*
Пролетен дъжд -
денят на просветата
дали ще го спре.

Думи от Краси и мен сътворени -
на теб, Поли, с обич посветени!
По дните семена с любов посява душата,
палитри цветни поникват по пътища бели.
Открехната порта, стрък тишина в ръката, ...

============
Животът е система - на доизтичане...
Не помага и атропиновата инжекция.
Вече не вярваш - ни в истини, ни в притчи,
подложен от Бог на душевна дисекция! ...

Помня я бегло но споменът е най-скъпото, което имам. Момичето с оранжеви обувки.
Усмивката ù беше по-топла от лято. Носеше слънчеви очила с тънки рамки, през които светът се виждаше различно, според нея. Говореше наобратно, размишляваше на глас, гласът ù – тих и благ, въпросите ù все за смисъла на ж ...

Отрязвайки косите ù на слънцето,
героите се смееха прегракнало,
септември припълзя и змиеустно
облиза послевкуса на пожарите.
Измисли си и тайната закуска, ...

Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...

''Като всички същества в този свят магаретата не избират къде да се родят.
Но магарето избира къде да се прослави!'' (из ''Изгубените Магарета''/проф.Валери Стефанов)
Йерусалим...
Пътека...
Преди двайсет века... ...

Мълчеше Даница, като утринна звезда по несъбудено небе. Рано бе познала самотността. Животът я бе погълнал и асимилирал в недрата си. Оголяла бе като поле... А какъв ли бе онзи цвят на огъня, който изпепелява човешкото време? Тъмен като вишна или ален като кръв...
Та и първата кръв, която я посвещав ...

Загатващ чар и буря във очите
мъжът с морето аз ще го сравня
вълни от чувства крие в дълбините
заливат всичко щом се зародят
Минават през морето необятно ...

Честит празник!!!
Нека пребъде нашата писменост и култура!
Въпреки всичко!
Б.
Св.Св Кирил и Методий" - икона ...

Тази вечер
седнах до голямото езеро
и не заплаках.
Не проклинах. Не ругах.
Не обвинявах. Не чаках. ...

ПРАЗНИК БЪЛГАРСКИ
Поздрав към всички ОТКРОВЕНЦИ!
Фанфарите
звучат тържествено
отново ...

Преди няколко дни спонтанно реших да вляза в интернет, при което „случайно” попаднах на новата книга на Паулу Коелю – „Алеф”. Внезапно ми хрумна следната интуитивна мисъл: „бъди благодарен и Вселената ще ти донесе още от това, за което си благодарен.”
Интересно! Природният Закон гласи така: „Това, н ...

Любимо място за отмора
е мъжкото ти рамо.
С косата тихо да говорят
пак устните ти само
и само пръстите ти нежни ...

ЗА ТЕБ
За теб дори и вятъра студен бих с трепет уловил
и в шепите ти от сърце за теб бих го смирил.
Но пусни го, вятърът тъй мощен има нужда свободен да вилнее,
а вместо него, аз в ръцете твои ще оставя любовта си силна там да тлее. ...

На разсъмване
ще се стопя в
безкрая.
Роса ще ме
погали. ...

Крепи ме нещо –
патерицата живот,
но и убива тя.
***
Под мишницата ...

Това се случи някога на село.
Събуждаше ни всяка сутрин той.
Голям артист! Бунището му - сцена,
но има своя час да е герой.
Какво се случи след това на село? ...

И винаги се любим като за последно
и пеем във възторжена възхвала.
И винаги се търсим като безнадеждност,
и винаги ридаем на раздяла.
Започна със усмивка, започна със закачка, ...

Дори светлината да не беше,
пак щях да те видя,
дори я нямаше, по-добре, че
дойде за няколко мига...
Ако потрябва на някого обяснения, ...

И все пак той дойде -
момчето, което завладя моето сърце.
Което не ме попита "моля те",
а направо си го взе,
но не го изхвърли, ...

Уловена частичка от времето
от нас бяга по пътя сама
и се мъчим да хванеме стремето
на човешката своя съдба.
Всеки миг ни сближава, разделя ...

Нощта е тъй млада и нежна -
нима искаш да спиш?
С нощта нека се слеем,
в тъмата да се стопим.
Изгревът на пролет снежна ...

Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, ост ...

Странни разсъждения за още по-странни неща.
Когато четем някоя книга или дори отделно произведение, нерядко мнението ни по засегнатите в тях въпроси, малко или много се различава от това на автора, нещо, което си е напълно нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение ...

Мълчанието ми е епитафия
над шепа прах от пеперудени криле,
познали ласката на слънцето
и неговия гилотинен блясък,
мълчанието ми е вик по вятъра, ...

Какво е любовта...
Смиф
Какво е любовта, ако не е,
когато мълчаливо сутрин рано
прилепнем с тебе сънни рамене ...

Дали жертвите на любовта могат някога да бъдат
щастливи...
По зодия съм риба,
по тяло съм жена
щастливо одарèна ...

Една съм аз, такава ще ме помниш,
ще давам само, нищичко не ща...
и нежност ще ти давам, и утеха,
и още купища добри неща...
И в мен ще виждаш щастието свое ...

Днес стоя на прага на Големия Живот. И си мисля колко бързо отлетяха годините, колко бързо отмина детството ми и безгрижните ученически дни. Господи, едва днес си давам сметка, че вече съм голяма, че малкото къдраво момиченце от снимките преди 18 години се е превърнало в жена.
След броени дни е абит ...

Ще те обичам! Няма да боли!
Какво е болка? А какво раздяла?...
Светът все пак, казват, се върти,
а аз така и не забравям...
Но зная, може след година-две, ...

Думите са ни дадени, за да се разбираме. Но не само. И оказва се, най-малко за това. Човекът, този екземпляр от фауната, ги използва по-често за друго. И другото се нарича война, воюване, битка - както щете, но смисълът и действията са твърде сходни. Обединени от едно - да смачкаш, да стъпчеш, да ун ...

Детенце хубаво
на Стефчо
от Първо българско неделно училище
„Свети Иван Рилски“,Мадрид
Детенце хубаво, ...