Случайно или не, не знам,
Бодил до Момина сълза растеше.
Пленен от чара ù голям,
той клетва тайно бе си дал
да бъде нежен и безкрайно благ, ...

Мухите, всеки знай добре,
летят и все злотворят.
Не са приятни гости те
и тук се за това говори.
В стаята е топло и уютно, ...

Младеж, роден от небето, благословен от Бога, носещ ангелска светлина, тичащ по пъстроцветна дъга. Гонен от вятъра, играещ с облаците. Той игрив е, пакостлив. Добър и всеотдаен. Мъка за някои, надежда за други.
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...

ПЛЪХ... ЦАР

Тя е Соло... Живее наблизо!
Ходи - в своето шик Кафене!
Там, сатенът на бялата риза,
подлудява – Момчета, Мъже,
а те всичко и днес обещават: ...

Съд
Сред есенно-зимната градска картина,
във сграда до главния път,
заставам аз бавно с душа подсъдима.
Изправям се пак аз на съд. ...

Аз съм твоето усмихнато лято -
понякога тъжно, понякога весело,
като в слънчева песен изпято,
в ръцете ти сгушено, тихо унесено.
Аз съм топлият дъх от липите, ...

Joyce Jonathan - Няма значение
Седя на прозореца и гледам Сена.
Отново виждам как си тръгваш и си спомням...
Тази красива картина идва и ме отнася надалеч.
Приземявам се тук, а тя ме взема под крилете си. ...

Белоснежно е навън сега.
В бяло и душата студенее.
Слънцето сънува чудеса,
скрито в мен - за лято то копнее.
В сънища, усмихващи нощта, ...

Примигва среднощно зелен светофар.
Тъгата ми свети в зелено.
Животът – случайно минаващ клошар –
изниза се тихо край мене.
От тоз епизод не остана следа. ...

Не спирай да ми пишеш - удряй с думи,
дори от тях ужасно да боли,
най-страшно е за мен да те изгубя,
а раните са истини, нали...
Не спирай да ми пращаш свойте мисли - ...

Вятърът духа снежинките,
те политат в свой извратен странен танц
и се блъскат в прозореца прашен,
и рисуват ръждата със сребърен кант.
Студът пронизва голото тяло на облак, ...

ДЪЩЕРЯ
Нуждата ни събра двете -
ти без майка и баща,
мило, нежно, клето дете,
аз без дом съм и сама. ...

На листата стъпките все чувам зад мен,
все шепнат и спотайват те нещо.
Различни истории всеки нов ден
да разказват аз слушам ги често.
Тяхна история и аз ще разкажа, ...

La nieve Сняг
El blanco invernal me desagrada Опротивя ми тая белота.
No quiero más blancura, que estoy harto. До гуша ми дойде от снежно бяло.
Está el mundo casi esterilizado Почти стерилен станал е света
debajo de su manta de escarcha. под заскрежено зимно одеало. ...

Емигранти*
Ти ли си мале тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела...
Христо Ботев
Незнайно за къде пътува ...

Естет е този сняг.
Замаскира пожари
и бедност,
и смрад.
Настанява се, ...

Някой нарисува тишината
с две очи, загледани в безкрая.
После върза северния вятър,
като знак, та с него да позная
вярната посока…И да литна, ...

РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -4
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...

Една душа от финото космическо поле
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...

Камбанен звън.
Пореден Зов на уморен Камбанен звън...
Отчаян Зов,
изпратен във пространството навън.
Отправен с фанатичната надежда да спаси ...

Ех, колко много
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е
да вземем.
Милиардерът даже ...

ХЕЙ, ЖИВОТЕ!!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...

Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...

Все обяздвам вятъра, Боже, няма ли кой да ме спре,
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли, ...

С краче пеперудено спомен одраска душата ми,
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо, ...

Язво, спри да болиш!
Отминава животът!
Престани да тежиш,
като камъни в лодка!
Не с корема, подут ...

от Добрин Петров
Морето синее, блести! А небето
със спокойствие ми пълни очите,
маранята трепти, унася ме леко...
На времето сякаш са спрели стрелките... ...

ЖИВОТ
Каквото и да казвам,
пак ще го повторя:
този мой живот
е само мой. ...

Потокът
Денят тежеше вече от умора...
А някъде далече бе Нощта...
С прибежки бързаше Потокът хора,
за нощен отдих след труда. ...

Мъничко топлина
В ранно есенно утро
похлупено от мъгли
когато светът още спи
две малки врабчета ...

Най обичам да се чувствам твоя,
приютена в сън неизживян.
Своя свят ти давам... всичко мое,
цялата си същност ще ти дам.
Все се чудя - как ще ме целуваш? ...