Едва се измъкна от ужасния лабиринт в центъра на града. Когато остави зад себе си бездушните рекламни светлини, навлезе в периферията. Почти тичаше, проклетият сакат крак го бавеше. Тесните изровени улици се опитваха да го объркат. Кривяха се в злобни усмивки оградите, а къщите се спотайваха в сенки ...

Твърде много шум,
твърде много вятър.
Мисля си наум,
искам да избягам.
Тръгна ли насам, ...

Растеше малко, палаво дете,
в мечти, в стремежи - всеки ден,
но мрак засенчи слънчевото му лице,
угасна детската усмивка в тъмен плен.
Дори сега във празничната нощ, ...

ОТВОРКО
Ще ги настъпя много яко по мазола
и ще кажа на всички истината гола…
Но от страх сърцето ми примира, тупка
и затуй ще изкопая тук дълбока дупка… ...

ИНФАРКТЕН КЛЮЧ
Това е моят дом... Но аз не смея
вратата му самотна да отключа.
Тук вече само спомени живеят.
Не вярват, че животът ще се случи. ...

„Листопад“
по Решат Нури Гюнтекин
Болезнено реална -
в плен на онзи миг.
Сълзи несподелени... ...

Ако съм блян - да бъда пеперуден,
с крилца да пърхам в мигли сънни.
Целуне ли те изгревът лазурен,
във ирисите да се раждам, тъмни.
Ако съм дъх - да бъда теменужен, ...

Смъртта е свъсен, начумерен облак,
застиналият дъх на господ-Бога,
един откъснат, многотомен спомен,
просмукан от тревоги.
Една превита свещ от черен восък, ...

Реквием за любовта
Защо ти искаш да я детронираш.
Тя още е царицата за нас.
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш! ...

Макар че януари съм родена,
не я долюбвам ледената зима.
Половин година ходя, като зелка,
облечена със гунчета дузина.
Обичам вкъщи печката да бумка ...

(безсънна от обич)
Отказва се сънят да спре до мен.
Луната тази нощ с фенер наднича.
Във стаята е светло като ден.
Дълбоко си заспал и равно дишаш. ...

ТРЯБВА
Трябва - иначе няма да стане нищо, иначе ще свърша празен и незначим, както всички, стъпвали по този проклет и прекрасен свят.
Трябва, иначе ще остана тази отрепка с великите цели и амбиции и недостижимите качества.
Трябва, защото знам, че придържам каквото е нужно, за да стигна; имам каквото ...

Обладай ме диво, необмислено.
Превърни желанието в лава.
Похотта ти – жива като истина -
нека ме гори и заслепява.
Да избухват огнени сияния ...

От хубостта ти ще избухне Мракът.
Красива си. Сърцето ми ще пръснеш.
Вият телата от дългото чакане.
Гърбът ти е мостът на спомен възкръснал...
Живот си и Смърт си от нежна прегръдка. ...

Май не се знае кой е ловецът -
дали тази, която ме гони, или нея аз?
Когато ми праща удари на сляпо,
или когато нещо я подхване бяс?
Май не се знае дали тя не ловува - ...

Погалвам с поглед голите стени,
оживяват остарели багри и релефи,
виждам пак разпънатите дивечови кожи,
с кремък драни са от живо все с мерак,
безплътни слоеве, свлечени от една душа, ...

"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев
Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам. ...

Попаднах във поредния водовъртеж.
Не знам кое надолу е, кое нагоре.
И виждам само страх и гнет
във толкова умислени и тъжни хора.
Получих пак поредния плесник ...

Разпилях се като шепа пясък,
счупих се на хиляди стъкла.
Заблестях отново с чуден блясък,
полетях със сребърни крила.
Летях и чувствах свободата, ...

Анализът на скучните „формати” в телевизиите не си струва. Те, телевизиите, би трябвало (в световен мащаб) да разберат какво е „формат”. Само създаващите (инженерите, пак в световен мащаб) могат да ги „светнат”. Последните няма кой да ги послуша. Пак в световен мащаб (N.B. Безсмислените i-джаджи не ...

Посветено на М.
Да те чакам или не? - Не зная.
Възможностите ми са две,
чупя пръсти и гадая
как да слеем наш'те светове. ...

Аз съ върнах, Маро! И къко дъ видя?
Роднуту ми селу къту никрулог!
Ублипену цялу с ръзнуцветни книги,
нъ куиту пиши: "Искам твоя Вот!".
Нигръмотни, Маро! ЖИ-ту изтървали! ...

Нежно сглобила безцветна дъга.
С гирлянди покрих тъмнината.
Скрих се под тънък воал тишина.
Притиснах се плътно в тъгата.
Трудно заспах под луната сама. ...

Една есенна вечер изстива
Сънят ме лови и заспивам
В тишината часовник не спира...
Тик-так тик-так тик-так
Звънецът веднъж позвъня ...

Защо ли думите са толкова красиви?
Защо са винаги лъжливи?
Защо безсърдечно ме наказа?
Защо ли аз толкова те мразя?
Защо ли мразиш ме ти сега? ...

Между зъбери черни, под небето гърмящо
през клони строшени и дървета наведени,
поточе от надежда, като сребро блестящо,
прокарва си път, в душите вледенени.

Денят беше красив и спокоен.
Очаквах с вълнение вечерта,
да разказваш при теб как е минал
и колко овации си събрал.
Беше ми толкоз красиво. ...