Много често се питам ти кой си
и кои ветрове те довяха?
Като мълния блесна в покоя
с гръм удари по моята стряха.
После сякаш взриви битието ...

Минаха толкова години оттогава, но споменът ми за една неповторима вечер на морския бряг с рибари от малък гръцки остров, така и не избледня.
Изпяха се много песни, но една от тях рибарите повториха няколко пъти ивсеки път влагаха такова искрено и завладяващо чувство както при пеенето така и при тан ...

Из цикъла „ФУНГАментализъм”
Гъбите в България
Култивирам страхове,
вече двадесет години!
Диви с пъстри цветове, ...

Пусни нещо там, да има, за фон –
Моцарт ли ще е, Бах ли, Бетовен.
Или взривът на реактор.
Предпочитам ниските тонове,
от които се носи радиация. ...

Крадях ли в миналото, Господи, че ти сега крадеш от мен?
Аз лошата ли бях, Господи?
Защо почерни моя ден?
Плетях ли в миналото интриги, или изричах аз лъжи?
Убивах ли, наивница ли бях? Моля те, кажи! ...

========
Ти си звездата,
огряла късмета ми.
Ти си в полята
на живота ми-цвете. ...

(Клишетата проговарят)
Още в детските години от живота в съзнанието ни се насаждат норми, които заобикалящото ни общество е приело за истини или неистини. Много често са ни казвали „не прави така”, ”не пипай онова”, ”това е грешно”, ”така правят само лошите деца”. Съгласна съм, че има граница между ...

Самота
Ти! Ти беше щастие неземно.
Промъкна се в моя самотен дворец,
в храма на болката и греха,
а не помоли за разрешение дори. ...

И точно когато всичко си отива, когато всички вие се отказахте, когато вече нямах какво да губя… Тогава, когато бях в ъгъла сама, преминавайки през всяка трудност, без дори да очаквам помощта ви, тогава се събудих, видях себе си, видях човека, на когото винаги мога да разчитам.
Падах и разбивах се, ...

Треперех от студ, слязла на прашното дъно на спокойствието, там, където събирах мислите си и сортирах ежедневни преживявания. Бях на място, изолирано от всякакво друго човешко присъствие. Кът, единствено само мой, в който таях изминалите си животи и профучалите решения на безкрайно много съдби. Ще м ...

НА ГОСТИ
„За тези, които пълзят, времето лети като стрела.”
Баба Костенурка, с писаната хурка,
тръгна пак на гости по Велики пости.
Крачи тя по друма и на глас си дума: ...

Прегърнах те отдавна
и те пуснах
Та ти си птица
любовта е свобода
Ти не оставаш ...

„Ты жива еще, моя старушка?”
Сергей Есенин
Още ли си жива, майчице?
Може би ме чакаш?
Крееш и издигаш замъци ...

Всеки подвиг започва с изкачването на един връх. И колкото по-стръмен и буреносен е върхът, колкото по-трудно, тежко и опасно е изкачването, толкова по-величествен, по-саможертвен и по-хуманен е подвигът на отделната личност в името на нацията, в името на човечеството като цяло!
Защото всеки подвиг ...

Прегръщам мига в безтегловност,
откупен със кръв и сълзи.
Подхлъзвам се. Тъна в греховност.
Горча. И преглъщам мечти.
Целувам без страст и почти неохотно ...

Момичето болно от патриотизъм
Изумително нещо е детството: как бързо отлита то с всичките топли, игриви дни и сладки, искрени чувства. Толкова много спомени искам да запазя в себе си от него, но като че ли всичко, което успявам да открадна от тези сладостни мигове, е детската радост и сложната, мрач ...

К О Н К У Р Е Н Т
Лятото се беше уморило да лудува. Бурите се укротиха. Последните седмици не падна нито капка дъжд. Ожадня земята, прегоря тревата. Дори животът вървеше някак суховато. Стоян беше легнал направо върху пожълтялото стърнище, с глава на камъка и ядосано гледаше трите дъба. Всяка година ...

* * *
Търсех те
От вятъра на истинска магия
пренасям се в другия си свят
и там съм още повече богиня, ...

Огледахте ли се къде се намирате? Какво вършите? За какво мислите?
Първо от всичко трябва да сте наясно какво искате. След като вече сте наясно (евентуално) със себе си, направете си една равносметка - “Има ли смисъл?”
Смисъл - думата, която придава значение на случки, събития и прочие… Дали винаги ...

Някога, вечност събрана в чувство,
истина, образ мъждукащ в мъгла,
как искам да ме стопли това чувство
да обичаш и да бъдеш обичан, точно сега!
Липсваш ми, липсва ми всичко, що не ...

Млечния път облизва
зърната на Слънцето
и ги смила на звездно брашно
* * *
божествено коафьорство - ...

Нахлу в живота ми като стихия,
превзе ума ми ти като магия!
С думи сладки, нежни ме омая...
накара ме за щастие да си мечтая!
Кълнеше се, че много ме обичаш, ...

Продължаваш да ме преследваш,
всяка стъпка, всяко движение...
Аз се опитвам да забравя всичко –
да имам поне едно постижение.
Знам – спомените се трият трудно, ...

Ще си отида аз от тебе
като дъжд -
без съжаление,
без гняв ще си отида.
Така е по-добре - ...

ИЗМАМНИКО
Добър вечер,
Измамнико!
Добър вечер, Ромео –
от минал живот! ...

Кажи ми, художнико,
как уби любовта си.
В картината ти тъжна
видях бяло момиче в черно пространство да броди...
Кажи ми, композиторе, ...

Спомени
Като птиците прелетни
дните отлитат,
но птиците връщат се пак.
Отлитнали, ...

Реших да посветя поредните "Капки акварел" на нещо, което все по-рядко се случва в наше време - романтиката, скрита в едни обикновени листове хартия... Обикновено са скрити в пликове с най-различни красиви цветове, но истинската, голямата красота е там - в изписаните редове...
Акварелът е отново на ...

Присъствието ти ме кара да мечтая,
пронизващият поглед – да гадая.
Мирисът на пъпеш ме влудява,
нещо май пак ми се втълпява.
Да си фантазирам – в туй добра съм. ...

Ще се открием в светове далечни,
на космоса във вечната пустиня,
ще ти прелея миг от мойта вечност
и в твоята безкрайност ще премина.
Родила съм се сякаш с гладки длани ...

Бостън - наши дни
Голямата стрелка на кръглия електронен часовник в заседателната зала сочеше 15 минути след 9 часа сутринта. Някои от директорите на парфюмерийната компания “Бриз” вече открито нервничеха от забавянето на съвещанието на борда, обявено точно за 9. Всички чакаха шефката на рекламния о ...