Оптимистично за Есента...
Тежи небето с аромата
опияняващ на дъжда,
танцува Вятърът с листата
опадали във Есента, ...

Всеки път когато съм самотна,
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно, ...

Когато в очите ми свети
пъстрооката нежна луна,
ще пеят звездите в небето
за влюбена в тебе жена.
Когато във мене се съмне ...

Дядо Стефчо, не че не обичаше да си говори с хората, просто не виждаше голям смисъл от това. Имаше си своята тридесетгодишна, продънена кушетка за любовница и телевизора си NEO за другар. Стана фен на телевизията още в зората на демокрацията. Другите хора вдигаха революция, деляха се, събираха се, а ...

Веднъж както си вървях,
загледан там в далечината,
едно детенце аз съзрях,
проблясък в тъмнината.
С две протегнати ръце ...

Запейте с мене - нощ безлунна,
ти, зимо, зла и безчовечна,
раздрана от войни плането,
за този, който слиза до сърцето ми.
Той идва да превърже раните ...

Ти си там, но не ми пука.
Какво ще направиш, за да повярвам отново?
Не ме касае вече за твоята любов.
Фантазията, тя те промени.
Когато се събуди звярът, ние всички бягаме. ...

Лятото си тръгна, ей така на шега
и крачейки босонога в пороя,
се изгуби в тая гъста мъгла,
предвещаваща белотата на зноя.
А споменът топъл, в мидичка скрит, ...

Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна, ...

Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...

Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Св ...

Очите му в очите ù се спряха -
зелено, синьо - истинско море,
вълни от страст и нежност се разляха
от неговите в нейните ръце.
Потънаха. Небето се разтвори. ...

Налага се да се тревожим,
да се вълнуваме, да мислим.
Покоят сит е невъзможен,
покорството пък е безсмислено.
Да тръпнем с тъмните неволи, ...

Бюджетът за тях ще е фаталистичен,
а те наричат го реалистичен.
Коланът пак ще се затяга.
Пак ще стигнем до просешка тояга.
Ами направо държавата да закриват. ...

Ще стигнат ли всичките земни реки,
когато, там в утрото лумне пожарът
и в сляпата ярост, ти Господ кориш,
затуй, че бил дал ти любовна отвара?
А после повярвал си в чувствата... Те, ...

Бях студентка първи курс, когато ми се случи това, за което само бях слушала, чела и гледала по филмите. Говоря за любов от пръв поглед.
Още от ученичка, като върла фенка на розовата литература, не само бях теоретично много подготвена по тоя въпрос, но и колко пъти мислено съм я изживявала!
И сигурн ...

Поредната сълза
попивам със въздишки.
Още ден в самота.
Още ден сам сред всички.
И сякаш виждам светлина ...

Дъждът превърна се във мокър сняг
и в миг донесе зимна красота.
Покри със нежност влажната земя
като художник с вятърен замах.
Посипа леко жълтите листа, ...

Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя ...

Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...

Черно-бели снимки
Безкрайно
дълъг
път
поех ...

Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.
Къдриците бяха красиви - ...

Аз обичам те,
но страхувам се да не те пак загубя.
Аз вричам се
и искам завинаги да те любя.
За теб жадувам, ...

В забрава...
Веч забравих първата ни среща...
Веч загасват нашите мечти...
Пак поех през Сивите полета
и през Лабиринт от мрачни дни! ...

Толкова мръсни бяхме ние, толкова изцапани, толкова грешни. Живяхме против волята на Бог, но въпреки всичките ни дела, Бог продължаваше да ни обича, и точно заради това той реши да даде Своя Единороден Син, който да изтърпи всичките тези страдания, за да има вечен живот всеки повявал в Него.
Нашият ...

С лъчите си и с душа от любов,
изгрявам все по-весел всеки ден,
а ти все така истински гориш,
повярвала, че няма друг като мен.
И с пулса си се любим страстно ...

Черна роза в сърцето си ще забода
вместо платче, което с времето ще избелее,
а аз не искам да забравя...
Да ми напомня за смъртта -
една любов останала да тлее. ...

През 1837 година, в един слънчев, юлски ден,
истински българин е роден,
Васил Иванов Кунчев се казва
и огромно влияние в историята ни оказва!
Карлово е градът му роден, ...

О, не за първи път летя...
и гледам през стъклата.
О, колко малка е
далечната земя...
Не виждам аз от тук ...

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...

Стръкчета вярност
Идвай понякога в моите сънища жадни -
както в началото, както в последния ден.
Всяка илюзия храни с надежди душата,
сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен. ...

от тази любов няма да се излекуваш дълго
и дълго ще си мислиш за мен,
а аз ще живея със този спомен,
с който си мисля, че ще заменя това,
което няма да имам... ...

Настъпи миг да се разделим
със своя град роден и любим.
На път потегляме сега,
за да открием нашата съдба.
Ще изплуват мигове добри ...