Мила, тъгувам да гледам снегът как лудува
в моето поле, как го носи северен вятър...
Мила, боли ме да гледам снежинки да се целуват...
Мила, уморих се да бъда статист в този театър...
Мила, боли ме да мисля за чужда постеля... ...

Не ме състарявай - аз още цъфтя...
Не ме унижавай - аз още държа,
не ме пренебрегвай, дори и сега -
аз още съм хубава, млада жена...
Не ме подценявай, не ме наранявай, ...

В зениците ми имаше звезди
и вятър ми даряваше безкрая.
Вървях през брод от клетви и лъжи,
с надежда, теб единствен да позная.
Но погледи, жестоки като мъст, ...

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...

*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...

Белоснежна, белоснежна,
белоснежна красота!...
И полетата безбрежни
ми навяват самота.
В планината, на високо, ...

Поредната "Обикновена рисунка" Фотографията е от тази вечер...
Б.

Своя път ти споделих преди,
дарих ти нежност възпламенена.
Сърцето теб определи
ти да бъдеш моята вселена.
Тръгнах някога след теб, ...

Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...

Защо ли трупаме
толкова многодумия -
сякаш отново градим
Вавилонската кула?...
Претъпкани са ...

Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...

Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...

Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...

Аз по теб ще се разходя очарователно боса.
Остави да те споходя и не задавай въпроси.
Романтично ще промъкна дъх по будното ти рамо
и щастлива ще замръкна, че е мое, мое само.
Ще оставя да настръхна до самотно одеяло ...

Ти кой си? Дявол или ангел до мене пътя ти показа.
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни ...

Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...

Родопа е моята майка,
опива ме с дъх на смола,
магьосва с вълшебните билки,
с кристалната нежна роса.
Играят край мен самодиви, ...

- Приятелство – това е сладък дълг -
дочух веднъж от хора непознати....
И се замислих – аз пък като вълк
се скитам сам-самотен по земята...?
Приятелите вече се стопиха ...

Innamorato
И танц на старици, и страст от Содом,
мъртви бекасини - трупове на светлите ми дни.
Бях стар, бях труп на топола,
кървави сълзи, тютюн и пот. ...

Тополите с връхчета голи
по залез в небето припалват искра,
на брега край реката върбите
се гушат в покров изтъкан от мъгла.
Самотният вятър врабците ...

Побират снимките ни мигове,
отхлебнати от битието, и дните ни
коварно губят се, притиснати
от времето и километрите.
Къде си? Къде събираш капките ...

Последният добър човек
(Думите преди да отлети за по-приветливи страни)
Усърдно нивата си изора.
Пося, ожъна и в хамбар събра.
А после някой го обра. ...

Тегне без теб денят ми
Чезне без теб от очите сънят ми
Усмивката твоя...
Слънцето пръска с лъчите
Чезне тревогата моя ...

Гледайки снега навън, почвам да мечтая… Белотата му толкова лесно напомня на кожата ù. Мекотата на дебелите преспи меланхолично прилича на Нейната нежност.
Тихият начин, по който пада на земята, е в идеален унисон с топлия ù дъх.
Снежинките - неизброими, красиви, но винаги различни - бегло напомнят ...

Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...

А беше до вчера всичко нормално.
Вярно – по-студено, но нищо фатално.
Днес се събуждам – обличат се всички,
дори и за мене тъкмят ръкавички
и шалове даже, и яке дебело, ...

Напиши ми писмо, искам пак да усетя парфюма ти
и да плъзна ръка по хартията с твоите мисли,
и да знам, че отляво в кадифено легло от костюма ми
тихо спят и ми шепнат насън - прозрачните листи.
Напиши ми за теб, нека вляза отново в живота ти ...

Нямаше го в цъфналата ръж
този, който исках да остане.
Като лава стичаше се дъжд
и засели огъня в кръвта ми.
После път в безплътната тъма ...

Може би отляво ще ме стегне
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад ...

Тя се качи в апартамента си, но не искаше, не можеше да остане. Всичко тук ù напомняше за него. Снимките, дрехите, дори ароматът му беше все още тук. Остави чантата си, взе само ключовете и побегна. Бе с високи обувки, но бягаше и бягаше, и бягаше. Едната започна да ù пречи затова тя ги събу, метна ...

Отвън е студено и всичко е бяло,
снегът направил е грозното красиво.
С нежната си ласка гали по лицето
и с ледена обвивка поглъща телцето.
Красиво е и замечтано. ...

Залезът кърви във тишината
и взривява разум и мечти.
С диви ветрове летя нататък,
накъдето, знам, ме чакаш ти…
Времето пришпорва хоризонта ...