Хари Потър.
Сириус Блек.
Помня дните в килията. Помня страха.
Помня спомените на ужас и огън студен.
Помня плашещата, мрачна, злокобна тишина. ...

НЕКА ДА ПЕЕ ПЕНКА
Като ми пееш, Пенке,
знай, че те подслушвам,
с чана зънкаш, бенке,
но аз си се ослушвам!... ...

Крещят ли думите в тебе,
истинно (раз) казващи за любовта?
Блъскат ли се чувствата в тебе,
когато обречен си на самота?
Мислите събират ли се в ума ти, ...

Тя е там и търпеливо чака.
Облечена във роба черна,
в едната си ръка коса остра държи,
а другата протяга я към мен, но не
от черен мрак, а от бяла светлина ...

Когато синевата се разкъсва
и прокърви червеното на изгрева -
боли, защото всяко раждане
е рана, от която се възкръсва.
Когато белотата на промяната ...

Душата си със твоята съм сляла,
прегърнала съм твоето сърце,
страхувам се от бъдната раздяла
на вплетените днес ръце.
Две грешки във една събрани, ...

Макс Де Анджелис/ Ноеми Скопелити - Чувствата
------------------------------------------------------------------
Autori: Marco Ciappelli & Diego Calvetti
-------------------------------------------------------------------------
Автори: Марко Чапели & Диего Калвети ...

William Wordsworth - "My Heart Leaps Up When I Behold"
My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began;
So is it now I am a man; ...

Бъди със мене днес! Бъди и утре!
И всеки следващ ден със мен бъди!
Бъди ти мойта радост във живота!
И нека заедно да сбъдваме мечти!
Бъди ти слънцето, деня ми що огрява! ...

Хайде сега да си преброим
раните, белезите, болките
и да сравним -
кой колко е обичал,
кой колко е живял, ...

Кръчма е душата ми,
надпис „Отворено” на вратата виси.
Всеки идва, „поръчва” си чувства ,
счупва ги смело на пода,
а аз оставам… да мета. ...

Автор: Тодор Капитанов/ Художник: Николай Беляшки/ Редактор: Борислав Попов
Стр.2
Дали детската игра "Дай, бабо, огънче" не е дългосрочна маркетинг стратегия на тютюневите компании?

Камъкът, на който се облягаш
или с който портата подпираш,
този, който хвърляш със досада
или като сувенир прибираш.
Камъкът, изграждащ планината, ...

Ден първи:
Един ден, откакто съм отказал баничките, а вече усещам първите симптоми на абстиненцията - накъдето и да погледна, виждам само банички! Те са навсякъде. Сякаш целият свят се обитава само от банички. Ах, как обичам света!... Но искам да го унищожа, да го схрускам. Започвам да разбирам Адол ...

Догарям...
Точно, безмилостно ти прегори ме -
във моите вени днес плува любов,
превърнах се в огън, във факла на дните
белязала яростно изгрева нов... ...

Детето: Рибке малка сребриста,
с очички като мъниста.
Гледам те и ти се радвам
с риск да цопна и падна.
В твоето царство чудесно ...

"Как си, принцесо?"- питаш ти.
О, "принце"! В мене нищо вече не гори...
Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.
Само ще те слушам
и в погледа ти ще се взирам. ...

нищо не искам
единствено
да почувствам лицето ти
до моето
плътно ...

Кулминация
Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е проклятие. ...

Внимавай! Търсиш си белята.
Тези свалки аз ги знам.
Да бройкаш кака - непозната.
И мислиш се за пич голям.
Голям играч си, ама друг път! ...

Тук съм.
... И нека лицемерът да мълчи,
оплел се във интриги безконечни...
Преглъщал съм обиди,
трижди по-горчиви ...

“Oh, Lord, behold my sin! Behold!”
Елена Алексиева – „Записки на флагеланта”
Зографът е сляп и бродира абстракции.
Безпаметно вие тъгата в палитрата.
И Господ е само случайна атракция ...

Не унивай...
Не унивай ти сега,
а помни, че по-щастлив ще си
в мига, щом нова зърнеш ти,
но за мене, моля, забрави! ...

Събуждам се с аромата на твоето тяло -
две отделни части на едно неразривно цяло.
На терасата, унесени от аромата на кафето,
не чуваме крясъците на детето.
Проскърцва тежко столчето под мен. ...

не се страхувай в тъмното, любими.
аз съм там, обвита в голота.
чакам само ти да ме откриеш,
за да събудя с устни в теб страстта.
потърси ме с поглед, с пръсти потърси ме - ...

Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...

Повярвах си, че съм поет
и станах рано – в шест без пет,
изпих кафето си, закусих,
но... музата ми се намуси –
останала без сандвич, да, ...

Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...

На Любомир и Илко
По стената знаци разни
внукът ми с молив изписал.
Да ги разчета напразно
все се мъча. Той ги писал, ...

Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...

Това стихотворение е римейк на старата ми творба "Душа", посветена на моята колежка Джанан
Стихче исках да напиша,
исках в него да опиша
твойта хубост, красота -
невъзможно бе това. ...

Тази вечер ще сипя във чашите
залез огнен и бурно море
и за тебе ще вдигна наздравица:
„За мъжа, който някога в мен
разгоря най-неземната лудост, ...

Въртящата малка вратичка
е пропуск към твойто сърце!
През нея минаваха всички -
до тебе един само спре.