това. Не е беда. ...

ОПИТЪТ
Зрелост моя, есен моя прошарена,
мои сребърни, мои печални години,
най-ценени са в този свят антикварен
стар тютюн, ...

Няма укор в гласа ти към мен.
Няма безразличие в мислите ти към мен.
Няма ден, в който да не ме прегърнеш,
да си поговорим и всяка сутрин
с усмивка да ми подариш ...

Не целувай моите устни,
не докосвай ги, ще те запалят!
Като вино сладникаво, вкусни,
омагьосват, тръпнат и галят.
Не докосвай ги, огън гори ги, ...

За мъничко, за мъничко
те искам. Поседни.
За мъничко, за мъничко
да те помилвам като
преди. ...

– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...

(през погледа на едно малко момче)
Зад старата ми схлупена къщурка
я виждам. Там продава всеки ден
кибрити, а очите ù блещукат
като стрели, насочени към мен. ...

Не ме предизвиквай да плюя отрова,
когато съм ял баклава.
Обратното също, повярвай, не мога.
Не е ли понятно това?
Аз дъвча живота и нищо не плюя, ...

Подаде му ръка за „Довиждане“...
Целуна го за „Сбогом“...
Тръгна си... но не защото искаше...
Просто усмивката му вече липсваше...
Тръгна си... ...

Ще те помня
"Аз искам да те помня все така..."
Ще те помня,
като скитница с алабастровата кожа
и с очите, ...

отново потъвам в тази празнота
и се надявам, че спасение е любовта
и отново е тя само ледена стена?
защо ли? защото не обичам себе си,
та искам ти да ме обичаш, ...

Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама, ...

След болката
След болката жарта оживява
от пулсара в гърдите ми
и ражда огън.
В индиговото безвремие на мига ...

Със устните меки, сънливи
будиш ме сутрин след сутрин.
И тихо нашепвайки думи свенливи,
рисуваш красиви мечти…
Спускаш ми бяла надежда, ...

Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...

пастелните петна на Роршах
от мечти несподелени
рисува залезът усмихнато:
като работник невнимателен
разсипва кофичката виолетова боя ...

Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...

Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...

Да искаш от бедната огънче,
да искаш от скитник троха,
да искаш и то не от нямане,
от чувство за алчност в ръка.
Да искаш от тъжната спомени, ...

И е бяло... и тихо... и тихо...
Пада сняг и се сбъдват мечти.
Украсена - елхата намигва,
а любов във сърцата искри.
Аз те чакам, ела, говори ми, ...