Спря да крещи, чак когато осъзна, че това с нищо няма да промени ситуацията, но пък определено се почувства по-добре. Сякаш голяма част от напрежението се откърти като тежък камък, притискащ болезнено съзнанието му и то започна да дава признаци на съживяване. Съвсем леки, наистина, но и това беше не ...

ОКТОМВРИЙСКИ ДЪЖД
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...

* * *
В залата
звучи соната
от Бетовен
и тоновете ...

Това любов ли е,
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...

Моя скъпа лельо от Америка, която си ми приписала своите скромни 12 милиона долара, искам само да ТИ кажа, че УМИРАМ за Теб! А също така, се надявам час по-скоро да ме изпревариш!
Празниците вече чукат на вратата, а ако аз направя това, ще ме арестуват за неприлично поведение на обществено място.
Ре ...

Ще те живея, живот невъзможен,
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...

Обсебени от наема на дните,
които се прокрадват между нас,
живеем, разпределяйки мечтите,
така че да ни стигнат в следващ час.
Хазяинът Живот ни гледа строго, ...

Есенна вечер...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...

Загърни ме в черен покров!
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...

Пред нас е хоризонта сив
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...

Ах... Защо?!.. .
Прочувствен пее соло:
Защо?! Защо?!... Защо?!
Остави своето легло?!?...
Та аз да чезна в Самота... ...

В началото на двайсти век,
векът на истината многолика,
векът на борба за чест,
белязан е с войни велики,
войните на България. ...

Опушени прозорци в мрачна кръчма-
светът се е събрал в бутилки ром.
Проскърцва подът във тоналност "мъка",
очите сведени говорят мълчешком.
Под гредореда - лампи "Аладин"- ...

След любовта остават телефонни номера. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в "кафене" и учуденият поглед на сервитиорката, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси ...

Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...
Живота мой си е изцяло мой... ...

Нараненият ден отминава.
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...

Приятели, участници сме в най-значимото събитие в историята на човечеството – Великият преход. От срещите, които провеждам, разбирам, че по-малко от един процент от образованите хора имат представа какво се случва и какво поведение трябва да имат в това съдбовно време. Затова написах тази малка книг ...

Ти прикова пак мойте сетива
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...

До болка чисто е небето
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...

Не гледай в мен с тези очи -
напомнящи безсънните нощи, щастливите дни.
Ненавиждам ги!
Донесоха само сълзи.
Ярост в мен кипи, ...

Човекът е трошица от вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...

Днес е празник и празнувам,
чуствам се душевно богат,
защото днес, на този ден, роди се
най-хубавият и страхотен брат.
И му пращам поздрави далечни, ...

БЕЗСЪННА НОЩ
Гледам през прозореца нощта,
докосвам с поглед тишината
и този път не мога да заспя,
не спят и вятърът, и тъмнината. ...

Човек след себе си следа оставя,
но само ако с душа е бил.
И никога не го забравят,
ако е нещо ценно сътворил.
След себе си следа за да оставиш, ...

Шегите на "Времето" 6
(животоописание)
Продължение.
1972 година.
Как заминах на работа в Куба. ...

Стихът е в отговор на:
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук! ...

Усещам се понякога сама и малка,
обзема ме и странно чувство на вина,
което боцка ме като игличка, пробужда
съвестта.
Досадно ми е някак и студено, изгубена ...

Религията е окачена на врата на атеиста.
Носи я със себе си, дори без път.
Като воденичен камък му тежи на шията.
В огъня му се привижда Страшен съд.
Който е безгрешен, пръв да хвърли камък ...

Вълшебство от красота
Небе от слънце.
Изгряла тишина.
Дъх на минзухари,
въздухът трепти в тази гора. ...

* * *
Андромаха, Андромаха...
С мека, бледа светлина
лунен лъч прорязва мрака.
Млад левент си конче яха, ...

Сега брегът е тъжен и самотен...
Отидоха си босите ни стъпки.
Отидоха си шарените бански.
Отидоха си зрелите смокини,
ухаещи на нощната луна. ...