Просто тривиална история
по „Почти тривиална история”
с любезното разрешение на
Дори в метрото времето лети невероятно бързо, когато разделя хората. Сякаш точно това му е работата. Не го интересува колко дълго младата жена ще остане да живее със спомените, направили я толкова щастлива. Харесваше му ...

Черна нощ
Няма край
А звездите светятя дълго над Дубай
Зноен дъх
Скален бряг ...

С песни птиците се гонят
из небесните поля.
Чуден аромат се рони
от невинните цветя.
Ореолът на луната ...

Бавно стъпва, шепне в мрака.
Лека загадка, движи се
с изискана крачка.
Ексцентрична и мелодична.
Изплувала от морето ...

Светът е нагъл, лицемерен,
подъл, несъвършен, студен,
обграден от дебели стени,
безсърдечен, ироничен,
присмехулен, жесток, ...

СПОКОЙСТВИЕ И ЗДРАВА ХРАНА
Тато наш – той с железния юмрук
има много тежък махмурлук,
старата дама е в деменция,
а чичо Сам – в абстиненция… ...

Този свят е разтворен прозорец.
Късче синьо небе за живот,
ако днес взора си тихо отвърнеш,
ще пропуснеш поредния рейс.
Затова усмихни се, погледай ...

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

Този дъжд, тези капки, от страст
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...

91 АЗ ЧАКАМ
Аз те чакам и не зная
ти дали при мен ще спреш…
Искам да те разгадая!...
Чакам знак да ми дадеш! ...

Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.
Вървях и вдишвах въздуха пречистен, ...

Посвещавам
на българския историк –
Божидар Димитров.
Дали историята,
тази жалка блудница, ...

Сърцето ми е жива клада,
изгарящо във огън див,
душата ми - разгаряща жарава,
думите минават, но споменът е жив.
Думите, с които ме убиваш ден след ден, ...

Аз вярвам, че си там,
вярвам, че те има,
но, моля те, дай ми нужната сила!
Направи ме веднъж истински щастлива,
нека в душата не идва поредната зима. ...

Нощем, когато не мога да заспя,
пак си в мислите ми,
пак усещам аромата ти,
пак ехтят последните ти думи...
Уморена от всичко, тъй загубена в нищото, ...

МИГ-НЕЖНОСТ
“Ще бъдем два листа отронени...”
Драгомир Димитров - „Фамилия Тоника”
Сънувах ли късната есен?
В очите ни – слезе небето... ...

По пътя, който водеше към теб
погазих всички праведни закони.
Откраднах дръзко мъжкия ти ден
и спомените станаха икони.
Излъгах, за да скрия любовта, ...

посветено*
Приличаш на капан за пеперуди,
a твърдата ти гордост е ранима.
Не ме търси от ляво. Аз съм мъртва.
Оставих само устните си. Да ги имаш. ...

„… Не сте ме убили, нещастници празни,
не сте ме смразили с одумки-лъжи,
ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: ”Още съм жив!...””
(Дамян Дамянов) ...

Ти вече не поглеждаш към небето -
това небе, което обожаваш,
което, както казваше ми вечер,
очите ми щастливи отразява.
Защо, любими? Случи ли се нещо? ...

Картал махала беше най-отдалечената част от селото. Състоеше се от двадесетина къщи, чиито обитатели бяха най-потайните жители на Папаз дере. Наричаха ги севери. Често с тях плашеха малките деца със страшни истории как идват яздейки вълкодав и вземат дечицата навътре в гората. Естествено, това бяха ...

Царевец
Царевец, окъпан от празнични светлини,
припомнящ историческите старини,
той е непреходен символ на славното ни минало,
вярвам, че националното ни самосъзнание не е загинало!

Какво очакваш - да те моля?!
Какво очакваш - да крещя?!
Нима очакваш тихо да си тръгна?
... или просто от обич да умра!

Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана. ...

1. Има много красиви мечти,
тихи чувства, във рими изляти, mayanakieva( Мария Я)
вдъхновения с топли бои,
уловени с очи и възпяти.
. ...

Денят ми пак започна със сълза
и с мисъл нещо да се случи.
Слънчев лъч в прозореца ми запълзя
и призова от скуката да се отуча.
Помаха кестенът отсреща - натежал от плод - ...

Дъждът пося студени семена
и шипката настръхна до червено.
Набъбна с плод, с изприщени листа,
от тихата му ласка подлудена.
Небето счупи свойто огледало ...

Как се въртят нещата.
Днес сме тук, утре там...
Мотаем и лутаме се
с един, после с друг.
Оглеждаме се, търсим. ...

Бели лястовици,
птици безпътни,
търсят незнайната жица
в полето.
Без дъх от взиране ...

Извечен стон си, малахитено море,
ухо на нечия история, на нечия любов,
помогнало на двама влюбени поне,
и спастрило вселената им под покров.
Как искам да те чуя, ела на плитчина, ...

Ето го най-после моето бяло начало.
Тази сутрин най-бялата рокля ще си облека.
Небето над мен ще е ласкаво синьо. До бяло.
Лениво ще дреме животът край мен. Като тиха река.
Надвечер ще поседна на моята къща пред прага. ...

По дяволите, колко те обичам
По дяволите, колко мразя
хотелските стаи и тайните срещи,
от хорските погледи да се пазя,
сякаш съм извършила нещо... ...

Този отсреща май искаше да ми каже нещо, но не обичам случайни запознанства, най-малко пък такива в кръчмата и се опитвам да не му давам повод за активна намеса. Обикновено като пийне човек две ракии и става по-разговорлив, но мен никак не ме интересуват чуждите проблеми и игнорирам всякакъв опит за ...