Под завивката на топло
заформяше се мечешка хралупа.
Там, вътре, толкова охотно
слушах сърчицето ти как тупа.
А ти ръцете - тежки лапи, но и нежни, ...

ПРИЯТЕЛКИ
Замръкнах в долината на твоите очи.
Там, някъде по пътя, седнах да размисля.
Обърна гръб разумната, навъси се, мълчи...
А лудата ме сръчка и само се усмихна. ...

Една жена с ръце корави,
от грижи – смръщено чело.
Тя красотата си остави
заради мен и моето тегло.
И колко пъти в тъмнината, ...

Остава
След всички бури.
Остана само камъкът студен.
Студен, безжизнен, с шепнеща история.
Живот бе имал той. ...

Малко ли те обичах преди, че да ми се налага да те обичам още веднъж... или просто не съм спирала, само съм останала с впечатлението, че е така, но сега, когато знам какво е да те няма, те обичам много повече от преди. И ме е страх само да не те загубя пак, от всичко друго бих се отказала и всичко д ...

Искам да бъда за тебе надежда,
когато непрогледен ти се струва мрака,
и непосилна за душата ти нежна в
теб се всели и стаи самотата...

И негова беше, и чужда.
Като блудница сред вярващи живя.
Днес си просто грях с пълнеж от
горчилка - самота.
Моето тяло с колко други делеше ...

СТРАСТ
Сън бленуван в мрака се разтапя,
теменужен цвят с ухание на страст,
разгарящ огъня на любовта у нас.
Бушуваща стихия в недрата на вулкан, ...

Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сини очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...

Xavier Naidoo - Freisein
Glaubst Du, dass der Wind weht,
weil irgend jemand sagt: "Wind, weh jetzt"
Glaubst Du, dass die Sterne, die am Himmel stehen
leuchten, weil irgendwer sie anknipst ? Glaubst Du das ? ...

Оголя на балкона чемшира
и полето без цвят оголя.
Мойта болка самотна не спира,
в хоризонта със облак се сля.
Иде буря... Навярно последна ...

Чу ли снощи онзи вятър,
литнал в сините предели;
бистър хладен дъжд и ведър,
носещ в облаците бели.
Може би си спал навярно, ...

Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...

Бе един спокоен
следобед от други много
и по пътя горски
тръгнахме отново.
Ту редуваха се думи, ...

Когато нямаш нищо и сърцето ти е празна гара,
когато не намираш щастие, дори в поредната цигара,
когато изгревът далече е, а небето - черно,
когато сърцето трепери, само, наранено от щастие неверно.
Когато изборът е между пътища безброй, ...

Сбъдни се сън
като очакван изгрев,
като подслон
за скитника бездомен,
като разпалено ...

Понякога животът ни отнема всичко. Изведнъж и безмилостно. За да се спрем и да видим дребните неща, „несъществените” детайли. Защото ние често се самозабравяме. Вживяваме се като господари на света, властелини на природата. Като останем без нищо, виждаме какви сме всъщност, разбираме колко наистина ...

Сега е време
за молитва.
Сега е време
за следа,
изписана със мисъл ...

В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...

Надали имаше нещо по-разтоварващо от това да се разхождаш посред нощ в гората на Лодлориен и то в пълнолуние. Той осъзнаваше това, макар че вече му бе рутинна дейност, но нямаше как да не го констатира и то в нощ като тази.
Стигна до разклонението на горската пътека и притеснение обзе отново мислите ...

Загубих детелината с четири листа...
Имах всичко онова,
за което всяка жена е мечтала,
дом, семейство, съпруг и деца,
но досега не бях го проумяла... ...

Поредна раздяла с прегръдка,
навяваща тих мрак и тъга.
Нова среща с ужасната мъка
и някак непреодолима самота.
А болката има си име, божествена ...

Какво би бил светът без Любовта?
Безумие – борба за кратка слава
и празна, безполезна суета.
Магично всеки тя преобразява:
пулсира напористо кръв в гръдта, ...

Ти тръгваш в тъмнината,
а в стаята, след тебе,
трепери тишината -
нощта крила разпери.
А аз, все тъй, бездумно ...

Аз не искам да посрещам нощи
без да съм прошепнала, че те обичам,
без да съм потънала в разкоша
на прегръдката, с която ме обличаш.
И не искам да изгрявам с дните ...

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...

Нито нощта ни е сънна,
нито пък дните ни будни!
Пак ще вършеем хармана,
впрегнати, гладни, безумни!
Вързани здраво за кола, ...

Що стана с добродетелта?
Къде изчезна тя,
може би във дън земя?
Във този свят живее
порокът, знай. ...

Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но поняко­га господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...

Любов, навярно трепетно ме чакаш -
във вечерта си топла, нежно-тиха...
Но как при теб да дойда? -
Няма влакове...
Колата ми - ...

Дарба
Светът е пълен със таланти,
спортисти, поети и художници.
Актьори, певци и музиканти,
на изкуството поддръжници. ...

Някой пак е влизал в моите мечти,
стъпки е оставил - следващия път ги изчисти!
Паднал ангел, бъдещ ангел,
в мислите ми си константа...
Как е там при чудесата, хубаво ли ти звучи? ...

Когато изгрее Луна
и небето обсипят Звезди,
пред прозореца пак съм сама,
осветен от студени лъчи...
И настъпва мига, ...

Нека друга в леглото ти мойто място заеме...
Зная, мене ще чувстваш
как до тебе лежа...
Ти в сърцето си нея...
няма как да приемеш... ...

Светът се променя, другари невежи
Светът се променя, другари невежи,
а вие сте още в деветата глуха.
Елате и вижте как стари строежи
са вече под вечната висша разруха! ...

Инвалид
Пред дома ми монтирана е рампа,
пригодена е за мен,
по нея слизам и се качвам
всеки изминал ден. ...

Да ти кажа днес ''Честит рожден ден'' аз не мога.
И да ти звънна не мога,
и да ти пиша не мога.
И да плача ли?
Сълзи не ми останаха, ...

В секундата, разкъсваща времето,
сърцето се счупи на две,
и падна тежко на плещите бремето,
за хиляда и една подарени сълзи...
И болката вляво от незапомнено минало ...

Никога не ще забравя
аз деня, в който те предадох,
мое мило дете,
спря да бие твоето сърце...
а онзи, твоят създател, ...