Всяко име своя тайна носи.
Смисъл има. Прави ни специални.
И събужда незададени въпроси.
Грее с аромати уникални.
Дават ни го нашите най-родни - ...

Една бреза сънувам всяка нощ,
прегръща ме със клонките си бели
и моли сякаш - моли ме за още
минути сън - за прошка закопнели.
Една бреза ме буди всяка нощ ...

Остави ме на вятъра, той знае как да ме помилва.
Остави ме на лятото, то знае как да ме стопли.
Остави ме на бурята, тя към мен е благосклонна.
Остави ме на птиците - да не умират сами.
Остави ме на мрака, аз пак ще те чакам. ...

Толкова много целувки,
а душите искат любов!
Търсят ръцете студени да стоплят,
сърцето иска живот!

Тя прозря и през сълзи изпроси
сетен път от съдбата и Бог,
и от феи, на вид звездокоси,
светъл лъч в своя мрачен чертог...
Тя летеше, наивно по детски, ...

Човешкият живот прелива от мисли, чувства, цветове. Те движат се, препускат и прескачат през неволите и копнежите на делничния ден и като разюздени, диви коне, свободолюбиво галопиращи, устремяват се с учестен дъх към залеза на някой нерадостен спомен и към изгрева на една нова, по-добра надежда...

Продаваше фъстъци на пазара.
Останал бе без работа, без хляб.
Във джоба сив на ватенката стара
бе мушнал суха вафла за обяд.
Избликнали в очите му, сълзите ...

Шепот на медуза
Давиш се и чуваш
шепот на медуза.
Не можеш да изплуваш,
та също пробваш, да общуваш. ...

Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...

Копнея. Жадувам...
Онази Лунна светлина.
Не спирам, но и се страхувам,
да ме погуби тихо може тя.
Има сила... ...

Във лодката бях седнал и димях
на времето вълнистите цигари
и плувката лежерно си следях -
око е на късмета ми рибарски...
За златна рибка нямах свежа стръв – ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици,
интерпретирани
от НеГримирана
Удавникът се хваща и за сламка ...

Есен
Есен лятото изгризва
и зеленото гори,
грива слънцето зализва,
гаснат във здрача зари. ...

И ето пак към стаята ми гледаш,
пак със поглед ме изследваш...
Пак в очите ти страст танцува,
която иска с мен да пофлиртува...
Виждам как захапваш нежно устни... ...

Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...

И в тъмнината
грее и покорява
светлината.
Натрупала
безкрай ...

Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...

Защо ли те видях,
защо очите ми те зърнаха?
Защо на срещата не се стърпях
и всички спомени се върнаха?
Защо отново те видях, ...

ЕСЕННИ ДАНТЕЛИ
Есенни дантели вече стели
вятърът във близката гора,
с тихи стъпки, с стъпки бели
зимата пристига у дома. ...

Изчаках малко да порасна
и уж живота щях да разбера.
Кога наляво и кога надясно -
самичка щях да мога да реша.
Защо от думи повече боли ни - ...

За миг прегръщам целия си свят...
Прегръщам те и се заричам
цял живот аз тебе да обичам.
Хвани ме за ръката
и се изкъпи в реката. ...

Вторникът ме дразни. Песимист.
Онемяха зимните врабчета.
Утрото - надраскан лист,
сто квадратчета - зверчета.
Нямам спомени. От вчера. ...

Защо доброто не добрува,
а злото шири се, цъфти?!
Дорде мъдрецът си мъдрува
виж, глупостта лети, лети!
Съдбата е несправедлива, ...

Търся те в стиха така любовен,
измислям те, обличам те, осмислен
и ето те така завършен,
обожавам образа ти недовършен!
Аз искам те толкова перфектен, ...

Моята малка ръка в твоята се губи,
очите ми греят като ярки звезди,
душата ми пее, че до мене си ти.
Да помълчим, за да си кажем всичко.
С две ръце и пет минути време.

Самотното листо
С топли есенни бои изпъстрено,
държи се здраво - едно самотно листо
с малко стебълце за клончето,
като птиче без ято сиротно. ...

1.
21/11/12
11:02 ч.
Очераваше се прекрасна слънчева събота. Габи и Ман бяха решили да се махнат от шума в града за уикенда, насочвайки се към местното курортно градче Трявна, сгушено в Стара планина. Пътят не беше дълъг, но нетърпението и предусещането за една дългоочаквана почивка караше времето д ...

Тя те чака на масата кротко
и не пита защо се забави,
нито пита на колко си водки,
и скандали от нищо не прави.
Тя не иска отчет за заплатата ...

Обичам те. А теб те няма.
Какво обичам, значи? Ти кажи ми.
Мечтая… да, мечтая! Да сме двама.
Мечта в графата „неосъществими”.
Поредната от всичките. И питам: ...

Поза, фалш, лъжа,
замацани в лилаво...
Лющи се! Боя!
А отдолу – бяло!
Замръзнали поля... ...

Посвещавам на Кънчо Папазов!
Слънцето в теб не-ще изгасне,
огънят в сърцето ще гори.
Мисля си, че няма да пораснеш,
доста път до там ти предстои. ...