Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани. ...
ЛАЗАРОВДЕН е днес. Утре е ЦВЕТНИЦА. Хубави християнски празници.
В разговор по телефона сутринта, моя близка, която живее в близко село отскоро, ми каза: "При съседите има лазарки, пеят и играят. Много е хубаво, но ние няма да ги поканим у нас, защото... няма с какво да ги почерпим!"
Лазарките, неом ...
Не обръщаше внимание на студа, щипещ лицето му в тази мразовита сутрин.
Май не усещаше нищо друго, освен вълнение, сърцето му отброяваше крачките му по замръзналата и корава земя.
Утринта беше магическа, въздухът имаше вкус на щастие, по лицето му се появи лека усмивка, той крачеше и беше вперил пог ...
Хоризонтът изтъня, като алена нишка,
и зората сякаш ù запали края.
Небето запламтя, заприлича на огнище,
от което старите къщи огньовете палят.
Чувам ги сутрин с птиците да говорят, ...
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило ...
Сърцето ми бокал е, пълен със Любов!
Ела, отпий от него, да се стопли
душата ти във тази зимна нощ,
ще те даря с магията си нежна,
ако със мен посрещнеш утринта! ...
Исках да върна времето спряло,
исках да върна отминалите дни.
Исках да върна сърцето си цяло,
защото със злоба ти го рани!
Исках за себе си малко любов, ...
Аз навярно ще съм от тези,
онези твойте кратички истории
за жени, окичени с копнежи,
и уж все още с друг тон за теб говорещи.
Навярно бях с мъжко име в телефона ти ...
Опитвам се да гледам на нещата от позицията „въпрос на гледна точка”. Иначе сигурно ще ме изкарват от тук в една от ония хубави бели ризки, дето им връзват ръкавите зад гърба.
В банката съм. Вие къде си помислихте, че кибича през последния час? Дошла съм като добър кредитополучател да си направя вно ...
Колко сълзи да изплача по теб,
как болката в щастие да превърна.
С тишина ми отвръща сиво небе,
щом в мислите си времето искам да върна.
А искам само толкова малко любов ...
Пресни гробове разгулно пируват със плът,
мъртви души наздравици вдигат,
празнуват развода със земния път,
а надеждите за рая не умират.
Килим от цветя върху пръстта се простира, ...
Безразлична съм, защото ми се случи.
Да бе останал във ума мираж.
Фалшив тон от силно изкривени струни.
И само да не знаех, че си там...
Безразлично е. Дали сега съм вкъщи. ...
Пред фалит
Отскоро светът започна да бъде населяван от разни дребни и безотговорни бизнесменчета, които искат да получават от така наречените “лесни пари”. Тези човечета още от раждането си са убедени, че са дошли на този свят, за да се радват на щастие и слава. Те се гмуркат в света на бизнеса с ма ...
КОШМАРНО ПРИСЪСТВИЕ
Да хлопна ли вратата на сърцето си?
То вече хладно е и в мен настъпва нощ.
Отдавна май денят от мен отиде си,
умората покрива ме със своя плащ! ...
Яна
(Разказ по действителен случай, за силата на човешкия дух)
В памет на Теодора Захариева
Ателието на художника беше малко, но светло и уютно. Светлината като че ли струеше от златния варак на рисуваните икони и правеше очите на светците още по-благи и топли. Художникът ми разказваше как се рисува ...
„И само, само в погледа на майките
узряло тегне гроздето на болката.
Но истината, всъщност, както знаете,
е, че за тях и майки няма толкова.”
Бодат в очите ни от ужас, ...
Страх от порастване и от надрастване,
от обучение и от умение,
страх от изгаряне и подчиняване,
от заминаване и пребиваване,
страх от влюбване и от разлюбване, ...
Една жена поканих, на разходка,
едно признание да ù направя... може би!
Разходката ще бъде с моята лодка,
сред езерото, където двамата ще сме сами.
Не искам покрай нас да има хора ...
Той бе вече просто една загърбена мечта, поредната. Е, вярно, една от най-красивите и реалистични, но все пак нищо повече от химера, в последствие умъртвена от реалността. Тя бе вярвала в нея толкова дълго и силно, че не искаше да я изостави, не можеше да приеме, че трябва да се откаже от нея... за ...
Вятърът, със глас на оплаквачка,
стенеше пред моята врата.
С жален плач ме сграбчи за сърцето,
c тъжен стон прониза ми гръдта.
Мъка заклокочи из душата, ...