Посветено на шестгодишния Йован от Босна,
с когото се запознах през Декември 1990 г.
при едни много странни обстоятелства…
Две кървави петна отляво.
И тишина, ограбена от ритъм. ...

Устата ми бе пълна с мили думи,
но нищичко да кажа не успях.
Човърка Дяволът ума ми
и внася смут и гняв, и страх.
И той ли завидя на любовта ни? ...

И защо ми е, Господи, дадена даром жена -
не успях с нея даже брашно и прашинка да смеля.
Само чувствам как мислите гаснат една по една:
да си спретна гнездо, да натрупам имане и челяд.
И защо ли, когато й вдъхна безсмъртна душа, ...

Господи, защо така реши
и ни направи всичките различни,
а после ни ориса със един аршин
да гоним слепи щастие митично.
Ела да видиш, Боже, как ...

Магия.
/шега/
Чаровнице, какво направи с мен,
та нямам нито миг почивка,
без твоят глас, ...

Тъмно ми е. Отвътре, отвън.
Студът ме лишава
от право на избор.
Следи и сенки крият съблазън,
унищожават настоящето, ...

Той идва, както винаги
от Север…
И носи дъх на
ледени висулки,
но колкото и ...

Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...

1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...

Понякога ме дострашава
във тъмната и празна стая,
не те намирам и тревожна...
изглежда сякаш невъзможно е
да те докосна! ...

Трабант и Ферари
Едно наперено Ферари
на паркинг сам-самичко свари
очукано Трабантче сиво
и го попита закачливо: ...

В нейния посредствен, стар роман,
надлъгваха се овехтели истини.
Героят в него винаги бе сам,
понеже беше главен. И единствен.
И героинята му винаги бе тя - ...

От седем извора вода напълних,
а после дълго клетвено мълчах.
Очите си изплаках, за да съмне
и сякаш векове към теб вървях…
Не чаках чужда обич да ме стигне, ...

Монолог на магарето сватбар
Пак ни канят на сватба,
бедна моя глава!
Знаем, друг би се радвал,
за нас значи: товар! ...

ТАЗИ БОЛЕСТ Е НЕИЗЛЕЧИМА
Има билка – щом я помиришеш,
те обхваща странна страст да пишеш.
Аз във детството я помирисах,
а във юношеството прописах. ...

Спиш ли, Поете?!
Какво ли сънуваш?!
С листото на цвете
дъхът ми рисуваш.
Спиш ли, Творецо ...

Теория на случайностите няма.
Живеем във заблуди и съмнения.
С измамна слава все се кичим.
Дори понякога сме гадни без причина.
Приемаме любовта за хоби. ...

Trying Not to Love You
You call to me, and I fall at your feet
How could anyone ask for more?
And our time apart, like knives in my heart
How could anyone ask for more? ...

Can we ever get rid of the whats and the ifs
That doubts that exist in our minds
In the silence I am tricked into thinking you’ll forget
And I’ll be stranded like a man in a mine
The day between the soil and the sky ...

Ооо! И ти си бил значи
от онези, пречупваните!
А така ми се искаше
между нас - нещо бяло,
нещо девствено, нещо лудо, ...

Понякога, за някого си струва,
наопаки да завъртиш света…
Че лудост с мъдрост, знам, не се купува,
а с въглен, взет потайно от жарта
и кътан в пазва, близо до сърцето… ...

Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...

Подари ми момини сълзи
и ще видиш радост във очите.
Ще изгреят слънчеви лъчи,
Стрък един ще сложа във косите.
Докато ги носиш, запомни, ...

Добър ден, моя черна прокоба!
Приветствам те с "Добре дошла!"
Вземи ме и ме отведи във гроба
или сложи ми ангелски крила!
И понеси ме, о, ти паднал ангел, ...

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите съ ...

Бих искал...
Бих искал да съм различен...
от изгрев по младежки припрян,
да ме радва, от поглед огрян,
денят ми несресан и прозаичен. ...

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...

Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно.
И нямаше да бъркам свои реплики със чужди, ...

Стоя пред теб, Богородице,
вперила поглед в твоите очи и лик.
Моля се на теб и на Бога в твоите ръце!
Мъката ми е куршумен миг,
с оловни капки топи моето сърце. ...

В очите си аз нося Светлина,
с която път проправям си през мрака
и виждам в тъмното небе звезда -
тя ме зове и ми показва знака…
В душата си аз нося Светлина - ...