От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин, ...

ДОМ
Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил - ...

Всеки трябва да проумее собсвените си граници, но и да им остави шанса да са абстрактни и променливи...

(из цикъла "Вицове в рими")
Един турист се шляеше в гората
и весело си свиркаше, обаче
с огромна мечка срещна го съдбата.
По горската пътека тежко крачи ...

Живите се молят... Горе... На баира...
Влажни са очите, но са без сълзи...
А монаси плачат с глас във манастира
за душите пусти... Вярата кърви...
Тиха е земята, свита от умора. ...

и ми хрумна
че трябва да ú благодаря
на тази висока дългокоса жена
обърнала гръб
изчезваща ...

САМО ТОЛКОВА...
На Румяна
Само толкова мога
– и повече нищо:
да изплитам дантела от слово и рими, ...

Нетърпеливо ме прегръщаш,
жадно гледаш моите очи.
Нощта в магия ти превръщаш,
луди сме, луди аз и ти.
Целувай ме страстно ти, ...

ТУРИЗЪМ И РЕКЛАМА
България като дестинация е прекрасно място, както за отдих така и за туризъм. Най-добрата реклама са самите чужденци, посетили страната ни. Те споделят със своите приятели и приятелски семейства. Когато цените са ниски, а услугите перфектни, ние винаги ще се радваме на множество ту ...

Компютърът ми идва от Шенген,
би трябвало да бъде джентълмен.
Но случва се обаче, значи,
изключва и не ще да бачка.
Насаждаш се в яйцата пачи, ...

Самотница си ти, красива моя страннице.
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита. ...

НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ОБИЧТА Е ВИНА
Не зная дали обичта е вина
и прошка от нея трябва да взема,
или е отпечатък на сълза,
която оставя на лицето. ...

Обичам те безкрайно много...
Ти си причината, за да живея...
Без теб за мен: раят ще е ад;
светлината ще е мрак;
щастието ще е тъга; ...

Ангелски крила пърхат, докосвайки душите, приклещени под оловносивия капак на негативните мисли. Силиконовата балерина от музикалната въртележка повтаря безсмиления рефрен на промяната, която хората от Страната на Абсурда вече не очакват.
И въреки че тези, които са позабравили "Приказката за стълбат ...

Целуни ме. Филм нереален,
сцени без сюжет! Сурова равносметка...
Прехапани устни (до кръв). Виртуален,
разтърсващ катарзис във клетка.
Преоткрий се във мен (за да те изтрия)! ...

Докосни дъжда и усети как през теб минавам!...
Чуй гласа ми! Всички мисли в ума ти заличавам.
Затвори очи и кажи дали да продължавам!...
Всяка капка по теб е частица от мен, която ти давам.
Усети полъха на силата, с която те приближавам!... ...

Те, китовете, днес са на изчезване -
отстрелват ги все още за консерви
или сами излизат от Морето
в безмълвен тих протест срещу "прогреса" ни...
И знаеш ли, говорели си с песни - ...

В село Бисер настана трагедия голяма.
За пострадали помощ не бива да няма.
Не се е реагирало на предупреждения
за реалната опасност от наводнения.
И докато някои спят, ...

Ти беше измама,
ти беше лъжа,
облече мечтите ми в черно
със подло коварство,
с покварата зла ...

14 Февруари
Част 4: Здравей, Любов...
Беше сутрин. Навън беше студено, но в душата ú грееше слънце. Тя заспа с мисълта за него и се събуди със същата мисъл. Беше се влюбила в момче, чието име не знаеше, но ú предстоеше да разбере от картичката му. Взе я и зачете:
"Здравей, Любов! Да, сигурно се чуди ...

Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от ...

Къде си, обич моя?
Обич моя - ненагледна.
Далеч си ти от мен сега.
Буйна страст в мен гори.
Ела и ме вземи, и ме люби. ...

Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...

Топлина
Не ме оставяй, даже аз да те оставя,
бъди пред мен, води ме за ръка,
в небето само любовта остава
за измръзналата ми душа. ...

Като рицар без броня, душата
си залагам на ролетка и впивам
поглед в твоята снимка бледа, създавайки
фалшиви спомени за теб и мънички, светлинни надежди.
Поредна нощ, отново откривам те в ...

Днес ми е тъжно...
както бе вчера.
И сърцето не спира да плаче.
Сълзите се стичат,
аз цяла треперя, ...

Замират сълзите от нежния полъх
на твойте думи, като леки вълни.
Заспиват мечтите под лекия допир
на твойте устни, като малки рози.
Затихват искрите под парещия устрем ...

Ето ги мойте шепа мечти,
оставям ги на дъното на кладенеца ти.
Последна надежда в морето хвърлям.
Изтривам сълзите си
и смело напред тръгвам!

Доста често в живота се случва така, че трябва да избираме. А стигне ли се до избор, той надали е лек. Един път ще е между две неща, които обичаме, друг път може и да е между нещо, което обичаш и нещо, което трябва. Това, което „трябва”, неизбежно ще го направиш, а с това, което обичаш, какво? Там и ...