На Дарина Дечева
Усещам как душата ми расте
и съзидава всяка моя жажда.
Не боря никой с двете си ръце,
единствено умея да съграждам. ...

На кръстопът съм, а няма посоки.
Бързо трябва да реша
дали отново да започна да те мразя,
или истината за посока да избера,
че обичам те безкрайно много ...

Ние с теб сме два снежни човека,
направени на различни места.
Разделени от широка пътека,
разделени от студ и тъга.
Там отсреща ти виждам очите, ...

Този дъжд никак, ама никак не бърза,
в кръвта ми се влива – капка по капка,
сякаш система животоподдържаща...
Метаморфози с мен прави, точно по Кафка.
Първо изчисти до песъчинка ума ми ...

Полудял от любов си, нали?!
Тази, другата, дето боли,
тази, дето силом ти вади очите,
тази - дето в пътя ти тръни реди,
дето сънни следите изтрива... ...

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

СНЯГ -
чиста,
бяла
душа.
Утринна замръзнала сълза. ...

Танцувам в горските поли. Вятърът гали нежно моето лице, както ти го галеше нощем. Тичам устремено по зелените поляни и мечтая пак за теб. Колко свободна ме караш да се чувствам, попаднала в твоите ръце. Усмивка блага се прокрадва по моето лице, което скриваше с коси. Дърветата, така красиви, по-мъд ...

В квартала гражданите до един треперят,
че не коли, а пепел ще намерят –
върлуват нощем тайни подпалвачи!
О, кой ли тази сутрин ще проплаче?!
Комшийката вън, стиснала тупалка, ...

Здравей, Слънчо!
Някога, когато бях малък и времето навън беше студено, моите родители ми казваха, че на Слънчо майка му не го пуска. Затова и те не ме пускаха да излизам... Заради теб! Защото те нямаше никакъв да огрееш. Малеее, как съм те мразил теб и твойта майкааа! Стоях до прозореца като затвор ...

Убих се, за да оцелея.
Предадох вярата, за да е вечна.
Разкъсах се, за да съм цяла.
Затварям себе си във мъртвите копнежи.
Натрапвам си се, щом трябва да избирам. ...

(на майките на загиналите български войници в Ирак)
Страхливи стъпки. Болка. Шепот. Свещ.
И пламък тих пред нямата икона.
Усилие света да разбереш
и щастието в него да догониш. ...

Сега е ясно кой си ти,
какво си бил
и що не ти принадлежи.
Къде пълзиш и как достигаш
до скритите си, зли дела. ...

Душа ли е, какво е -
отвътре все ме стяга
и щом докосна листа,
пред пръстите ми бяга...
Бездомница е, казват, ...

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

Разпусни ми косите, Любов...
Превърни ги в река среброструйна,
с песента на планински поток
в бяг към шепите му да се втурна.
Да се смеят къдриците в танц, ...

Разказват ми, че вече си голяма,
че имала си моето лице,
че вече те наричат "мама",
че търсят те две мънички ръце.
Разказват ми... Понякога ги питам... ...

Все още нежен и приятен
повява утринният хлад,
но няма как във ход обратен
да върнем Времето назад...
Листата още са зелени, ...

Един потребител от сайта, в който пиша,
чието име няма да соча със пръст,
че само като го погледна, мирише,
подобно на голям и неизбърсан гъз...
... тъй нагличко и грозно-задкулисно ...

Здравей, самота!
Ти ли на врата ми почука?
Отворих ти сама,
не те очаквах тука.
Не искам да се срещам с теб, ...

Когато животът няма смисъл,
когато свършат твоите мечти.
Тогава разбираш, че си орисан
да обичаш, без да си обичан ти.
Когато любовта ти е несподелена ...

Времето плува във формалин.
И кожата му е сивкаво-синя.
Изчезващо бързо в кълбета от дим.
Загиващо... Вече загинало.
Вести от миналото, пристигащи късно, ...

Жестокост, бяс и ярост мъжка,
и злоба нечовешка: Викам!
И плач и болка бързо ме обгръщат,
щом името ù пак и пак изричам!
Без сила, здраве, ум, кураж... ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Из сводката на ДАНС: „… открито днес е
чрез СРС лице, което има
работещ телевизор на адреса,
на който е записано със име ...

Душата ми в куплети безвъзвратно
като във паяжина гъста се оплете…
На мен самата даже ми е непонятно
къде се раждат всъщност стиховете…
Дали в ума, докато търсим ...

Аз мога да мина през огъня Божи!
Ще смъкна от себе си всичките кожи
и нека ме жулят и слънце, и тръни,
и нека небето над мен се продъни.
Аз - гола душа пак до теб ще застана, ...

Баща ми ме покани на небесната трапеза,
макар да няма там за мене стол.
Дари ми райска ябълка -
като луна жълтее -
посрещане наместо хляб и сол. ...

Пуснах те да си отидеш!
Пуснах те да си отидеш!
Не направих нищо да те спра!
Понякога не спирам да се питам
как ще живея с тази си вина? ...

Моята любов е като слънцето, което ме стопля, когато ми студенo.
Tя e като хладкатa вода на потока, която ме освежава.
Tя знае тайните удоволствия на душата ми и се наслаждава с мен.
Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?
И причината за всеки удар на сърцето ми. ...

За себе си с любов
Понякога и аз си мисля,
че нещо ценно съм създал.
За моя път като помисля,
доволен съм, че не съм спрял! ...

ДИОГЕН
Тръгнал с лампата дядо Диоген,
да търси той посред бял ден.
Търсил светецът не хора, а човеци,
но в момента те играели кючеци. ...

До фонтана с делфините спря ме.
Любопитно примигващ неон
те оплисква в нелепо цикламено
и звучи Пламен Ставрев за фон.
Александровска цяла е коледна, ...

Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...

Изгубих се сред лъжливите думи.
Изгубих се сред студени лица.
Изгубих се сред двуличните хора.
Изгубих се някъде там.
Къде ли ? ...

СУТРЕШНИ РАЗМИСЛИ
Така ми се искаше да поспя тази сутрин повечко, но не ми било писано. Проблемите, които имам да решавам, не са по темата, върху която започвам да размишлявам, но може би това не е случайно, може би с това ще се разсея, ще се отклоня поне за малко от тях. Питам се кога човек е склон ...

Наричам те черупка празна,
мое вкаменено сърчице.
Ти, пустиня еднообразна,
на сълзи предвестнице.
Огъня, който в мен гореше, ...

Да дишам върху теб,
докато тялото ти изтръпне - това подлудява те сега!
Да стенеш от възбуда - да чувстваш моите сетива!
Да ме гледаш с влюбени очи и мръсни мисли в ума ти!
Да разкъсваш цялата ми плът - от твоето желание свирепо! ...

Откакто ти тихонежностен на пръсти пристъпи
сред повяхналите мисли на това тъжно лице,
което толкова слани и дъждове понасяше, скъпи,
и се размиваха в импресия за мен сезоните.
Запознах се с един изглед от моята тераса, ...

Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...