Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.5K results
Размисли за опашките
🇧🇬
Седем малки опашки не правят една голяма!
Не си мери опашката с тази на шефа - може да се окаже по-голяма!
Малките опашки стават малки, когато се появи голяма!
Опашката е щит на мъжеството!
Ако опашката ти капе - иди на лекар! ...
Виждам те, усещам те, в моя ден,
а в съня си. Ах, любов, пак ли ме посещаваш,
отново чувствам се някак странно, да избера
аз не зная - въпроса или отговора.
На глас името ти не изричам, не те слушам, ...
Пред погледа ми хиляди години минаваха,
хиляди човешки животи се стопяваха.
Милиони души забравих,
стотици спомени зад себе си оставих,
не можах да простя на вечността, ...
Как Чико Чиков Не стана Президент
Изборите минаха. Резултатите, макар и необработени, бяха официално признати както от ЦИК, така и от световната демократична общественост. Вестници, подлистници, радио и телевизия, както и всички други медии пееха литании за новия Президент. Хубавото беше, че той щеш ...
Има хора, които критикуват постоянно.
Има хора, които никога не са доволни.
Има хора, които крещят и обиждат безпричинно и нагло.
Има хора, които искат да смачкат, да принизят останалите.
Има хора, които не мислят, когато говорят и действат спонтанно и погрешно. ...
На героите от Илинденско-преображенското въстание
Илинден, деветсто и трета,
станаха нашите деди
срещу неправдата проклета,
срещу тиранство и беди! ...
Обидата се приюти в мен като утайка от горчиво кафе.
Усетих нейния натрапчив вкус, който се плъзна иронично по цялото ми тяло.
Затреперих от студ. Бях толкова малка и безпомощна.
Нямах сили дори да заплача.
Отхвърлена от всички. ...
Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлита ...
Ние, българите, много обичаме да празнуваме. Едва ли има нация с толкова много празници в годината като нас. Ако ли пък празникът е от голямо значение като Великден или Коледа, то намираме начин да го правим по два пъти, а понякога и по три пъти. Кой ли ще отрече значението на съборите или, както ги ...
Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в ...
Седефчо беше останал кръгло сираче в катуна на Мечкарите. Мръсно и чорлаво, то минаваше от каруца на каруца всеки ден, за да събира от остатъците храна, от наялите се вече цигани. Имаше и милостиви сред тях и понякога го канеха да сподели от храната им, но имаше и такива, които вместо храна, го даря ...
Спри! Не! Недей! Не се приближавай!
Не искам да видиш, че ме боли!
Отивай при нея! Не ме заблуждавай,
че сърцето ти късат моите сълзи!
Не искам да слушам от теб вече нищо. ...
Новата постеля пак ли ти убива,
нали отиде сам - със розови мечти.
Нали остави всичко старо и каза,
че сърцето ти лети!
Сърцето този път като че те излъга. ...
Когато грабна моето сърце
Мечтите ми бледнеят и се давят
в нощта, когато грабна моето сърце,
а устните ти дълго се разтапят
по моите под тъмното небе... ...
Не се опитвай, няма да успееш -
ти сам си ме заровил във мълчания,
за да се съхраниш и за да оцелееш.
Но аз съм в теб до кости. Непоканена.
А пръстите ти грубо ме дълбаят - ...
Тя е Палечка, мургава, с черна косица.
Тича в парка самичка цял ден.
Носи картички, малки, и тихичко пита:
„Ще си купиш ли нещо от мен?”
А устата преглъща, очичките скитат ...
Сън, моля те, не ме напускай!
Само ти ми остана от онуй, що да върна не мога -
и спомена мил и далечен, и онази омразна тегоба,
че него го няма до мене и никога няма да бъде,
а обичта ми към него... о, повярвай ми, тя ще пребъде! ...
Отчего так в России берёзы шумят
Отчего белоствольные всё понимают
У дорог, прислонившись, по ветру стоят
И листву и листву так печально кидают
Я пойду по дороге простору я рад . ...
Чай Вдвоем - Прости
Прости.Kонечно, в чем-то ты была права.
Но не найти мне нужные слова.
Я все реши. И кругом голова.
Прости. Давай негромко, чтоб не разбудить. ...
Усмивки колко рядко виждаш ти,
къде се скриха те, кажи?
Дали животът ни е сив и смръщен,
или печели този, който е намръщен.
И гледаме лица застинали, и няма жокер ...
Толкова дълго я чакаха. Сега, когато щастливо огря тротоара на тихата квартална уличка, бързо се екипираха с гъби, кърпи, спрей за огледален блясък и щастливи примряха пред нея. Жадуваната им нова–новеничка кола... Утре ще отпрашат за морето. Ще обикалят – от Калиакра - до Ахтопол... Уговориха срещи ...
Вдъхновено от Prince Purple rain http://tekstove.info/browse.php?id=20117
Пурпурен дъжд бавно се стича
по миглите на дърветата.
Слънчеви кръгове
падат в очите ти. ...