Доверие - част 3
Със самия жест, мечът гневен, гневно бронята одраска,
разтърсиха се като от земетресение,
та падна от устата ябълка опасна.
Оковата разяде с изпепеляващо презрение, ...

Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...

Срещнах те такъв,
с буйна, неспокойна душа.
Ходиш напред винаги пръв,
без да пролееш сълза.
Държиш се властно, ...

До теб съм сега, а ти си далеч,
животът отдавна е дяволска сеч.
Не ме уважаваш, не искаш дори
мойте чувства и мойте мечти.
Продадах приятел и своя живот, ...

Душата ми вечно
търси излаз на открито -
тясно и душно е,
ако няма за нея простор!
Болна е и страда, ...

И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор, ...

Когато светът се срутва,
аз искам да бъда там и
да подложа ръка на всичко -
да дам опора и любов,
да дам вяра и надежда ...

А днеска ми е сиво...
(не се чудете, и това се случва)
Може би защото е мъгливо...
Мъглата е прегърнала селцето,
Слънцето го няма, ...

Довиждане
На всяка обич,
която си отива.
Ще те открия в чуждата походка.
Ще ме погледне с твоя поглед друг. ...

Балоните се пукнаха
и циганските люлки спряха.
Стрелбищата погълнаха
неточните ми попадения.
Усърдно празна тишина... ...

Видях маргаритка красива в градина.
Тя е най-прекрасна, тя е моя чуден рай.
Преди от тоя грешен свят да си замина,
сияние озари пътя ми до земния ми край.
Денят ще си отиде, залезът алее. ...

Не си ли грешна мисъл
по пътя към душата най-горещ,
щом от Бог съм тъй орисан,
да тегне мрак след гаснещата свещ.
Но изгарям разстоянието от съня до теб ...

Как искам аз да имам снимчица една,
на нея да съм аз, а до мене да е Тя.
Прегърнати щастливо, с усмивки до уши,
в този чуден миг да ни увековечи.
Тази наша снимка ще е моето богатство, ...

Изгубих много мечти,
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...

Със хляб и сол посрещат се парадно бледи истини,
изровени под кал на нечий блудкав ум.
В храм отсядаме и съществуваме, за миговете
в делници обесени.
Сега и тук със теб сме верни богохулници и куп от грешници, ...

След шестдесет и няколко години
ме питаш ти какво е любовта:
„Анатема” - ще възразят мнозина -
„Това е лудостта на младостта”!
Тя, че е лудост, лудост е навярно, ...

На покрива на мойта къща
последен сняг е навалял.
В основата - една и съща,
животът тежест е налял.
Сърцето ме боли и страда ...

Нарисувай ми облак със цвят на море
и във този замръзнал ноември
го накарай в очите ми южно да спре
и да върне смехът ми по тебе…
Подари ми дъга посред сивият ден. ...

на моите потомци
Вземи от мойта звучна тишина!
Нека тя събуди в тебе екота на древни времена
и две видения вълшебни ще нахлуят в твоята душа
с песен звучна и далечна - на Елти и Мирка песента. ...

Прекрасно е, когато в теб се сгуша
и слънцето заспива там зад хълма.
Звезди над нас танцуват своя музика.
Денят в искряща нощ отново се превръща.
Поглеждам те. Щастлива съм, че ти до мен си - ...

Бях момиче, сияещо от радост,
носех радост на всеки, бях щастлива имах мечти!
Сега угаснах, не мисля за нищо,
нищо не искам!
Не съм вече онзи човек, който всички обичаха и познаваха. ...

Самотно животинчето навънка,
родило се бездомно с кучешка съдба,
някой ритнал го без жал, защото е издънка,
сега във ъгъла бере душа.
Никому виновно, малкото сираче, ...

Понеделник.
Разчорлен, навъсен,
кисел
В стар костюм след химическо
Евтино гримиран, ...

Думи, думи – наредени думи.
Всякакви – и глупави, и умни.
И лъжи, и истини. Какво ти!
Колко много сплескани животи!
Кой да ги чете? ...

На кой ли времето му стига,
дори и дълго да е тук.
Животът често ни намига,
но често удря и със чук!
За жалост малко ни се дава... ...

ЗВЪН
Не искам милост!
Нека е свиреп
вън поривът на ветровете тъмни,
понесли горе облачната дреб, ...

Богат съм на думи -
любовни куршуми,
нежни и топли,
бродирани с вопли,
красиви, любими, ...

Сърцето Казваш е часовник грешен
ръждясващата плът загнива
пищи червиви наставления
и бързо в дупката се скрива
Отравя кръв и кост и слово ...

Скучна ли съм? Да, скучна съм понякога,
защото всяка светлина се губи в някой фар.
Усмивката не винаги е смях, не винаги е признак тя на щастие,
както слънцето не винаги е топлина...
Не искай ти от мен да съм разнообразие, както аз от теб не искам ти да бъдеш фар, ...

Little Mix - DNA
Does he tell you he loves you when you least expect it
Does he flutter your heart when he kisses your neck
No scientist, or biology
It’s obvious, when he’s holding me ...

Adele - Tired
Hold my hand
while you cut me down
It had only just begun
but now it's over now ...

Ashes Remain – On My Own
There's gotta be another way out.
I've been stuck in a cage with my doubt.
I've tried forever getting out on my own,
but every time I do this my way, ...

Няма път да го поема,
нямам сили да руша
в тоз живот като в поема
моя дух да утеша.
И кога от сън се будя, ...

За обич е сърцето ти направено,
страхуваш се от нея,
но я търсиш
и прочете ли вече
в очите ми, ...

Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...