Сега за никъде не бързам,
ти, време, мое си сега.
Човек не е докрай обвързан,
предел си има възрастта.
Стоим сега със тебе в мрака, ...

Отново този звън, така нервно притесни ме!
Не го искам - разбери ме!
Не ме ли преживя, не ме ли изстрада?
Защо съм ти сега - чужда, непозната?
Недей да се опитваш - твоето държание го знам! ...

Tи отново за себе си ми напомни
Tи отново за себе си ми напомни
и върна пак онези спомени
чрез един имейл с твоето име,
когато се оказах толкоз запалима. ...

ОТРЕЗВЯВАНЕ
Ти ли беше птицата,
която с пресъхнало от задуха гърло
не пи от водицата
в мойте шепи препълнени ...

Кулата
......................................
Строихме кула - Аз и Ти -
от чувства, жестове и малки драми.
От мигове красиви. От мечти. ...

Отвори ми красивата порта
на душата си нежна с обкова,
от дървото на сбъдната орис
и с чукчето от сладка прокоба...
Всяка нощ да гостувам в смеха ти, ...

Идеята за химна възникна спонтанно, когато с моя приятел художника Димитър Бакърджиев разговаряхме за Стремската долина, за богатото минало на карловския край, за красотата на нашенската природа. Прибрах се вкъщи, седнах и нахвърлих трескаво текста в неговия първоначален вариант. Наложи се да го пос ...

Търси програмист жена -
знойна, хубава мома.
Да е женствена, красива
и в леглото да е дива.
Да е умна и забавна ...

Все повече от туй ми става тъжно.
По-точно казано, душата ме боли.
Преди прекарвах дните безметежно,
но сняг в косата ми започна да вали!
Не бях се спирал, за да се огледам... ...

"Ако нявга срещнеш Джени
из разцъфналата ръж",
де ръцете си ще денеш,
две крила - ръце на мъж,
де ли ще положиш устни, ...

Лазаре, спри се... легни си, Лазаре...
Не се разхождай така по мозъчната ми кора,
боли ме.
Легни си, хайде...
заспивай вече. Късно е... ...

Искам сред вълните на живота
да си имам малък остров.
Остров от желания, мечти и светли хоризонти.
И там, на този остров, ти да носиш
мириса на свежите цветя, ...

"Предполагам, че искате изведнъж да сложите точка на всичко непоправимо и може би не желаете излишни обяснения. Може просто да изтриете това писмо, без да го четете. Пиша го не толкова заради вас, колкото заради себе си, защото от много време насам единствената възможност да плача, без да трябва да ...

В старата гора някаква искра пожар разпали.
Пламъци се появиха като страшни хали.
Бобърът смелчак шлема си постави
и насочил силна струя от вода,
с проблемите се справи. ...

- Дай да ти видя ръката.
- Няма какво да ù гледаш, всичко е зараснало.
- Добре де, аз искам само да погледна.
Стрелеца се надвесва над мен, хваща ръката ми и започва да я оглежда малко под китката, там, където е белегът. Странно нещо са възприятията. Стрелеца е сигурно по-нисък от мен, приближава че ...

Въртиш чекръка на живота.
Понякога си горе - друг път долу.
Нишката е тънка.
Бързаш ли, ще се скъса.
Бавиш ли се, ще се заплете. ...

Нощта подпира
моите невидими крила.
Дъждът ги гали.
С гъделичкащи докосвания.
Във сърцето ми лежи ...

Не продават любов. Вече питах.
Обикалях безброй магазини.
Аз менюто им цяло изчитах –
само сирене, хляб и маслини.
Стисках в шепа парите събрани, ...

Ситен, летен дъжд заваля над града. Изми прашните прозорци и керемидите на къщите станаха отново червени. По улицата тръгнаха малки рекички, а назъбените тротоари се покриха с локви. Всичко се умири, сякаш цялата Добруджанска махала чакаше този прохладен дъждец със затаен дъх.
Дядо Митьовата къща бе ...

Букет от рози в бяло и червено,
символ на чувства и любов.
Пет са във червено -
символ на любов,
тя е истинска и чиста ...

Светилниците грееха, невнятен
езикът бе – от Светия коран,
четеше шейхът – в мрака необятен
пропадаше огромният таван.
Крив ятаган издигнал над тълпата, ...

Препоръчвам на всеки да чуе тази прекрасна и много силна песен в изпълнение на Рей Чарлз:
*
If you go away on this summer day,
Then you might as well take the sun away;
All the birds that flew in the summer sky, ...

Когато тишината е без цвят,
без форма и без мисъл за утеха,
сърцето ми е дремещ вулкан
под писъка на лятната ми дреха.
Избухне ли - по парещи следи ...

Безсъница ожари пак нощта ми.
По клепки пламнали сънят не дойде.
Зората щом прозореца огря ми,
лъчите кой да спре ще може...
Денят нахлу порой от светлина, ...

Наденал си примка и стяга за спомен с мъка си спомня,
и бавно ръка си протяга за кой ли път в тъмнината.
Свел главата върви, като без душа лицето,
погледа празен огън в него вече няма.
Душа като празна ваза, тихо, че студа се чува, ...

СИЛНА СЪМ Силна съм и се гордея със това,
падах, ставах, но оцелях.
Любовта е болка, силна и жестока.
Преглътнах всичко, но съм силна.
Гордостта си загубих, теб също, ...

Денят костюма си съблече – със хастара наобратно,
звездите матови тела оголиха – необуздани нощни жрици,
дъждът издраска леко стъклените гърбове квадратни,
а тихият им стон се пръсна и смути съня на птиците.
Кресчендото пискливо на пернатите ...

Бяла съм, бяла съм, страннико.
Още когато ме срещна,
бялото спеше в душата ми,
странно ми липсваше нещо.
Бяла бях там под боровете, ...

Поглеждам те и пак не знам какво да кажа,
но пък утре как ще се размажа,
пък дано ми мине тъпотата
и ти кажа за мечтата:
аз и ти... на някой пейка ...

Някога
с шепнещи стъпки
по брега безпризорен се търсехме.
Някога
с тръпнещи устни ...

Лазурен бряг с обятия пенливи,
вълните ближат твоя кей,
водорасли в мрежи те оплитат,
месечина щом изгрей.
Вълшебен танц, огряван от лъчите, ...

Тъгата ти, когато е и моя
и близки са ми твоите сълзи,
и студ усеща се дори и в зноя,
мен два пъти ме повече боли.
Едва ли болката ще стихне ...

„Ела със мен. Ще бъдеш мой късмет.” –
с пречупена усмивка той ми каза.
Погледнах го с доброто си сърце
и някак не можах да му откажа.
Слаб, блед и гладен, с огнени очи ...

ДИСЕКЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО
Царят е гол;
царицата – плешива,
а народът – вол
на доктрина уродлива… ...

Виждам те.
Само очите ти.
Гледаш ме.
Моите устни.
Искаш ме. ...

Странно звездно поведение
В едно съзвездие известно
се случи нещо интересно,
(донякъде дори комично),
което, гледано странично ...

ПОМПА КЮЧЕК
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...

Среща
Бях замък и крепост,
бях крайбрежна вълна,
прохладен пролетен бриз,
хоризонт из ивици мараня. ...