Сякаш ангел от твойте очи
беше кацнал на моето рамо
и усещах как с нежни коси
пак ме галеше с думата "Само".
Само миг - да отмине деня ...

Поредният ти ден рожден...
Отново миналото оживява...
И от какво ли в тебе толкова пък запленен,
духът ми гърчи се и немощно догаря...
Дали изобщо спомняш си за мен?! ...

В живота пълно щастие няма,
дали всички смъртни знаем това?...
Дори в любовта най-голяма
има понякога мрак и тъга...
А там, където е щедра съдбата, ...

Бостън – наши дни
Хари Коен се бе навел под масичката, на която лежеше лаптопът му и се опитваше да извади силовия кабел от разклонителя. Това обаче не му се отдаваше, щепселът явно бе заял. Повторният му опит отново се оказа безуспешен, което предизвика раздразнение у него. Той здраво хвана разклон ...

LOVE.NET
Във мрежата, уви, плътта прелива…
Изпълнила екраните до края,
тя похотта изобщо не прикрива -
разстила я пред погледа ми смаян... ...

Виждаш ли гаснещи звезди?
Утрото ги обира, минавайки към залеза.
Не знаеш колко боли, сбогувайки се с изгрева,
за който копнееш, а никога не можеш да имаш.
Мечтата по слънцето идва след края ...

Преследват ме хиляди плашещи рими,
огнено във врата ми като змейове дишат.
Неочаквано-диви, неустоими,
непрестанно ме карат по листа да пиша.
Армията им с мен ежедневно воюва, ...

Все още помня приказката стара,
в която пак доброто победи,
разказана ми някога от мойта баба
за любовта и тилилейските гори.
Назад далече във годините ...

Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...
И нищо.
И после пак нищо...
Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или ня ...

ДОКОСНАТИЯТ РАЙ
Има рай – тук, сега – на тази Земя!
Достъпен, реален и не след смъртта!
Но той трябва да бъде съграден
за нашите деца на утрешния ден! ...

КЪСНО ГРОЗДЕ
Научих се безмълвно да те обичам,
без и за миг да те искам за себе си.
Във вечност да не ти се вричам
и от теб да не съм лудо обсебена. ...

Дойде, възседнал белия си кон.
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг надникна в бедния ми дом
и отлетя в галоп по пътя прашен.
А толкова го чаках! Нощ и ден, ...

серенада за анонимна абитуриентка на бала от съученик

ПОСЛЕДНА ОБИЧ
Щом напуснеш обичта,
животът ти прилича
на голата топола,
с която се здрависва ...

Две души, осмислят те живота ми,
две сърца завъртат моя свят,
все за мене двете са разхлопани,
а подритват мойто, без да го щадят!
Рани две във себе си аз имам - ...

В стадото черни овце
било като пряспа сред въглени.
Агне с прекрасно сърце,
блеело истини сред излъгани.
Сред тревата зелена ...

Понякога любовта отново те търси,
може и късно да дойде при теб.
Но пламне ли, тогава трудно се гаси,
за душата става като за гладния хлеб!
Много е трудно любов да се гаси, ...

Дълбоко в душата си актьорът винаги съхранява един „втори план”.
Постепенно, вторият план се превръща в негова „втора природа”.
Незабележимо, тя въплъщава в своята същност иносказателността.
Неизбежно, и особено деликатно, се промъква метафоричната мисъл.
Метафората от своя страна провокира чувствот ...

Денят на страшния съд
Нощта си отиде, дойде време да посрещнем новия ден
и той да обеща да остане, за да облекчи болката
от пропилените години и да изтрие сълзите с целувка,
любовта да освети деня. ...

Ето пролетта в разгара си е сега,
Носи се във въздуха аромата на любовта,
С много ветрове и дъждове брани я тя,
За да имат влюбените повече свобода.
Бури страшни пролетта донася, ...

Разкъсвам се на парчета - това е последният изход.
Задушавам се, няма въздух.
Не ми пука даже вените си да разрежа.
Това е последният изход.
Разкъсвам се на парчета. ...

Дори и чайките забравят да крещят,
прелитайки край старата скала.
Към нея вече само спомени летят,
със натежали от тъга крила.
Те виждат пак венец от полските цветя, ...

Така ми се иска в деня си да мога
да догоня всички изпуснати влакове,
които в коловозите на живота
не пожелаха да ме изчакат…
Едни бяха трудни – отнесоха болки, ...

Впила се до дъното на мисълта ми,
твоята любов до кокал стига,
и ръката ми, до твоята опряна,
силно ножа е притиснала.
Храм е вече тази обич, ...

ВЪВ ВСЯКА ОБЛАСТ НА ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ
СЕ КРИЕ БЕЗДНА ОТ ПОЕЗИЯ
(К. Паустовски)
есе
Въпреки напрегнатото ежедневие и проблемите на човешкото съществуване, околният свят прелива от красота, хармония, величие и универсална любов. Това са изначални духовни ценности, вложени в самия замисъл на мироздани ...

Намотавам тъгата
на лакът от мисли
и я стягам на възел...
Разрязвам вината
на късчета истини ...

И не бяхме ли гладни,
и не бяхме ли жадни,
но оценявахме всеки човешки труд.
А сега всички богати, всички алчни,
кой се труди, той бил луд. ...

Съдба на невъзможното
Тъга в душата мрак в очите
Бленувани мечти - угаснали
Животът бавно си отива -
дните живееш всеки миг на косъм ...

МИЛОСТ
В ръцете на дивите кестени
горят цветове като свещи.
Наметнали рокли навестени,
отправят молитви горещи. ...

Ходим двама през гората.
Ходим, търсим тишината.
А денят си отива и светът
отново за нас някак се свива.
Бродим по тъмни незнайни пътеки, ...