Contemporary authors work: literature, music, art etc.
Морската храна на любовта 🇧🇬
ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело
и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,
се състезаваш за първи, хващайки куките смело.
Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите ...
Мълчание 🇧🇬
обесено пространство да дели.
И ново, настаненото безвремие,
в безтебието почва да боли.
Остава спомен, остър и пронизващ ...
Ти 🇧🇬
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...
Декемврийско лято 🇧🇬
дето цял народ богопомаза –
пъхна я министър в ръкавица
или счетоводно я отряза?!
Който иска, нека си въздиша, ...
Обичам те 🇧🇬
Господи, как те обичам!
Без обич, без ласки години живяла,
в годините цялата обич събрала
и всичко на тебе събрано поднасям, ...
Отдадена на друг 🇧🇬
с твоята усмивка ме плени,
но какво в теб се промени,
че повече не се появи.
Душата ми за тебе всеки ден жадува, ...
Липсата 🇧🇬
Животът 🇧🇬
от вечност е миг
и ние живеем забързани.
И често тревожно надаваме вик,
усетим ли ...
Не могат да ме видят слаба 🇧🇬
Зловещо 🇧🇬
Празни кръстовища с празни коли,
улици празни без смях и искри.
Последна цигара самотно гори,
светофарът напразно червеното скри. ...
Самота 🇧🇬
и макар да не отворих, продължи
да ме преследваш кръвожадно.
Искаш спокойствието да ми отнемеш
и усмивката ми безвъзвратно ти да вземеш. ...
Жажда за теб 🇧🇬
Като гладна сърна,
като жадна трева,
като водка, жадуваща лед.
Като спряла река, ...
Вълк 🇧🇬
Сезон от душата 🇧🇬
капещи мечти и заглъхваща песен,
поглед, замечтан към простора отвъден,
мисли и блянове за повея бъден.
Кристални сълзи, смесени с дъжда, ...
Дръж ме 🇧🇬
и когато небето е мълчаливо,
дръж ме, дръж ме, когато пропадам
и когато Господ е глух за молитви.
Дръж ме, пази ме, когато е тъмно ...
Пълнолуние 🇧🇬
в които те обичам и те чакам още.
Луната осветява моята постеля,
в която се въртя и път не мога да намеря!
Вечерница студено отгоре гордо гледа, ...
Събличане 🇧🇬
Ето. Започвам.
Първо събличам мечтата си да си единствено мой. Ненужен дъждобран, напоен със сълзите ми. До него слагам прегръдките, които не успях да получа. Прилежно сгъвам неистовите си желания за твоята ръка.
Сега мислите, от които се влюбвах все повече в твоите ...