КЪМ ДНЕШНИТЕ ДЕРИБЕИ
Кажи бе, рицарю всеславен,
кажи им, братко Дон Кихоте,
вятър как се побеждава,
как пониква слава ...

Късно вечер се прибираш и си мислиш какви ли не неща. Какво ще свършиш утре, какво ще направиш сега, като се прибереш и може би какво прави онзи, който ти е на сърце. Сещаме се за хубавите моменти, които сме имали. Мислим за хубавите моменти, които ще имаме. И като цяло не е трудно да мислиш за любо ...

Оцеляхме. На всичко напук.
И напук оцеляваме още.
Тези, дето останахме тук -
като врабчетата рошави.
И си псуваме пак по балкански, ...

Душата си отдавна спирах,
все бариери ù поставях,
нагоре летвата повдигах
нарочно, да не я прескача...
Но слагам точка и приключвам! ...

Вина
Сърцето ми в бърз ритъм пулсира,
внезапна тягост гърдите ми раздира,
усещам живота си изживян напразно,
и пропилени едничките си години младост. ...

Полина
От половин час Поли се въртеше в леглото си, но сънят бягаше от клепачите ù. Стенанията на Люба в съседната стая я подлудяваха. Откакто се бяха уединили с Николай, не бяха спрели сексуални си игри. Гласът на Николай се чуваше рядко, изглежда той беше по-въздържаният и издаваше кратък вик само ...

Леден вятър ниже всичко живо.
Листа се ронят мъртви към покоя.
Свят, претрупан с миризма на сиво,
свят, претрупан с празнота.
Отдавна смисълът приключи му престоя. ...

Имам фобия от тесните пространства
и във кожата си трудно се побирам;
тя по шева би се пръснала отдавна,
ала ципът на устата ми я спира.
И една такава – сюрреалистична ...

Със дяволски устни и роза в косите
приканвам Нощта да танцува със мен.
Възкръснали въглени бляскат в очите,
гърдите ми тръпнат под шала червен.
Нощта ме прегръща, потъваме плавно ...

Стопли се бързо зимата дълбока,
слънцето изгони бялата епоха.
Птички литнаха във синьото небе,
за да стоплят с песен
много градове. ...

Иска ми се да докосна устните ти нежно,
бавно да се плъзна по любимото лице
и всяка твоя болка - малка и голяма,
да пречистя с парещи ръце.
Устните ми дълго ще се спират върху твоите очи - ...

Ако не знаеш все още -
всичко е предварително обречено,
не зависи от тази мощ
и от силата, която сплете ви...
Ако има какво да става, ...

Скитник
Скитник съм аз на света,
но не защото нямам жена и деца,
защото сирак останах без време дори,
а защото сърцето ми тъй празно е. ...

В метафоричостта
на дните,
в заплитащото
се кълбо
с безброй въпроси ...

Из коридорите дълги,
със спомени пълни,
на двореца стар,
на пръсти, босонога броди тя,
надолу към градините, где дъха на цветя ...

Както си вървяха, нещо си говореха,
група мъртви хора, група мъртъвци.
Гласовито спореха, тихичко мърмореха,
може и на български, може на фарси.
Слагаха си думи в черепите празни ...

Силният - стои в сянка и мълчи...
Силният - гледа с орлови очи...
Силният - не реже, преди да крои,
примирен с болката - да го боли...
Силният - в песен сълзите лeе... ...

Спри с ръка ръцете ми,
когато те безмилостно си тръгват.
Може би са млади дните ми,
но кръвта е стара и е мръсна...
Спри ми думите със слово, ...

Днес съм друг, но ти не го видя.
В очите ми тъга чете се, но ти не разбра.
Приятел те наричам, не го отричам,
само как обичам тази дума да изричам...
Но сега къде си, наистина не зная, ...

Пак от немирие спъвах се в въздуха.
Пак пожълтяваха белите смисли.
Мигове-бездни дълбоко се вкътваха
в дъното на шепа дълбинни мисли.
Пак между зъбите скърцаше болката. ...

Когато бях дете, бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка, не приличах на никой от родителите ми. Приличах по-скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи (ама едни такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам снимков материал. И това ме потискаше адски. В детското ми съзн ...

Харесвам те такъв. Едва ли ще те имам друг, не ми пресядай.
Със всяко следващо прераждане на мен отново ще се случваш.
Със всеки следващ жребий на теб с любов ще ти приставам -
като невеста в първа брачна нощ, с неосъзнати чувства.
Ти все така ме гледаш, сякаш съм дошла при теб на гости. ...

Всеки ще разбере написаното много различно.
То е една голяма метафора на моето разочарование.
То е призив към осъзнаване на един неосъзнат...
Да бъдеш мъж, без значение от какъв пол си, е нужно, когато трябва да засвидетелстваш сила и категоричност. Да убедиш някого, че си сериозен и зрял, да съумее ...

Помня от детството чуден куплет,
нашепван ми с майчина нежност:
- Сине, даже голям и напет,
да израснеш в красива безбрежност;
не забравяй, сине, да бъдеш Човек! ...

Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се: ...

В квартала живееше един котарак на име Чочо. Той беше жълт, на райета, с бял корем и опашка.
Чочо беше притежание на своя стопанин. Стопанинът му го хранеше с котешки бонбони.
Чочо излизаше от къщи и обикаляше квартала. Щом срещнеше котка, той я ухажваше и получаваше брак с нея. Той обиколи всички ж ...

На война
Обличам своите доспехи
и с двуостър меч в ръка,
преметнал лък през рамо,
излизам яростно срещу врага. ...

Нощта отново дойде, за да ме прегърне със своето звездно одеяло, но аз не ù обръщам никакво внимание, защото не мога да заспя.
Съзнанието, заето с мисли и чувства, за пореден път надвива тежката умора, която си отива, за да позволи на мисълта да се излее като вулкан и да намери своя така жадуван пок ...

Учудваш се, че още се завръщам
като немирен вятър с вечерта.
И всеки сън отново се превръща
във жаден танц на тръпнещи тела.
Защото след неволните заблуди ...

Пристъпваш леко ти пред мен,
едва поглеждаш ме небрежно.
И с поглед, леко навлажнен,
приканваш ме със много нежност.
Поглеждам плахо аз пред нас - ...

Леко из небето се задава
твоето красиво личице,
с хубост ще огрееш
много градове.
По реката ще се спуснеш, ...

ТАНЦ ПОСЛЕДЕН
(Есенна картина)
Златото на лятото събрала,
идва горда есента,
шепнат разноцветни листи ...