Под тъмно облачно небе
се разделихме изведнъж,
буйно огнено сърце,
под внезапен дъжд.
От малко разделени, ...

Закрила
За крила, за крия...
Със съчувствието, присъствието, помощта, дадена ни в точния момент, получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, ч ...

Сега ми остана единствен гласът на умората
и свитите пръсти край тази среднощна цигара.
Димът ми смъди. Сълзи. Всъщност – нищо особено.
Недей да си спомняш какво си раздал и прежалил.
Постой в тишината със мен. Аз знам, че си истински. ...

Остани в моя свят –
тук ще бъдеш обичана!
Колко малко ни трябва, нали!
Само с теб съм богат!
Като свято наричане ...

Влюбено
На Иван, за да се рее свободно
из висините на щастието
Две думи и разцъфнаха липите.
Усмивка и разлисти се света. ...

Ако бях
Ако бях зрънце,
бих в почва поникнало.
Бих създала класове,
които като мисъл ще узреят. ...

От пяната родих се Афродита.
На слънцето безгрижието взех.
Душата ми е скрита в раковина.
Сърцето - обковано със седеф.
Танцувам с ветровете босоноги, ...

Бяхме аз и ти, там, край реката,
бяхме малки и луди, наивни,
не знаехме нищо, обичахме всичко,
не бяхме големи, не бяхме богати,
не искахме нищо, имахме само водата, ...

Чу се затръшване на врата. Влязох в кухнята и заварих баба ми угрижена и притеснена. Още от погледа ù разбрах, че не са я назначили на работа. Защо ли се изненадвам? Това се повтаря вече от четири месеца.
Все същите думи, надежди и очаквания и накрая нищо не става.
Коя съм аз ли? Аз съм момичето, ко ...

Подкани ме да пия от извора
на благата в твоите очи,
не оставяй на мене избора,
нали затова сме жени,
да сме лабилни и красиви, ...

Добро утро, море от сини чувства,
добре дошъл ти, мой красив палач.
Колко от живота си днес мога да закупя?
- Ден, минута или час?
Добър ден, красива, сладка утрин, ...

Каква поема, какъв цитат.
От книга преписано или от тебе назаем взет.
Каква ирония, какъв копнеж.
Нима е страст или някакъв бодеж.
За писател ли не ставам, или за критик. ...

Тая толкова синя луна
цяла нощ през пердето наднича
като влюбена тайно жена
или плахо, невинно момиче.
Светлината е синя вода - ...

"Има и такива хора!" -
изрекох без глас.
В живота сякаш пустота напира -
превземаща, отнемаща от мен.
По мъничко душата ми изпива, ...

Утаява се бавно остаряла тъга...
Не потрепва душата от спомени.
Без изкуство за обич, без дим на вина
и без плътност на сълзи отронени.
Можех с теб да превърна всяка мечта ...

Заедно,
а чужди,
едно,
а далечни,
заедно, ...

Не ми се спи
Не ми се спи. И не е от кафето.
Поредна нощ запивам с Празнотата.
На бара тя е нещото, което
дели ме от досадни непознати. ...

Черно-бяла книга
Гаснат ли звездите,
Космосът отстъпва,
измама за очите,
но денят се сипва. ...

Не е вярно, че силните не плачат,
плачем и още как,
но само по веднъж.
И силните грешки правим,
но намираме сили да не ги повторим. ...

ЗАЩО КИПЪР ИМА СИЛНА СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, А В БЪЛГАРИЯ НЯМА.
Кипър е малка държава. Колкото територията на две наши области с население 680 хиляди в гръцко говорещата част. Една островна държава, на която най-плодородните земи са останали в турската част при разделението. Въпреки че нямат никакви прир ...

Днес разбрах какво е „да ти липсва” от двегодишната си племенница. Да ти липсва е „Да ‘бичаш”. Сигурно като съм бил малък, и аз съм го знаел. Сега просто не го разбирам. А повечето хора сме устроени така, че когато не разбираме нещо, то спира да ни интригува. Това е логичното ми обяснение защо хорат ...

от другата страна на стъклото
жените с разбирания съвременни
стоят top-less на морския бряг
усмихват се дяволито
и капчици пот покриват ...

Днес в душата ми отекна звук
от застреляна в небето птица.
Сякаш небосводът падна тук
и напълни земната паница.
Този звук във душата се заби ...

Де нахалост още хвърка
днес ума ти бре, момче!
Ей, опичай си акъла –
друг да не го опече!
В този подъл свят – греховен ...

Не ме е страх от нищо вече,
ще тръгвам, писна ми да вярвам в чудеса.
Не ме боли за нищо вече,
обичала съм - жива съм била.
Отиде си човешкото от мене, ...

В неделя, по обед, е жежко в Бургас,
напечен асфалтът е, вехнат цветята...
Вървим с теб ръка за ръка, а до нас
фонтанът живителни струйки премята!
Под сенките дъх на тютюн и кафе. ...

Потрепва въздухът,
флуиди огнени взривяват нощта,
като вулкан изригва
задрямала в теб страстта.
Звезди блестящи ...

Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...

Тази вечер луната е синя.
Казват, рядко се случва това…
А от толкова много години
аз живея с лазурна луна.
И със нея се чувствам различна… ...