Тази вечер не ми се излиза и ще си остана у дома. Бях се наточил да ходя в Маракеш, но нямам настроение за нищо.
Това не е нещо ново в последно време. Налегнала ме е апатия, която не зная как да премахна. Нещата са случват до болка предвидимо и нищо, ама нищо не може да ме накара да трепна и да се р ...

Шепот
Долавяш ли шепота на нощта?
А шепота на тишината долавяш ли?
Шепот на нежно безвремие,
нощен стих и сливане. ...

И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продъл ...

Само миг постой при мене,
само миг, единствен миг,
да те почувствам с топлината на ръцете
и да запомня твоя лик.
Само миг, а после тръгвай надалече ...

Слизането на пратениците в 17 часа
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...

Крехко е забравеното време
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки. ...

Здравейте, драги читатели.
Днес бих искала заедно да се замислим по няколко въпроса. А те са – Какво мислите за животозастраховането? Необходимост ли е животозастраховането в период на криза? И какво всъщност е животозастраховката? Ето и няколко всеобщи разсъждения, чрез които бих искала да Ви помог ...

Да взривя тишината, която
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет ...

Това е всъщност „Сбогом“… И тежи…
И пак не слушат пръстите ръката
и се изплъзва лùстът, и трепти…
Това е всъщност „Сбогом“ с днешна дата.
Моливът тихо скърца в опит плах ...

Част 3. Приятелството.
Вече бе сутрин, Кайра отвори очи, усещаше ужасна болка в главата си, а тялото ù беше сковано. Огледа се и видя животното, легнало на тревата до нея. Беше голямо, черно, с някакъв червен израстък над ярко зелените очи и я гледаше с любопитство. Тя се стресна, скова се, не можеш ...

Забелязах го около седмица, след като се нанесох. И то само защото прекалено се набиваше в очи – беше единственият прозорец от цялата отсрещна кооперация, който оставаше да свети.
В началото не му обърнах особено внимание – просто един от онези, дето се забавляват да зяпат по хорските прозорци. с на ...

– Ще скачаш или не?!
Хвърлих още поглед към бушуващото море под мен. Море? Океан? Кой го интересува? Въпросът е дали височината е достатъчна, за да ме убие. Дъгата в Тайван би била достатъчна.
Или пък не?
– Михаил!
Дали щеше да боли? Като човек щях да усещам болката, нали? ...

Добре, че не избраха Ромни,
че инак за война не сме готовни.
Щяхме да се бием с перси и сирийци
на страната на САЩ - боговете олимпийци.
Добре, че спечели Обама, ...

Защо ми е, по дяволите – къща?
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
и всичко плува, в някаква мъгла,
в която бели призраци прошушват: ...

Alicia Keys Feat. Nicki Minaj - "Girl On Fire"
[Intro: Nicki Minaj]
Spirit of Marilyn callin' me, audibly
Bawlin' she, said that she would never leave
Continued to torture me ...

Pour up, drank, head shot, drank
Sit down, drank, stand up, drank
Pass out, drank, wake up, drank
Faded, drank, faded, drank
[Verse 1] ...

The nobodies
Today I'm dirty
I want to be pretty
Tomorrow I know, I'm just dirt
Today I'm dirty ...

Salut, c'est encore moi!
Здравей, пак съм аз!
Salut, comment tu vas?
Здравей, как я караш?
Le temps m'a paru très long ...

Защо да съм добра, не заслужавате това!
Всеки ден убивате ми радостта.
После аз съм грешната, аз съм жалката, аз съм смешната.
Приятели докато не те предадат, типични предатели, гледат да те продадат.
С пълни шепи те черпят от мен, искат да пропадам с всеки изминал ден. ...

Убивах всяка следваща мечта,
за да бъда твоя.
Вярвах, че се случват чудеса,
за да ме наричаш "своя".
Спрях света да преоткривам, ...

ХУБАВА СИ
Хубава си, мила,
като нежен полски цвят.
Очи синчец, коси от свила,
омайваш този свят. ...

Посветено на моя съпруг и спътник в живота Ники.
Ти получи труден подарък,
пъзел сдъвкан, изплют, разпилян,
един сринат, болен остатък
от обичаща те безкрайно жена. ...

Мълчание и... тишина.
Мълчание във тишината.
А между нас расте стена
и се променя същината.
Стената ни разделя днес... ...

Играем си със Съдбата
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...

Господи, колко дълго ще те нося в себе си.
Докато те открия в пътечката на друга длан.
Колко дълго ще те имам,
докато спра пред чужда врата.
Ще тръгна боса по стълбата на вятъра, ...

Пореден експеримент със звуци!

Криле, рисувани с восък,
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел, ...

Обобщение
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...

Неназовимото с най-прости думи...
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...

... да те докосна с погледа си ням,
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда, ...

Неискрените не обичам.
Лъжите им не са за мен.
Аз на Доброто все се вричам.
От него аз съм възхитен!
Аз хипократи не понасям! ...

ВРЯЩОТО ГЪРНЕ
* 23 години демокрация или що е гражданско общество и има ли то почва у нас
Да ме прости другарят Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, че му ползвам заглавието без разрешение, но то много пасва на онова, което става днес у нас. И чиято 23-годишнина гордо отбелязваме. И на което още по-гордо да ...

Мили хора! Разберете!
За обич възраст няма!
С предразсъдъците спрете,
не слагайте забрана!
Задръжките ги захвърлете, ...

Минало настояще
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...

Забравете за мен.
Мен вече ме няма.
Ограбиха сърцето ми,
разбиха душата ми...
Нищо не остана... ...

...бледа лунна
надежда, бледа
лунна завивка,
бледи наши спомени,
бегли наши помисли, ...

Събрани дланите пред устните,
вперени във купола очи,
момент отвъд делата светските,
по бузите сълзи.
Тамян, блестяща свещ смирена, ...

Минавах по пустите мокри улици,
както хора минават през мен,
газех локви, пих вода от улуците,
мълчах и преглъщах, търсех те уморено.
... Хвърлях монети със отегчение ...

За себе си камина не направих.
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...