СЪЩНОСТ
В тази гола стая няма нищо –
четири безумно слепи зида,
тишина, която ме разнищва,
мрак, зад който няма как да видя; ...

Безкрайност
Мълча и се взирам
в мълчаливата безкрайност на моя живот.
Как бързо годините минаха
колко често търсих от него въпрос след въпрос! ...

Защо ли плача? Страшно ми е хубаво,
когато си при мен сега в мечтите.
Дори да знам, че утре ще си с друга,
за изневярата ти няма да те питам.
За теб умирам и след миг се раждам, ...

Не се страхувай и недей да хленчиш, несретнико -
ще бъдем равни всички пред смъртта.
В Отвъдното не се осчетоводяват във монети
достойнството и любовта.
Ще можеш да си избереш планета, ...

Отдавна ни полъх, ни следа
от любовните диви пеперуди.
В захвата на таз тиха самота,
от спомени сърцето се буди.
И бавно се спускат пред мен ...

Колко малко трябвало
и колко отдавна сме го искали,
колко малко трябвало,
а колко дълго сме го отлагали,
летели са влюбените ни мисли, ...

Не ме събуждайте след тая зима. Не ме събуждайте за роля в тоя фарс. Не искам вече тия маски черни. Не искам да играя роля във вашия театър. Не ми понася вече вашата кална суета. Твърде много стяга тази ваша тясна примка. Не ме събуждайте, не искам вече от таз отрова жлъчна да отпивам и тежко да я п ...

Ще останеш ли? Дали ще бъдеш утре тук?
Сега стоиш до мен, усмихваш се спокоен,
шептиш "Обичам те"- звучи добре.
Дали е истина? - не знам... добре звучи.
Ще бъдеш ли обаче утре с мен - ...

ТИ
Ти си причината за блясъка в очите ми,
ти си причината за огъня в сърцето ми,
ти си този, който събуди чувствата ми,
ти си виновен за ритъма на сърцето ми! ...

Любовна жертва
паднах отново.
Любовен антидот
искам аз много!
Любовен донор. ...

\на Д.И.\
Дали за мен,
или от мен,
една въздишка тежко се отрони!
В априлски ден ...

Липсваш до смърт...
В очите ми...
В сълзите ми...
Във вятъра в косите ми...
Липсваш до смърт в усмивката скрита... ...

Надежда за двама
Всичко, което съм искал,
ми дава надежда,
то ми дава смисъл
и към теб ме отвежда. ...

Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...

"Събличай се, полека се събличай..."
от грижите във края на деня.
При теб съм, за да те обичам,
не тичай уморена към съня.
Докосвай ме, отново ме докосвай... ...

ВРЕМЕТО НАЗАД...
Тя възпита ни добре
още като бях дете -
що е котка, що е рис?
Дисциплина, краснопис... ...

Сред светлината на заченатия във магия ден
откривам нажежен във бяло порива си нов,
изчезват сенките гротескни от нощния си плен
и лумва в пламъци избухващата в мен Любов!
Сърцето пееща е от възторг по теб авлига ...

Той идва с устрема на покорител.
Пленява те с неустоима власт.
И ти забравяш себе си. Не питаш
дали е обич, или дива страст.
Нощта не стига за любов такава. ...

Защо се радвате бе, хора,
и точите ножове днес?
Аз да живея ви се моля,
не искам да завършвам в пещ.
Подобно вас си имам близки, ...

Аз и Ти – един без друг не можем,
заедно във всичко се допълваме.
Без теб животът ще е невъзможен,
без мен ти няма да си същият.
Аз и Ти - добре, че се намерихме, ...

Къде си ти, рицарю любими?
Къде изгуби своите мечти?
Къде остави свойта броня?
Къде сабята на две строши?
Защо отказа се от мен? ...

Искам те, Любов
Искам те, Любов. Знам, че си нечестна.
Знам, че много даваш, ала вземаш всичко.
Вярвам – да си влюбен, никак не е лесно,
ала разбери ме – искам да обичам. ...

Ревност костите разяжда,
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа, ...

Като слънце сияеш ти,
а небесата са моите мечти.
Вятър майски леко вей.
Бодра песен ти запей.
Цветята тихо роса ще пият, ...

Изкачих най-голямата ни планина
да видя от високо, там в далечината,
поглед мил, сърцето, малката ръка,
която да помаха... да видя аз, жената
която ми пали огън в очите, ...

На вишните за късния цъфтеж
не нося никаква вина.
Добре ще бъде, ако разбереш,
че истината е една.
Не знам къде зимуват раците ...

На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...

Раздяла -
сърцето
на парчета
разпилява.
Ден ...

Говоря ти, ала едва ли
и с половин ухо ме слушаш:
дъждът напразно сякаш гали
повехналата теменужка.
Душа облегнала на лакът, ...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!
Аз знам, че само ти можеш да направиш това.
Подари ми поле от слънчогледи, любими,
за да забравя, че ме боли, и да простя.
Заключи лятото в моите слънчогледи, мили! ...

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...

Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...

Заравям длани в косата ти
и леко събирам пръсти горещи...
Настръхнала от желание,
ще се сгушиш в мен...
Пелената от нежност, ...

Не ме търси. Не мога да ти дам
сърцето си - не искам да е ничие.
Не съм щастлива, че остана сам.
По-скоро чувствам силно безразличие...
А то е страшно, затова недей, ...

и както бях готова
да заспя
в блатото на самосъжалението
повтаряйки си
колко гадни са мъжете ...

Там, където човек с човека не може да се срещне,
и там, където все пак се срещаме с някого,
ние се самоубиваме и място не остава за нас -
за малко време, за малко пространство.
И ако времето не може да ни убие, ...

12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...