Тази вечер ще сипя във чашите
залез огнен и бурно море
и за тебе ще вдигна наздравица:
„За мъжа, който някога в мен
разгоря най-неземната лудост, ...

Въртящата малка вратичка
е пропуск към твойто сърце!
През нея минаваха всички -
до тебе един само спре.

Гои, изгои и кощи
Тук ще дам определение за тези ТРИ понятия, три определения, три квалификации за три категории хора.
Гой или гоят това е човек, който има определен ПЪТ В РАМКИТЕ НА НЯКАКВА ЦЯЛОСТ, на някакъв колектив, на някаква обвързаност, някъде, където има правила, има очертани пътища. Такива ...

Таз сутрин роди се отроче,
създадено с много любов -
с червени сигнали за стопа,
зелени - за пропуска нов.
Създавал я бе на чертежа - ...

Групова работа в обучението по Икономика
Разработил:
Евдокия Йорданова Колева
Преподавател икономически
дисциплини ПГХТТ - гр. Пловдив ...

Довиждане, Любов! Довиждане! До скоро!
Или пък Сбогом вече да Ви кажа аз?
Светът едва ли ще ни събере повторно.
Едва ли огън нов ще запламти за нас!
Едва ли пак жарава под клепачите ...

нанизани върху токчета жълти сълзи

Не вървя.
Не стоя на средата на пътя
в поза опорна, удобна
за чакане
(краката на ширината на раменете). ...

Роден от стон далечен и възвишен,
произлязал от струни на китара,
аз живях не просто за да дишам
и да отмятам листи от календара.
Роден от утринния бриз ароматен, ...

Безсилно в хаоса те губя,
в утринта така презряла,
и се будя, и насън се будя,
теб те няма и те няма.
И потъна в пепелта, ...

Къде си ти сега,
когато аз те чакам?
Потънала в тъга
и мрачна самота.
Незнаен, тъй далечен ...

Сестра ми
Знаеш ли какво мълви гората?
Знаеш ли защо през есен падат ù листата?
Искала подарък да направи на земята,
че тя на нея ù била сестрата. ...

Заключени в черупката от чувства,
минаваме през всеки следващ ден.
Понякога се молим да намерим
ключа на таз врата, държаща ни в капан.
Да можем да отключим и да пуснем ...

Недопушена цигара
Спри за миг край пътя прашен,
последно сбогом ми кажи.
След теб остава мракът страшен,
той със мене ще тъжи. ...

“Във кафенето
някой се изсекна
и дълго три
със здравите опинци,
огледа се и каза уж полека: ...

Той бе ангел и с нежни криле
пак пленяваше нейните мисли
и дълбоко - в доброто сърце
пак се раждаха нежни мънисти...
... като думи от тих благослов... ...

Порой от звезди и рози с жълти листа,
пръснати по студената черна земя,
които пеят песен в нощта.
Една душа страда и кръжи до мен,
чувствам, че е там и със затворени очи ...

Понеси се в безкрая небесен
и душата ти - плясък в крила,
светъл лит ще пробуди от песен,
по-красив от вика на мечта...
Нека стенат под тебе душици, ...

Нима ще си спомниш за мойто прихлупено кепе,
нима ще си спомниш за моя износен, невзрачен жакет?
Познаваш ли онзи, що в нощи (и зиме, и лете)
пред прага ти мрака умело разчупва парче по парче?
Нима ще си спомниш за мойта безименна сянка, ...

Страст, нощ, власт.
Мълчание, докосване.
Стон, глас, забрава,
неповторимо.
Път, Друг, сън. ...

Вярвам ти! Където и да се скриеш, както и да се преобразиш, все ще ти вярвам! Дори времето да остарее, ти ще си там, където си днес. Зная, че е казано преди мен, но има хора, които оставят неизменна следа в живота ни и ти ще бъдеш един от тях. Ще пазя снимките, които дори ти ще загубиш. Ще помня сти ...

Моля те, прости ми.
Признавам, че сгреших,
затова ти посвещавам
поредния ми стих...
Без тебе дните ми са мрачни, ...

Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен. ...

Цяла нощ напръщяла
мен да чака луната навън
по стъклата ми
рими златни рисува,
и зове ме ...

Тишина
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен. ...

Комерсиално обречени думи
И там стоеше тя - в цялата си прелест,
красива, нежна и добра била,
а аз се чувствам в тежест.
Мястото ми не е тук, ...

Тя идва неочаквано и тихо
като сянка се промъква покрай теб,
не пита тя добре ли си живял
и колко дълъг път си извървял.
Безшумно, леко се промъква, ...

http://vbox7.com/play:2d8bf63c
Лавандулови поля -
виолетова безбрежност...
Във сърцето ми преля
лавандуловата нежност. ...

60 ПРОСТИ!
Виновен съм пред теб, Любима!
Не исках да те наскърбя…
Насила чувства аз не взимам...
Но пък и свойте не хабя! ...

Вечерта е като бягане от досаден час, всичко и всички спят и слънцето не праща огън по напукалата се земя. Луната гледа те с грация от високо и носи ти вятърът хлад. Небето чисто, от облаци измито и светкат по него разпръснати звезди, а някъде там и "моето мило" спи. В градината сред цветя, цигара а ...

Позна ли я?
Крехка и нежна е тя,
от фино стъкло по-чуплива.
Сякаш от порцелан изкусно изваяна,
чиста като сълзица бистра. ...

Българският преход - едно двадесетгодишно явление. Толкова много политически партии, толкова много платформи и толкова много политици... Изобилие от месии и обещания, но тотална липса на морал, на отговорност към хората. Но защо, защо българите - граждани на Европейския съюз от 2007 г., се чувстват ...

Когато Лили се погледна в огледалото,
стъклото посивя.
Оттам я гледаше светът
и Лили се засрами.
Прикри си крехкото, разяденото тяло ...

Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...