Нови крила разгръщам, приготвям се да полетя.
Дълго време чаках, страдах, изгарях в пепелта.
Издигнах се! И нов живот ме чака, готова съм да си простя.
Възкръснах като феникс и скоро няма да умра!
С надежда напред продължавам. Полет към любовта. ...

***
Косите потъмнени
среброто май прикриват,
и бръчиците под очите -
от смях дали са? ...

Под ритъма на музиката в кръчма,
потъпкана от шумна глъчка,
за гълъбчето, което обикаля,
си мисля какво да му оставя.
Но навярно не го интересува, ...

Желание
Опасно е, когато идваш,
не мога да се сдържам.
Ръце в косите ми оплиташ
и да ме грабнеш бързаш. ...

Нещо тихо се крие във мрака.
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината... ...

Няма вик, няма болка, стенание,
зад смълчаната бяла стена!
Тишина! Тишина! Отчаяние!
Всичко свърши в минута една!
Сякаш бездна разкъса сърцето ми! ...

Р О Д Ъ Т
(Кратка хроника на един тракийски род)
***
Видях красиво изрисувано дърво в дома на мой италиански познат. Мощен ствол, огромна корона и яки, жилести корени, надписани с имената на предците му. Под най-дълбоките корени написано „около 1380-1400 година сл. Христа“.
Знае и почита моят италиа ...

ЦВЕТНАТА ДЪГА
Едва ли някой е сгрешил, когато те е навестил
във полунощ, горице?
Разголила бедра на бледолунна светлина,
покрита със крило на птица. ...

Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...

Стихът ми е гасконска шпага,
която мога да въртя с финес
и най-позорно би избягал
от острия ù връх дори Дантес.
Но тъй като съм стар бродяга, ...

Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно... ...

Подобно нещо се пише трудно и още по-трудно се преживява. Любовниците – тези така изкушителни създания, които със съществуването си провокират силните и не дотам верни на жените си мъже. Напоследък все по-малко ги съдим, но не може да кажем, че ги познаваме повече. Всеки има свои причини да направи ...

Всичките се хилеха просташки. Естествените хора с поведение май че се давят в басейна на съседите, но като гледам и на тях не им пука за развинтената фантазия на всичките претръпнали и уморени мозъци, загубили всичките си качества, но не и умението да чувстват дебелите си портфейли в задните си джоб ...

На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
Така една любов по мен се стече - ...

Идва време за пазар,
ще те сурвака Коледар.
Трябва ти да имаш пачка
за дебела хубава сурвачка,
че Коледа не чака, ...

В мечтите ми звездици ясно сини
огряват нощното небе.
В мечтите ми сърцето има сили
да стане и да продължи напред.
В мечтите ми луната е прекрасна, ...

С Госпожа Любов отдавна
минахме на Вие.
Отиде си.
Или по-скоро падна,
някъде... ...

Нарисувах ти картина с мисъл за двамина
Оцветих я в спомени сърдечни
Със сълзите я зацапах и уж неволно косата разпиля се върху платното
Не ми хареса цялата картина и задрасках с маникюра твоето лице
От платното нищо не остана само картина пълна с кръгове безкрайни ...

Коленете си обелих!
Сълзите изтрих с юмрук!
После се ухилих смело
на Съдбата си напук.
А ме толкова болеше... ...

Минавам покрай кантората му…
Адвокатче!
И комшия, и приятел…
Та се отбивам и да се видим, и да побъбрим…
Не стана! ...

Авторска дилема
И отново се замислям,
и виждам истина една,
мога ли да се навеждам,
ще имам всякакви блага! ...

Видя ли? Земята пълзеше във всички посоки,
превърната в хладни блестящи мехури,
под тежкия тътен на облаци мокри
едно мокро слънце без цвят се изсули
и капна зад дългия хребет презряло. ...

*
Ден след ден,
не помръдва старецът -
полива тревата.

Сънувай ме
Сънувай ме, тази нощ,
притихнал със затворени очи,
ти сънуваш мен в съня си
и рисуваш моя образ. ...

Различните - целунати от Бога -
тях никой не обича, а отхвърля
и егоизмът ни, превърнал се във догма,
ги съди и душите им опърля.
Различен често значи и самотен, ...

За теб мечтаех, но не знаех,
че идваш тъй непредвидимо -
като море, прегърнало брега
под майско слънце натежало.
За теб разказах на сърцето си ...

Позови ме горещо, по име,
aз c последния лъч ще вляза.
В прегръдките свои вземи ме,
тихо щом денят залязва…
Нощта като девствена струна ...

Чуваш звуци всевъзможни...
Носят се като вълни.
Святкат погледи тревожни...
После чуваш: “Клас стани!“
Всички бързо се изправят. ...

Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...

Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те бол ...

Тринадесети юни, сряда 2012
Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки. ...

Oрисия, участ,
преопределение, съдба!
Поел е всеки
своя път на таз земя!
Всяка съпка е фатална, ...

Много мъки и болки несравними преживях.
Що е страдание още от детство разбрах.
Заради недъга си подигравки -
заради етноса си обиди търпях.
От куршуми езични често ранен аз бях, ...

- Стари неща купваааам! Дрехи неща, купвааам!
Лежи си старият вехтошар на диванчето и превърта лентата на спомените в главата си. Така се ходеше по улиците. Така се викаха нещата. Не като сега, мързелешката по кофите. За да намериш НЕЩО, трябва първо да го повикаш, и то ще намери начин да ти отговор ...

Когато залезът се срива
на листопада в кроткия самун
и есен, приказно красива,
загадъчно виси над хълма,
встрани от пътя, до чемшира ...

Жажда
Моята жажда ненаситна
е като непокорна жива сила,
светлия ми ден с нея
искам отново да прегърна. ...

СРАЖЕНИЕ
“Само битка изгубена
е по-скръбна от битка спечелена”
Робърт ДЖОРДАН, “Небесният огън”,
пета книга от “Колелото на времето” ...

Мечтаеше за Париж... Или по-скоро мечтаеше за мечтата "Париж"... Някой хора се раждат мечтатели и се променят по пътя. Някой се раждат мечтатели и остават такива до края на пътя... Нещо, което се беше родило през есента, предстоеше да умре напролет. Нещо, което се ражда с окапването на листата и уми ...

Иванушка Глупака
1.Най-големият брат:
„Последната бяла гемия потъна...“
Той примката сложи на шията.
Таз примка, която грижливо бе сгънал ...

Без теб е скучно петолиние дъгата
и все към нищото в адажио се стича.
А точно мисъл и петнайсет след зората
небето в тъмно-глупав смокинг се облича.
Започва облачно да нервничи отгоре ...