Отключих на сърцето си хазната,
изсипах щедро скътаното злато –
на „ближните” прочувствено раздавах
и разпилявах,
и разпилявах... ...

Казах ти:
„Аз не съм най-вярната пътека!
Ти по мен не тръгвай!
Аз не ти предлагам нищо повече!
Ти побързай,че изпускаш влака!" ...

А те не осъзнаваха,
на чуждия гръб се забавляваха
и без труд забогатяваха...
Парите си по курви даваха,
а курвите от тях забременяваха. ...

ЗА ПТИЦИТЕ И ГНЕЗДАТА
Не свиват птиците гнезда в калта,
а търсят място по дърветата високи,
там снасят крехките си яйчица
на сигурност от вятър без посоки. ...

Ти беше всичко. Беше ти и Слънцето. Беше ти и Луната. Беше ти всичко за мен. Имах аз един сън, но в тъга беше облечен той. Един сън? Сякаш преди не съм те сънувал. Но тук аз не мислих за чувството, което всички влюбени е завладяло и душите им е превзело. Дори няма да го спомена. Сънят ми тихо шепнеш ...

Когато се погледна в огледалото, се чудя –
аз живея ли реално или във заблуда?
Всеки ден сменям маски,
навярно, за да свалям различни мацки.
Но лицето пред мен сега бе друго, ...

Години наред те търсих,
чаках да се появиш
и с любовта си да ме обградиш.
Самотата да забравя
и в прегръдките ти да се оставя. ...

Да се обичам често ми е трудно
и кръста си да нося - в шепа-огън,
и някой път чак ми е чудно
да се обикна пак дали ще мога?
Често ми е трудно да се нося ...

Ту лош... или до смърт необходим -
кога сълза в окото, я опора,
не съм ли чезнел често яко дим,
захвърлен като стар петак на двора...
Познавам този свят, но не и кой ...

Душата крещи
Устните не проговарят
Очите парят
Нещо горчи
Животът копнее ...

Приближи се, мили, и кажи – не са ли те ужасни?
Нима не са наясно, че в душите им е тясно?
Гротесни малки кукли, тъй грозна гледка само!
Как стискат с мазни длани сърцата си безстрастни...
Очи невзрящи нявга ухаели са, мътни ...

Смели, сърчицата,
по света туптят.
Чисти, личицата,
щастие искрят.
Горди, планините, ...

Тази нива само ми остана
Тази нива само ми остана –
залиняла, настървена злобно...
Сея ничком в дните си прокобни.
Нощем дланите кълве ми врана. ...

Шанс! Нямах късмет... следващия път... Всеки ден чувам това отново и отново от хора, които са изпуснали някаква възможност и се опитват да се утешат като обвиняват лошия шанс и съдбата. Аз самата често го правя. Чувството да изпуснеш възможността да направиш нещо, знаейки, че няма да имаш втори шанс ...

На щастие ще се наситим ли,
вода щом пихме от дъжда –
любов на глътки щом отпихме,
неутолима, но добра!
Дали в страстта си безпощадна ...

Виждаш ли недоизречените мигове
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,
бледнеещи във утринният хлад...
И тази тайна, скрита в думите, ...

Въплъщението на сатаната (3-та част)
ужаси, да не се чете от лица под 18 години
В града
................
Град Сакраменто бе известен с широките си и пресичащи се под прав ъгъл булеварди. Добре организираното движение, за разлика от мегаполисите Лос Анджелис или Сан Франциско, бе причина за кратките ...

*
Капка роса -
и паяжината
се разплита.

Омръзна ми да изпитвам страх от всичко и всички...
Омръзна ми да вървя по непознати пътечки...
Омръзна ми всички да ме гледат с презрение...
Но скоро ТЕ ще станат жертви на моето отмъщение...
Никой не ме познава, ...

С разрешение на Валя написах няколко думи върху фотографията, която тя е нарекла така:
"Когато нещо си отиде"
Надявам се да ви хареса!
Б.

Издател и Крава
(Басня)
Един издател един ден,
се ровеше из коша с плява,
понеже беше просто гладен, ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Юнакът и самодивата ...

Обич моя,
моя
царствена
корона,
блестяща ...

Свикнал си да живееш в мечти.
Страннико, прогледни.
Остави си пак децата гладни
и за жена си с нея забрави.
Изпий, пияницо мръсна, ...

До следващия прилив
Що ли вълните те мамят, Море,
че не искат далече да скитат?
Силни, единни, свободни нощес
бряг заляха, играха на прилив. ...

"Затворен в камъка"
Лицето в пламъка,
короната от тръни тлее,
сърцето в камъка,
слънце след нощта не ще изгрее. ...

Мили Боже, как съм изтърпяла
толкоз болка, грубост, изневяра...
Как ли всичко туй
съм преживяла,
дето ми го дава с пълна мяра?!! ...

… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...

Истината е светлина -
ярко озарява.
Може да донесе свобода,
но и жестока, когато закъснява.
Убиец или смъртен, ...

Тук всички се държат добре с мен. Само аз не знам как да сменя начина си на живот и как да престана да бързам. Как да се науча да върша разнообразни дела и как да спра да живея с миналото си. Защо ми е толкова трудно. Защо побоят от училище ми е все тъй на дневен ред и не мога да се отърва от страха ...

Нощ пада върху
мен
и ръцете ми
хвърлят небето.
Направи ме твоя! ...

Спаси ме! Моля те, спаси ме!
От висналия камък воденичен.
Най-силната магия направи ми.
Прокълни ме, да спра да те обичам.
От кладенеца най-дълбок спаси ме, ...

Този път е точно като другите.
Точка на пречупване на две вселени.
След милиони тъжни мигове загубих те.
И светът боли във всички измерения.
Този път е точно като другите. ...

Божия Птичка - на сухия клон.
Слънчева песен извива...
Няма си ноти, дори камертон.
А сърчице – струна жива!
Трели извива... Какво ли реди? ...

Умиращият бивол
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...