Поезията е това, което се губи при превода
„ В крайна сметка едно стихотворение трябва да достигне до три места:
Окото, ухото и това, което можем да наречем сърце или душа.
Най – важното за нас обаче е да достигнем до сърцето на читателя.”
Робърт Фрост ...

Аз те погледнах влюбено, ти ми намигна!
И пламна нещо диво между нас!
Като пирон ръждясъл в мен заби интрига:
каква ли бих била до тебе аз?
Какви ли сънища ще засънувам ...

Как мислиш, ти дали си по-щастлива?
В леглото си до тебе той заспива,
но в мислите си мене преоткрива,
дори леглото с мен не го разделя.
Той винаги със минало заспива, ...

Ако младостта ми знаеше и старостта ми можеше,
щях още повече да те обичам -
като овършано жито преди студа в дъждовните ножове
и като върнато в гнездото птиче.
Ако смелостта ми чакаше и ако пак страхът ми властваше, ...

Ще целувам само теб, само теб и двете ти очи,
и ще галя само теб, само теб и твоите коси.
Ще докосвам само теб, само теб и твоите ръце.
И ще бъда само с теб, само с теб и в твоето сърце.
И ще виждам теб, само теб през облачния ден. ...

Кръводаряване
Над мене страшно бял тавана
виси и почва да расте...
А колко болка насъбрана
Душата ми ще побере?.. ...

Мама никога не ще забравя!
Колкото и да ми бяга паметта.
Измъчена, отрудена женица.
Родила и отгледала
и трите си дечица. ...

Пеят първите петли
със прерязани гърла
и ни казват "работú"
с одата на радостта.
Спи ни се, но си мълчим ...

защо точно ти
като вятър
реши да минеш през мен
пожълтяла трева
със разцъфнали макове ...

Каква съм кучка само.
(И - въх! Сама не знаех!)
Уж все надолу гледам,
а мисля си за голо!
То само туй да беше ...

Когато бях дете, обичах
на хляба дъхавата кожа –
препечената му коричка.
И не дочаквах да го сложат
на масата, крадях си тайно – ...

Изсипаха се звездите по небето
и пълнолунието погледа отвлича,
в нощта тиха майката и детето –
загубиха мъжа, когото обичат.
Тъмнината му заличава лицето, ...

Възбудата на времето премина.
Утихна всичко. Тихичко заспа.
Но Любовта у мен не си замина.
Целунах те и всичко се разбра...
Сутрин съм прохладната милувка. ...

Когато ти си тръгна,
ме остави сам-сама.
Моето сърце изтръгна.
Не помисли ли за това?
Чаках те да се обадиш. ...

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...

Затворен в студенината на хората,
човек, изпепелен от дъха на умората.
Копнеещ за ново безкрайно небе,
търсещ участта на бездънното море.
Човек, обвит в зловещ, изострен лед, ...

На жена ми Нури
От мен си тръгваш всеки миг или –
назад поели – стъпките ти мамят!
По-остри и от борови игли
черти разравят рохката ми памет. ...

Далече съм, на много километри...
Не знам в кое"безвремие" съм спрял?!
Мен чужда буря, тука ме обветри,
а мислят хората, че съм успял...
Край мен е всичко безнадеждно чуждо... ...

Аутсайдер
Ега ти избелялата фраза -
„с дъжда сме лиричен събрат”!
А аз си подбрах за другарка,
напук на модните гарги, ...

Безразсъдни мечти, уморени илюзии
и внезапен възторг в полунощ.
Танц на бесни вакханки, на прокълнати музи -
спомен яростен, дрипав и лош.
Нараненото утро се стапя безформено, ...

Стриптийз
Дванайсет мина - време е за шоу.
Пияната тълпа отвън ме чака.
Сърцето ми тежи като олово.
Разкъсана, пулсира в мен душата, ...

Познатата ми гръцка жега
сега е в родния ми град.
Сърдито слънцето ме гледа
като гиганта Голиат.
То притчата, уви, не знае ...

Просяк
Всеки ден срещам просяка бездомен,
застанал на точното място - подслон.
И всеки път очите му срещам,
но какво да му кажа, не знам? ...

ЧУЖДИ ВРЕМЕНА
Не може всичко да е тъй жестоко
и времената – толкова сурови.
Навярно някой ден ще дойде срока
на този свят да се родя отново. ...

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...

Крадена емоция, но на чужд гръб,
съжалявам, приятелко, исках да съм пръв.
Не живеех за мига, но мигът беше смисъл,
всеки ден, излизайки, с радост бях орисан,
всеки ден, излизайки, красотата намирах, ...

III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...

Ще завържа тялото ти
със стъклени въжета,
прекалено дълго търпях
твоя кръговрат…
и ето я моята, голата, ...

Случайна среща
Случайна среща -
сюжет от сънищата ми.
Сърцето ми усеща,
че сънувал си я също ти. ...

Лъчите се гонят примамливо,
усмивката се прокрадва загадъчно,
колко дълго си очаквал,
колко дълго просто не си знаел,
а искал си нещо друго теб да разбере... ...

Замисляли ли сме се колко безполезни и празни думи изричаме всеки ден. Подмятаме и си играем с фразите, без да им придаваме голямо значение и стойност. Обезценяваме стойността им някак дори несъзнателно…
А думите, какво са те? Извор на живот и изказ, както са безбройните листа, носещи живителните со ...

Къде загубих строшеното огледало
парченцата на което в себе си забивах
бавно и тихо
и рисувах с кръвта?
Къде забравих шишенцето със отрова ...

По прозрачната ми кожа сякаш пише:
Ела,
ела и ме строши,
защото и ден няма да изкарам, без да си тук.
Под изгарящия дъжд аз едва дишам. ...

На мач
На стадиона пристигам с тълпата.
Потича върволицата ни през вратата
към сектор"Г" или сектор "А".
Няма значение, цената е една- ...