АЗ...
„Тя е за теб морето,
дето в миг ще преплуваш...”
Аз съм като водите на Ниагара.
И на Марианската падина. ...

Любов-мечта
Намерихме се твърде късно
и споделихме с теб любов-мечта.
Любов - като оазис сред пустиня,
мираж - с измамна красота. ...

Път напред ли, какво е това нещо? Аз все гледам назад, все се оценявам, все търся. Не може ли да се живея без задно виждане, без хубавото лице на старата любов, без сигурност? Ако може, защо не го правя аз?
Всъщност правя все пак нещо – пиша. Безсмислени са думите обаче, когато не говоря за големи т ...

"Обичам те." - е, колко да е вярно -
има някакви остатъци от чувства,
но си мисля - би било коварно
с теб да бъда, с тях да блудствам.
Размити спомени в сърцето ми се гонят, ...

Сама сипвам солта. Нямам нужда от помощ.
И на болка търпя. Мазохист по природа...
Споко, нямаш вина. Ти си чист и невинен.
Аз съм твърде сама и това ме убива.
Ти не чувстваш тъга. То не е и нужно. ...

С Гео На Редута се прочуха
групичка поети на поляна.
Таз градинка, мъничка и глуха
храмът е на словото леляно.
Рецитали пламенни и хули ...

Абсурдно...
В този свят сълзата
Равна е на слабост,
А думата „обичам”
Е разстрел! ...

Отново съм тук
след поредната
доза мълчание...
След поредната обич,
или опит... желание. ...

Като гледам свраките на двора,
мисля, че и те ще стават хора!
Първо набелязаха дървото.
След това – мястото на гнездото.
После две от тях акъли дават, ...

Офицерите от „Желязната дивизия“
Хората остаряват, спомените не.
Този разказ е компресиран малък откъс от едно тримесечно „пътуване“ в страни от Южна и Западна Африка.
---- *** -----
След като приключих с Мозамбик и посещенията в някои съседни страни, трябваше да замина за Нигерия, при възможност за ...

По острия ръб на Живота
сърцето ми ловко жонглира.
Издрани до край, сетивата
се мъчат да го контролират.
Аз искам да бъда такава, ...

Ако в живота се промъкна
през иглените му уши
и доживея в старост с тръпка
стихът все тъй да ме теши,
дали ще има покрай мене ...

Не съжалявам,
че паднах -
аз само част
от себе си
оставих. ...

Останах крайно безразлична.
Останах крайно асоциална.
Превърна ме във луда, апатична.
Покварена и твърде неморална.
Останах крайно податлива. ...

Докога ще изплуваш в съзнанието ми?
Докога името ти с трепет ще изричам?
Мразя да те обичам.
Мразя след теб да тичам,
дори и наум. ...

В любовната ваза
омраза
получи превес
и бури разбиха
диптиха ...

Щастлива съм! Радостна съм! Удовлетворена от живота! Няма причина, просто усмивката не слиза от лицето ми.
Ще попиташ влюбена ли съм. Ще ти отговоря с "да". Ще кажеш, че това е причината за моето щастие, а аз ще отрека. Не само любовта може да те ощастливи. Много неща на този свят носят радост, това ...

"Голубенький чистый
Подснежник: цветок,
А подле сквозистый
Последний снежок.
Последние слезы ...

Pillar - Frontline
It's not like I'm walking alone into the valley of the shadow of death
Stand beside one another, 'cause it ain't over yet
I'd be willing to bet that if we don't back down
You and I will be the ones that are holding the Crown in the end ...

Той скромен и вежлив.
Тя нахакано добра.
Ходят хванати за ръка.
И играят игра.
Имената им са лесни. ...

Нощта една е само от безкрая,
а безкрайно много значи тя.
Звезда огрява пътя към омая,
запалва пламъка в една душа.
Нощта тъй нежна е, като зората, ...

- Марина, твоичкият още ли е с оная Клара?
- Да. Защо питаш?
- А ще се женят ли?
- Не зная. Не ме информират за плановете си.
- Е, сега вече и на мен ми стана любопитно. София, защо питаш за бившия на Марина? Да не си научила нещо, което ние не знаем? ...

Опада лепежа на къщата.
Врата проскърца отчаяна.
Покрива сви се навъсено.
Oлука се сепна в мълчание.
През него течаха очите ми ...