Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...

С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...

Валят секунди – стружки от очакване... натрошената нощ се рони като черен графит изпод пръстите на утрото. Луната вече е бледа старица, която чезне под светлините на новия ден. Плажът е малък и добре скрит, само солените вълни знаят къде е. Две чайки кръжат над златната диря в спокойното море и сяка ...

Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...

Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...

"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...

Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...

Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...

В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...

Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...

Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...

Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...

Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...

Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема. Сега му подаваше телефона.
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...

След лятото ожарено,
след птичата врява,
останаха листа окапали
и жълта плява.
Вече нищо не е същото. ...

Обзема ме особено чувство през септември - сякаш носталгия по отминаващото лято. Но, вероятно е свързано и с началото на учебната година ... Спомням си моето детство и първите ученически години - макар бедно, за мен чудесно детство ... И моя незабравим първи час като учител - повече от вълнуващ ... ...

От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...

Душата ти
къртач я
разрушава
и мълком тя -
и гълта, ...

БЛЯСЪК В ЦВЕТЯТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
По „Блясък в тревата”
Ако някога се разделим,
а това един ден ще се случи, ...

ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ
... сънят си няма граници – и иде,
когато нещо важно предстои –
и Времето, художникът невидим! –
рисува в него с маслени бои, ...

Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...

Пада слънцето морно,
там отвъд хоризонта,
отива си то доброволно,
след дългият ден на умора.
И притихва гората, ...

Не ме забравяй
Помниш ли дъждът във златно,
който с теб ни раздели,
и онази вечер в синьо
с мигащи над нас звезди? ...

Ела
Ела, защото те обичам!
Душата ми при теб остана.
Ела, защото силно чувствам,
сърцето ми за теб да страда! ...

Сирената виеше отчаяно над главата ми. Въпреки това едва помръдвахме. Пронизителният й плач проникваше в мислите ми, заливаше ме с усещането за нещастие.
На носилката пред мен лежеше 18-годишно момче. Последният, когото извадиха жив от реката. Първият, който беше скочил вътре. Странна поредица от съ ...

П Ъ Т Я Т
Амортизацията,подвластна е на поддръжката,
това е валидно и за човешкото тяло,
без превенция,само със кърпене,
то много дълго не би оцеляло. ...

Ежедневки 102
1. Маскирах се, като строител... но не можах да построя комунизма...
2. Направих се на болен... и оттогава не мога да оздравея...
3. Тъкмо помъдрях... и ме хвана деменцията...
4. Избрах да бъда себе си... но не знам, кой съм... ...

Поетът няма сила с думи да те сътвори,
нито багри на палитра могат да те нарисуват.
С всяка дума,
която на листа слага,
опитва се да те улови, ...

Годината е 1987. Действието се развива в познатото ви вече кафе на бензиностанция "Дъбника" във Враца, в което работех тогава. В сервиза на гореспоменатия обект работеше Ванката. Скромен и тих стар ерген, побъркан на тема здравословен живот. Кой пие кафе, кой кола, капучино, нес кола – Ванката – чай ...

Заваля. Минувачите бързо на сухо прогони
и останахме аз, този стих, и любимият град.
Шепа златни листа вятър хвърли от мокрите клони,
а разумните още на топло в леглата си спят.
Над главата ми бие припряно звънарят камбана, ...

В тишината, преди да изгрее зората,
когато светът в очакване спира,
с рози червени и лилии в краката
творец със думи рисува картина!
Тъй както горе е, и долу ще бъде! ...

Тихият шепот на ситен дъждец,
спомени носи полъхнал ветрец,
танцът на златни листа под дъжда,
в нощите хладни сред стара гора.
Нежно е утрото - бледа нега, ...

Не ме похвали, даже и обратно -
Блокирам те и майна ти теглих!
Творбата ми е злато златно,
какво разбираш ти от проза, или стих?...
А ти ми сочиш грешки, а не виждаш, ...

Вече двадесет века те чакам
като лодка в открито море
Ала двадесет века те няма
И дъждът мойта риза пере
Зимен вятър косите ми брули ...

Пак е есен.
Щъркелите отлетяха на юг.
Замлъкна птича песен.
Само врабчетата останаха тук.
Дърветата трият зеления цвят. ...

Великолепна, истинска мадона
във рамката на огледалото си ти!
С лице, свалено сякаш от икона,
с очи, описани във древен стих!
Косите ти се спускат водопадно ...

Чуй! Чух! Чуй! Чух!
Два чухала обменят информация,
споделят всяка клюка, всеки слух,
стаени на съседната акация
От към ореха се чува кукумявка- ...