Този стих написах по молба на
моя близка приятелка.
Сюжетът и посланието са нейни.
Когато си тръгнеш…
Когато си тръгнеш, не тръшкай вратата! ...

Вариант 1 съм го правила като слушам музиката и нареждам думите, така че да стане запеваемо и на български (като не мисля, че съм унищожила смисловото значение на оригиналния текст), а вариант 2 е буквален превод. Предлагам два варианта и много ми се иска да чуя повече мнения, защото в предишен прев ...

Той е объл – досущ като лято,
гръб огънало в опит за мост -
с майско слънце и дъжд под петата,
с длан върху септемврийската нощ.
Той е топъл и пълен с надежда, ...

Тя ще замине.
Далеч от скритата ти обич.
Но близо, още по-близо до мислите.
Всичките ти – все за нея. Близо ще е.
Като светлината, която се прокрадва, ...

Мисли за мен, обичай ме!
От твоята любов раздавай!
Бъди до мен, истинска ме направи!
Ти това умееш, затова в ръцете си спаси ме!
Нали ме предпочиташ? Опознай ме, бъди със мен и нощ, и ден! ...

Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, ...

Навярно усещането е страхотно
да се намери златото на инките,
да се откриват неизследвани земи,
да се покоряват снежни върхове.
Но знам, че това е просто нищо ...

Александрия -1971 година след Христа
“Принцесата на Египет” бе акостирал преди час в пристанището на Александрия и част от туристите вече го напускаха по спуснатия до кея трап. Денят бе слънчев, морето спокойно и към брега подухваше лек хладен ветрец.
“Тази партида туристи имат късмет с времето” – п ...

Безсърдечно хоризонта слънцето открадна,
лъчите му стопиха се по майката земя.
Настана нощ, с тъмнината хладна,
ни гък, а млък, всичко онемя.
Унесох се в леглото с пухени завивки, ...

Родила съм се в три след полунощ...
тогава блеснала щастливата звездичка,
която бди над мен до днес,
която осветява моята пътечка.
Зарадвала съм майка и баща, ...

Живееха на последния етаж. Също като в песента „Богатство” на група Тангра.
– Отивам на кино! Ще дойдеш ли? – попита Страхил.
Съквартирантьт му поклати отрицателно глава – оня характерен само за българите жест, който навсякъде по света се приема като знак на съгласие. Дори не вдигна поглед от кръсто ...

З а д у ш н и ц а
Пак след мъката тръгвам послушно.
Пак за хора, за време - забравям.
Пак съм с теб, само моя Задушнице!
Не - помен, а болка до задушаване! ...

Понякога така жестоко удря
животът със железния си чук,
че ми се струва:
развилняла буря
изкъртва с корен стогодишен бук. ...

Безкрайно се стопявам – като студ,
захапал хищно края на сезона.
Излишен, нетипичен, тежък смут
гласът ми до мълчание зарони.
И тишината в мен се настани. ...

Попитай ме,
любов,
защо такава съм.
Безпаметна,
безмълвна ...

Имам нова колежка,
колежка, на име Снежка.
Млада, красива и секси,
май не страда от комплекси.
Реших и аз веднъж ...

Превръщам се в сянка. Все по-осезаемо е.
Легнах и дишах цигарата си. Врязвам се в спомените и режа на едро. Мисля си "Като по чудо съм останал жив/а" и "Нищо не си спомням". Люшкам се на онази люлка - "ту мъж, ту жена, ту мъж, ту жена'' и все по-тихо става.
Бедрата ми пулсират и съм телесен. Болезне ...

Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва до ...

Любовта е да си новобранец,
и когато вярваш в Господ, да не слагаш ланец.
Любовта е ускореният пулс,
когато чуеш блус.
Любовта е да вярваш, докато другите се съмняват, ...

Помъдрях -
изпрах си носните кърпи
Вяра, Надежда, Любов.

Безсъници чертаят светли кръгове -
блестящи, нереални, екзотични.
И по подпухналите нощни ръбове
се спускат ненадейно, хаотични.
Разказват своите внезапни приказки. ...

В такава нощ мъжете коленичат,
когато боса в табора танцува
една жена, накичила гърдите си
с трендафили и без да се срамува
ще разпилее дяволи в косите си, ...

Раздяла
Посветено на една изоставена жена
Тръгваш си днес след толкова много години.
Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.
Слънце ще свети и може би ще вали, ...

Свобода
Искам те, но не така.
Не искам тази тежест,
тегнеща над мен,
един ден да се стовари ...

Откъс
.......................
С тъга погледна в пропастта,
дори със мъничко надежда във очите.
Дали случайно там е песента, ...

Трептя, горя и прегоря...
Изригналата лава се превърна в магма.
И вече само в сънища до теб летя,
със устрем на нестихващата жажда.
Не те похулих, в себе си те скрих ...

Нов ден. Посреща ме свежото утро. Нов свят. Откривам те отново, но нямам какво да ти дам. Имам само едно клонче от върба. Едно-единствено клонче, поело радостта и болката. Толкова е мъничко, а колко много е видяло. Стояло в топлата земя, завличано от бури, ветрове, прехвърляно насам-натам, летяло в ...

ПРОПАДНА МОРАЛЪТ
Не сме познати със морала…
Във дефицит е верността!
Със нас изтриват, като със парцали,
излъсканите светила! ...

Не е сложно. Ако човек реши, може да си направи една проста сметка.
Около 70-80 години е съзнателният ни живот на земята (в най-добрия случай). От тях 1/3 преминават в сън - т.е. около двадесет и няколко години. Друга 1/3 преминават в: пазаруване, чистене, готвене, миене на чинии, пране и простиране ...

Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени. ...

Нечути мисли...
Боли, не знаеш ли?
Боли, не виждаш ли?
Боли, не разбираш ли?
Боли, пожали ме... ...

И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони. ...

Сладка кражба
Крада целувка,
тръпна за милувка,
подготвям ти страстен пай,
а искам от теб любовен рай!

ПРОСЯК
Паничката на просяка заспала,
не я събужда монетен звън.
Съдбата двата крака му окрала...
В подлеза стои... Вали навън.

Аутсайдери
Мяркат се някъде там в тъмнината
почти незабележими.
Изгубват се със тишината,
за обществото те са незначими. ...

Ако можеше да те прегърна,
моя малка мъничка любима,
и към дявола ще се обърна,
но да зная... че те има!
Ако можеше да върна времемера, ...