5.
Залезът тъжно с нас се разделя.
Животът с жива болка ни изгаря.
Отронена, душата се изгубва.
Времето в мъгла ни облича.

Не искам да те виждам тъжен,
дори далеч от мен на стъпки
време,
с красиви пръсти на докосване,
ти отнемам тъгата на части, ...

Аз харесвам всички сезони.
Да ме има във всеки от тях.
Да съм усмихната и влюбена
и да дам на други от моя смях.
Да подпирам със длани небето, ...

Ако бедната Пепеляшка не беше
изгубила златната си пантофка,
ако Спящата красавица не спеше,
а Снежанка не хапна от ябълката – уловка,
щяха ли Принцовете им да ги открият, ...

Добре дошла, Тъга
Добре дошла, Тъга! Не чакай, просто влизай.
В дома ми няма радост, отдавна е така.
Прости ми за което, не мисля, че го искам.
В моменти трудни бях оставена съвсем сама… ...

Ти гледал ли си нявга танца на звездите,
танцуващи в нощен мрак,
как бавно сливат се лъчите
на звездното сияние, излъчвано от тях?
С безкраен сребърен поток изпълва се небето, ...

Живуркане
Затворени в затвора на Града,
лежим присъдата си, доживотна!
Трепериме за топлата храна
и за удобствата си във живота! ...

Душата ми е като скитница,
за нея няма сиво, по средата.
От черното към бялото се лута,
разкъсвана от полюсите, двата...
Душата ми, като безкрила птица, ...

И все надявах се че ще те срещна
И ето най-накрая ти дойде
И стопли ме с усмивка като слънце
И стопи леда в моето сърце
И върна ми надеждата в живота ...

Едно сърце разкъсано лежи,
в тъмна стая плаче и тъжи.
Разбрало, че само е на света,
изстива и забравя радостта.
Поглежда плахо то навън ...

Аз поканих те, теб, на дуел -
да направим една стихосбирка...
Ти, погрешно товара поел,
... ме въвлече в една друга битка.
Ти поиска тук мойто сърце, ...

Тишина.
Пеперуди във въздуха.
Светлина.
И часовник от пясък за времето...
Тя стои сама на ръба ...

Душата ми е белият кенар,
прибран "за после" в бабината ракла.
Душата ми е старият чинар,
под който мама ме люляла и преплаквала.
Душата ми - на дяда шишанèто, ...

По струните на дъгата
дъждът плъзга се грифено,
изплаква тъгата,
заседнала в ръцете сизифови.
Раждат се лотоси ...

Умират птици, пеейки самотни в късни нощи.
Нагънати от болка стелят се телата им,
защото те обичаха до смърт.
Заглъхнали удари, спряло сърце,
кръвта удави сълзите ми снощи. ...

По нещо от теб във другите намирам,
като парченца пъзел от няколко човека те събирам.
По лицето безпощадно сълзите си разливам,
късно е, не мислиш ли - да спирам?
Търся те в тълпата, ...

ВИРТУАЛНО
Аз не исках да има горчилка.
От всеки стих исках доброто да вземеш.
Как ще направим тандем-стихосбирка,
щом всяка дума под лупата гледаш? ...

Аз мръзна между няколко огнища,
а четири игли бродират по съня ми.
Името ти там изписват,
конци от спомени ме тихичко разнищват...
И знаеш ли, щом студ ми шепне: ...

Полудях ли все теб да сънувам?
Май от грешките мъдрост не купих.
В свъсен делник за слънце жадувам,
в нощи тъмни луната ме буди.
Изгорях, но не пих от звездите. ...

НОКТЮРНО
Зад хълма
над града се свлича слънцето
с разкървавено чело
и облаците се прощават с него ...

На разните ченгета и Де-Сета
сега предрешени в посланици
момчета...
НА БОГОВЕТЕ ДАН...
НЕ МОЖЕ! ...

Не живея просто така живота си. Градя го, боря се за мечтите си. Падала съм в пропасти дълбоки. Била съм там. Драскала съм с нокти по стените, за да се изкача и да видя небето. И душата ми е замръзвала, скована от студ в ледените нощи, сред тълпата от безразлични погледи. Сред тълпата от хора, заявя ...

В сянката на парещо обичане
очите ми отдавна ослепяха.
От тъмното на твоето отричане
погледите слепи се бояха.
Звукът на избледняващите стъпки ...

На българоубийците и лицемерите
Моля ви, не ме търсете -
там, където ще ме няма!...
Нито сълзи, нито цвете
може да събудят камъка... ...

Опитах да прегърна на вятъра крилете,
да задържа за миг отминалото време,
да припомня на дъжда за световете
и за онзи кът на края на небето.
Където океанът бе надвиснал над очите ми ...

АЗ СЪМ
Много обич нося, много обич имам,
но една-единствена за тебе,
та внезапно ако мине зима –
да ти бъда хребет. ...

С кръвта си
преливаме
обич.
Отдаваме
радост. ...

Дъждът изми улиците, както сълзите-душата ми.
Заедно с падащите капки изчезваше прахът на умората, калта на преживяните разочарования, мръсотията на ежедневието. И с всяка следваща, сърцето ми ставаше по-чисто, а мислите-по-истински. И верни.
Тъгата ми се разтвори в тях.
Стичаха се по лицето ми, отм ...

Мигове, събрани в невзрачен кръгозор,
болка, викове, крясъци,
заключени в душевен затвор...
Спомени, завити в топли одежди,
горещи сенки, тръпки, ...

***
Нощ, звезда, жена -
торба с желания!
Свещ, килия, мъж -
банкрут и покаяние!

Миг за причастие
Дали времето спира за в миг
или е само едно стълкновение?
Проблясъци с надежди, мечти -
в необратимо постоянно движение. ...