Има нощи, в които будуваме,
нощи на нескрити желания,
във които до смърт ще жадуваме
да забравим за всички страдания -
всеки път, щом сме казвали "сбогом", ...

Обичам да е тихо
и понякога да съм сама,
но черна сянка вгражда,
в очите ми Тъгата,
и Болката не ми прощава, ...

Откакто съобщиха по телевизията, че печелившият от второто теглене на тото „6 от 49” е от Златарево, градчето вреше и кипеше. Не преставаха клюките и интригите ни денем, ни нощем. Още на следващия ден след новините по телевизията, в градчето започнаха да се навъртат непознати индивиди – дебеловрати ...

Когато денят се слее със слънцето, се случват странни неща.
Замислените хора се откъсват от кабела, свързващ ги със сивото ежедневие и се впускат в безжична и безгрижна безтегловност. Сякаш търсят края на нещо, което отдавна са забравили да започнат. Сякаш мислите им, късчета от медни проводници, из ...

Игнатий
Едва се качи в автобуса. Тича, тича след пухтящото му туловище, докато шофьорът случайно не я зърна в огледалото. Но нали си беше веселяк, махна с ръка и не я смъмри за закъснението. А ги чакаше дълъг път през Балкана.
- Ела, седни, тъкмо се чудех с кого ще си бъбря! - усмихна се Радко. Беше ...

Нека винаги има моменти в живота ни, за да правим добро и си благодарим взаимно.
Да простим на близките си, на приятелите си и най-вече на себе си и да поискаме прошка от другите.
Да сложим настрана всичките си оплаквания, да затворим очи и да мислим за всички прекрасни начини, по които смe били бла ...

Там в градината пълна с цветя,
стоеше единствената момина сълза.
Нежна, но незабележима беше тя,
никой не бе открил скритата ú красота.
Живееше ден след ден със своите мечти, ...

Щурчетата са мили спомени,
които в тъмното ни викат
и капчици тъга отронени
в мига, преди да ни обикнат.
Зоват щурчетата протяжно, ...

Аз искам да те имам, но не мога!
Аз искам да си мой - уви!
Ти имаш си приятелка красива
и обичаш я, нали?!
Тя също силно те обича, ...

Във роден дом се връщам, майко, татко!
Години дълги във чужбина аз живях, творях.
Далеч от родна стряха, мила къща
пари изкарах... но от мъка остарях.
Пред бащина ми мила, свята къща, ...

Когато бях на четири годинки,
в един отдавна неотварян шкаф,
открих случайно книжка със картинки.
От челната корица величав,
възседнал кон и с боздуган в ръка ...

Душата плаче пак ранена...
боли, кърви, страда безутешна...
Съдба такваз е отредена
на таз Душа - сама и грешна.
Нижат се дните ú - дълги и тревожни ...

Капките нарекох "Усещане за есен"
Акварелът е на Николай Михайлин и е наистина едно предчувствие...
Надявам се да ви хареса!
Б.
Приготвя четките си ...

На Радко Радков
„Я памятник себе воздвиг нерукотворный...”
А. С. Пушкин
Днес горди сме, учителю, богати,
с наследството, което завеща – ...

Със теб ще остарея скъпи...
До край! До твойто рамо ще съм аз,
макар съдбата с ударите тъпи
да ни напомня силната си власт...
До теб да остарея искам - ...

Това, че съм добър,
те възмущава.
Че съм наивен - просто те гневи!
Не възразявам,
зная, имаш право. ...

Не, не ме разпитвай,
аз какво изпитвам?!
Просто обърни се,
просто си тръгни.
Нека тези мисли, ...

Понякога живея със усещане за дъжд -
за онзи летен дъжд – внезапен и суетен,
и след като да литна изведнъж,
за да запазя спомена за теб, несрета.
За да рисувам после, след дъжда - ...

Небето в теб
като другото небе
ли е?
Имаш ли си
лазурни сини ...

Нощи в бял сатен
На теб ухае моята възглавница
Снежна приказка в сатен.
И мечтите толкова измамни са,
че дълго търсят своя ден. ...

Ако някога времето спре,
ей така, сякаш иска отсрочка,
ще намерим ли сили със теб
всички стари вини да прескочим?
Или слънцето, просто така, ...

- Момче, момче, уж си агрономче, пък по акъла на Партийния се водиш, дето и хабер от земеделие си няма! На жълта, песъчлива почва памук не се сее и всеки старец в селото туй ще ти рече – възмущаваше се дядо Деньо на текезесарската управия.
- И аз съм учил, че най-добре памукът върху чернозем вирее, ...

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“
(и името) - Antoine Marie Jean-Baptiste Roger de Saint-Exupéry (Антоан дьо Сент Екзюпери)
Екзюперизъм
Уханна вечер - благороден газ...
покръква тихо жабешкото лято. ...

Как не искам да нахлува в кръвта ми,
да изхвърля във коша подредените мисли,
да побърква до стон всеки трепет на пулса ми,
да ме праща по пътеките, кривите...
да се сепва във мен като струна опъната ...

Тръгвам си, защото ми омръзна
винаги да бъда неразбран,
и всеки ден да искаш обяснения,
които аз не мога да ти дам!
Омръзна ми, когато съм със тебе, ...

Странно защо, но не съм разкаяна
и срамът не боде под лъжичката.
Имах си няколко мънички тайни
и едно невъзможно обичане.
Имах и две-три трагични раздели, ...

Обичам прилива
на риска
и бурните вълни-желания,
подводните скали
на истината ...

Някой ден ще пием чай отново и ще се смеем.
Не искам никой да обичам, не искам и да мразя,
когато през нощта посягам към мъртвото удобство
от грам, грам и половина холандска носна сладост
на пода, върху грубите рендосани дъски. ...

Две деца
Две ангелчета има в моя дом –
с невинни хубави очи,
И чистота, невинност, смях ехти -
те сбъдват всичките мечти. ...

Посветено...
Виновна съм.
До мозъка на костите.
За бродещите сенки в есента.
За сивотата, оковала дните ни. ...

Написано в 1981год. в чест - 1300 годишнината от основаването на българската държава - тогава бях 19 годишно момче :) Хан Аспарух - основател на българската държава, трети син на хан Кубрат от рода Дуло. Годината на раждането му е неизвестна. Името на Аспарух се споменава за пръв път по повод на съб ...

СЕЛСКОСТОПАНСКИЯТ ТРУЖЕНИК
Надвиснали кат стряха черна,
прииждат облаци дъждовни.
Каква ли хала пак безмерна
видели би очи грижовни? ...

Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,
когато израниш до кръв ръцете си ...

НОЩНА ПРИКАЗКА
Студеното копитце на луната
събуди прибледнелите звезди.
Нощта премина в следващата дата.
Като крадец. Без никакви следи. ...

Аз вярвам във случайната любов,
просто ей така,изскочила от нищото,
минавайки, завихряща сърце и ум
захвърлила сълзи и страхове в огнището.
Аз вярвам, че събуждайки в зори, ...

Родена от скалните отломки на века,
от бурите, надвиснали над долините,
от мъглите вечни на върха,
споходили душата и годините.
Огрявана от слънцето в дъбравите, ...