Несъвършена съм и незавършена,
непостоянна, леко неуверена,
невярваща понякога на хората,
нетърсеща, от никой ненамерена...
Нетактична и неспираща, ...

Прозорец, луна
и жена с огледало...
Някой въздиша...

Моят град е различен, той е толкова, толкова пъстър
като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,
греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати
и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.
Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка, ...

Нека помним и мислим
Земя прекрасна, ти си като райски сън,
с природа чудна, от омайна по-омайна.
Съсипваха те много дълго и "по план",
виновни няма, всичко е дълбока тайна. ...

Изпуснати мигове.
Разпилени в нощта като малки светулки.
Игра на спомени.
Вик и после тишина.
Женска сълза. Скривам самотата си в нея. ...

Пролетта бе дълга и красива.
Аз бях до теб, ти вярваше в мен.
С лъчи обливаше ме – бях щастлива.
Възраждаше най-прекрасното в моя ден.
Лятото – страстно и горещо, ...

До вчера се къпeх във лято -
под ясното синьо небе.
Но после случайно чух вятъра,
промяната бързо дойде.
Листата се трупаха... трупаха, ...

По ЕГН-то можеш да познаеш
годините с мерака на поет,
но по е трудничко да разгадаеш
дали пилот ще вдигне самолет!
Един детайл да липсва – пада сграда! ...

Ако не знаеш къде отиваш, не се отдалечавай много...
Скръбна вест: Интернета ми умря!
Всяка жаба да си ПРИзнае гьола!
Все повече българи стават финансово неза... бележими.
Няма ли кой да заглуши "Гласът на България"?!... ...

Триста дявола у мен беснеят.
Триста ангели във бяло дишат.
Триста музи нека да немеят -
мога само за една да пиша.
Не мирясват мислите за нея, ...

Той дъвчеше бавно, за да може да се наслади на вкуса напълно. Тази прекрасна смеска от черен, бял шоколад и лешник бе направо опияняваща. Толкова сладко, колкото и горчиво, колкото хрупкаво... блаженство. Взе хартийката и започна бавно да я прегъва. Квадратната фигура сви през средата, от нея се пол ...

Като полет на птица, изгубена в облаци,
в твоя свят пак летя и се рея,
и не зная сънувам ли, а ми парят зениците,
във които сълзата от обич люлея.
А не смея очи да затворя, да не би ...

Времето не е гаранция за любовта.
Никой не знае какво е всъщност, докато гледа отстрани.
Толкова е различно,
болезнено,
до болка привикващо и подчинено. ...

Есен отмъкна царственото лято,
вятър докосна снажното му тяло,
финно смъкна тънката му роба,
сгуши нежно огън за отмора.
Грабнахме с шепи лудост гореща, ...

ЧЕРНО И ЧЕРВЕНО
Не мечтая за РОЗОВ ДЕН
от кражби и лъжи затъмнен…
Не мечтая за РОЗИ СЕГА –
с насилие и без свобода… ...

Разкажи ми, Дяволе, за Господ.
Пафкахте ли тайничко цигари?
За какво се сдърпахте, че после
все сте на различни гари?
Разкажи ми, Бог не може. ...

Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите -
страданието приели са
безропотно, без съпротива ...
Нима като перпетуум мобиле ...

НЕ МОЖЕ
Какви размирни времена настават
след толкова години на застой?!
Неизплатени сметки не остават....
Но връща ли се "чукане" и бой?! ...

Ще те пусна, няма да те крия,
криле ти давам - безкрайна свобода,
може някой със очи да те изпие,
да лумне в огън - нечия душа.
Докосвай душевните му струни, ...

Любовта е потокът на живота. А ние живеем там и се храним от него. Живеем, стоейки и гледайки как дните минават покрай нас. Един ден някой ни казва: "Скачай! Твоето време дойде! Това е любовта, това е пътя, това е твоя поток! Скачай!"... А ти, покатерен някъде на сигурно, гледаш отгоре и се питаш - ...

A с писъка на есенните птици
върви една взривена тишина.
Дъждът морето с вятъра закичи,
след тъжен залез крачи есента.
И в ропота му гларусите летни, ...

Студената есен
студено ме гушва
със своите жълти
студени ръце...
Отново съм песен ...

СВЕТИЯТ ДУХ - ВСЕЛЕНАТА НА РАЗУМА И ЗАВЕТЪТ НА БОГ - ЧАСТ СЕДМА
Християнските учения отричат живота след смъртта. Да приемем че наистина с нашата смърт умира и нашето тяло и нашият дух. Тогава какъв е смисълът от това че сме жив-яли. Ще чакаме идването на Христос който ще ни възкреси на ново. Ако ни ...

Идваш, тръгваш, но никога не оставаш.
Мълчиш, усмихваш се и винаги ме предаваш.
Сърцето ми след теб остана като празна къща,
а болката в душата ми е всеки път една и съща...
Идваш, тръгваш, а после пак се връщаш. ...

Етикети ти ми лепваш, без да ме познаваш,
и злоба сякаш във словата си придаваш...
Твърдиш ми смело, че си ми приятел верен,
но виждам, че го казваш твърде неуверен...
И лъжеш грубо, обещаваш, а не изпълняваш, ...

между девствено лято
и зряла есен -
пoжълтял смокинов лист

Бъди красива и мълчи животът достатъчно взе ни не тъжи
и есен нека да ръми ти Мила с любов ме погледни и нежно говори ми
Бъди красива и обичай във всяка мъничка душа живей
не унивай когато със думи бодат те
когато след тебе нещастни зоват те ...

Замлъкна, скри се и угасна...
До тук ли бяхме всъщност?
Следата ти у мене, още прясна,
усещам още твойта същност...
Аз пиша, моля, а ти мълчиш... ...

Трошички
Любовта ми, абсурдно ината сърна, е готова да умре в самота.
Той не искаше с нея да тича по обширни зелени поля,
само понякога да си пасат заедно трева.
Глупачката тя, наивна, малка и руса любовна сърна. ...

Като таралеж пъпли над пътя въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без д ...

Пътеките степни по сънища тичат.
Вятърът вече авер е с дъжда.
Момини клепки стихове пишат.
Месец занича звездица - мечта.
Малка прашинка в чужда планета, ...

В жадуваната пропаст на бедрата ми седефни
се спускаш бавно.... Цял - желание и стон.
Страстта бронзира мускулите ти и прави ги релефни.
Отдаваш се безжалостно на вечния нагон.
Пътуваш ти към мене, към тебе аз пътувам... ...